14 694 резултата
И, преодолявайки неравностите, продължих! Вярвах, че мракът ще се разсее. Популярно беше, че островът е малък и атмосферно динамичен. Търсех поляната, наричана “райска”. Сякаш завеса се вдигна. Пред мен беше детството ми – зелено и чисто. Тревата, стрък по стрък, подредена, цветята уханни. Видях я. ...
398
1
Пропяха първите петли. Някъде около един часа след полунощ. Събуждам се и не мога да заспя.Очите ми се ококорили сякаш са видели изрязаното деколте на пищна блондинка. Червената стендбай точка на телевизора и тя ме гледа. Наблюдава ме докато спя. Сега я хванах. Нека гледа не правя нищо нередно. Отме ...
431
1
6
Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...
544
4
3
ПЪЛНАТА ЧАША
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да ...
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да ...
3425
16
28
Ръцете ми се плъзгат по тънката талия, после по стегнатия корем. Обгръщам гърдите, чиито зърна са цръкнали и втвърдени. Бедрата са разтворени подканящо и потрепват. Притискам се в излъчващото блага топлина тяло. Устните ми щипват игриво брадичката и се залепят върху устата, от която се стрелва игрив ...
499
Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича. Проклятието било много силно, но е ...
593
Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...
1702
2
3
Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да ...
Една ранна утрин решил да ...
1492
3
16
Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...
692
5
5
Све седеше на пясъка, гледаше с копнеж морето, което плискаше сапунена пяна на педи от петичките му, и чакаше да изтече задължителният час между къпанията. За майка му тоя час беше „време за здравословно ослънчване”. За него си беше чиста скука.
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълни ...
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълни ...
1193
3
4
С нея Съдбата буквално ни... сблъска. Удари? Зашамари? Уби?!...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по ...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по ...
1759
3
5
Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...
1588
5
6
Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...
1930
6
8
Тошо Михайлов лежеше на земята и се опитваше да каже нещо. Но не се получаваше. От устата му излизаше само мучене. Пред очите му се редуваха черни и бели кръгове, ту се приближаваха, ту бягаха надалече. Дясната му буза, която приличаше на свинска го болеше, все едно му бяха залепили нагорещена ютия. ...
1539
1
2
Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни ...
889
1
5
Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...
741
4
8
Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...
876
3
2
В десет сутринта слънцето вече предвещаваше приятен пролетен ден. Мартина енергично слизаше по стълбите на високия жилищен блок. Бе прехвърлила четиридесетте, но се чувстваше млада и не ползваше асансьора. Тъмно кестенявата ѝ коса обгръщаше като ореол бялото ѝ лице. Най-голямото украшение бяха очите ...
1384
1
3
В село Хлопка си взаимодействаха младата Тотка Ангелова и баба ѝ Минка Милева. Планинският скъпоценен камък събираше в себе си не повече от двеста души. Рядко можеше да се види жива душица, кръстосваща тези бъкани с клечорляци земи – и псетата жално лаеха, и кокошките трудоемко обладаваха въздуха с ...
537
1
Не бях се замисляла, но в действителност е точно така. Лунната светлина в живота ни е променлива, ту ярка и заслепяваща, ту мъжделива и почти невидима, тогава ни успокоява единствено дълговечното знание, че все пак тя е някъде там, нищо че за момент не я виждаме. И ако имаме период на пълнолуние, то ...
2198
1
5
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ВОДНОТО КОНЧЕ
(алегория)
Водното Конче отвори очи и се смая : ярка светлина, шум от бълбукаща вода, ослепително зелена трева !
– Ти си Водно Конче, слънцето ще те топли, ще се храниш с мушици, водата ще утолява жаждата ти и ще трябва да се ожениш за момиче – също водно конче…
- Знам ...
(алегория)
Водното Конче отвори очи и се смая : ярка светлина, шум от бълбукаща вода, ослепително зелена трева !
– Ти си Водно Конче, слънцето ще те топли, ще се храниш с мушици, водата ще утолява жаждата ти и ще трябва да се ожениш за момиче – също водно конче…
- Знам ...
716
Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...
Баба Вяра ...
1541
3
18
Наближаваше късна есен, вече по прозорците сутрин се раздипляха мъгливи оттенъци. Тук таме по шубраците бяха започнали да надникват от онези така прескрасни и едновременно тъжни есенни цветове. Сутрините изпълваха въздуха с прохлада граничещата със студенина. Малко по малко слънцето губеше силата си ...
623
Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличит ...
Това си беше отличит ...
803
1
Точно в осем и петнайсет лъснатата черна лимузина стоеше пред портата на къщата. Беше мрачен ден, едва се разсъмваше, а може ми нямаше да съмне изобщо – небето беше паднало ниско и нямаше сили да стане. Шофьорът не побърза да спре двигателя – нека кабината се постопли още. Шефът му не обичаше да нос ...
589
4
4
ХАРИЗАН
(П О Д А Р Ъ К )
История почти като приказка
Отиваме на село при баба. Ще празнуваме Рождество Христово, както казва баба. Пристигаме привечер. Снегът скърца под краката ни. Баба ни посреща усмихната. Усмихват се и бръчките около очите ѝ. Прегръдката ѝ е мека… и мирише на печена питка...
Ряд ...
(П О Д А Р Ъ К )
История почти като приказка
Отиваме на село при баба. Ще празнуваме Рождество Христово, както казва баба. Пристигаме привечер. Снегът скърца под краката ни. Баба ни посреща усмихната. Усмихват се и бръчките около очите ѝ. Прегръдката ѝ е мека… и мирише на печена питка...
Ряд ...
1843
1
6
Колата на Лизи свърна след табелата на село Каменци и подскочи жизнерадостно за кой ли път, когато успешно премина през поредната дупка на пътя. Кафето в стомаха й се разплиска, заплашвайки да се върне, откъдето е дошло. Шосето пък криволичеше спокойно пред нея и сякаш й намигаше с тези свои очи ямк ...
1326
1
2
Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...
629
4
9
Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа ка ...
568
1
1
Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекъ ...
1435
2
15
Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...
565
3
4
Сега пиша,но сякаш пак съм там. В моето родно,мило селце Люта! На левият бряг на река Огоста .Така наричат реката хидролозите. За нас тя е повече от това пониятие. Тя ,Огоста тече във вените на всеки от нас. Край нея са преминали щастливите и тъжни дни на добрите хора живели там. Там край огризаните ...
448
1
7
Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...
639
4
4
Зимата се бе надвисила над малкото провинциално градче, носещо името Своге. Снежната виелица поклащаше големите борове в страховит танц. Планината ехтеше и белееше, а малкото градче спокойно се бе сгушило в подножието ѝ. Като истински закрилник, старият Балкан, пазеше своето чадо. Деня обаче малко п ...
495
Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...
1238
Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бяга ...
889
3
То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...
1028
1
5
Върволица от хора. Начумерени. Толкова рано, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях?
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...
771
4
2
Рано в прегръдките ми се унесе. През трети сън прокарвам пръсти по настръхналото тяло. Притискам я към себе си за да не трепери, а да се почувства в безопасност. Да усети стената, която бях построил около нея, да я предпазя от зли уроки и погледи.
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...
1804
5
1
Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...
763
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
