4 238 резултата
След малко се намериха пак на пътя и пак хванати за ръце. Беше студено, а все едно сезонът не отговаряше нито на зима, нито на пролет, на есен, нито дори на лято. Беше пети, независим сезон, от който не зависеха проявите на природата. Беше сезон, разливащ се във вените им, а после и в дуварите, до к ...
589
6
11
(есента на 2019 г.)
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще с ...
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще с ...
544
1
2
– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване ...
Усиленото дръпване ...
373
Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
479
Елизабет се събуди в стаята, която Франк й бе отредил в съня и емоциите й веднага се разбунтуваха. От една страна, изпита облекчение, защото присъствието й тук означаваше, че той е добре. От друга, разочарованието й, че отново ще трябва да бъде разделена от Сам, след като вече бе прекарала седмици б ...
523
Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...
447
Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...
395
Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта ...
373
Елизабет окачи робата си на закачалката и я прибра в малкото гардеробче, обличайки си вместо нея ризата на Сам. Повдигна яката й, затвори очи и вдиша дълбоко, представяйки си, че може да подуши миризмата му по плата. Три седмици бяха изминали, откакто го видя за последно. Усещането, че нещо лошо му ...
595
Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
700
Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
397
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 5
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
641
1
1
(лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
525
2
Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
774
8
20
Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...
398
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
982
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
1090
Навън още беше тъмно. Хладният ветрец разлюлаваше завесите и носеше миризмата на море.
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
434
Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
594
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
431
2
1
Надя се промъкна тихо. Не беше заключил вратата, значи си беше вкъщи. Нямаше какво да губи, а реши, че ще е наложително да загаси лампата, за да не види лицето ѝ. Тя отвори вратата в стаята леко и сложи ръката на копчето. Когато лампата изгасна, арабинът скочи от леглото, но се спря пред нея.
– Аа, ...
– Аа, ...
1176
8
17
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 3
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
663
3
1
Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
915
5
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
1001
1
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
1079
2
1
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
1114
1
Песента на лебеда-2
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
555
3
2
Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...
1097
7
21
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
853
1
2
Песента на лебеда
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
444
2
3
След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
541
3
Изживях всичко, което описах като мечтание за истинската любов. За тази съществуваща, наивно даваща се на доверие като дете , наречена любов.
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...
380
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...
747
1
2
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...
1053
2
4
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
1154
2
5
(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, ка ...
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, ка ...
553
1
Добро утро! Започвам една поредица от откъси, с които надявам се да се забавляваме заедно. И да направят денят ви по-усмихнат. Приятно четене!💖
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
Караман се разлая диво на двора и Петър разбра, че някой е дошъл на посещен ...
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
Караман се разлая диво на двора и Петър разбра, че някой е дошъл на посещен ...
1501
3
5
През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова ...
883
1
– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
670
9
19
– Трябва – възрастната жена така произнесе думата, че младият лекар преглътна мъчително – да дадеш хапчета на моя Киро. Иначе… – пак замълча за минута. – Ще се хвърля в реката.
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...
1216
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
