6 611 резултата
Любовта е доста странна. Вече съм сигурен, че тя може всичко. Може да те накара да страдаш, може да те накара да си щастлив, а може и да развали приятелство. Защо трябва да се водим по акъла на тази мръсница. Кажете ми, това не са ли курвенски номера. Точно така правят проститутките, те те карат да ...
3601
12
Kъде си? Аз зная отговора прост. Далеч... живееш по-щастлив, без мен. Споменът, имаш ли такъв? Красив ли е или пък те натъжава? Наранах ли те? Теб или егото на мъж? Мислиш ли за мен? В съзнанието ми изплува въпрос след въпрос, чиито отговори няма. Една странна любовна история... от съня ме следва и ...
1297
1
Ти си толкова сладък, когато ме любиш, ти си толкова нежен, когато ме галиш. Ти си слънцето, с което денят изгрява, когато те видя. Ти си луната, с която денят свършва, когато те няма. Ти си ангелчето, което ме пази нощем, докато спя. Ти си магьосникът, който диктува моите сънища. Ти си мъжът, в ког ...
1556
4
Ефирна, лятна нощ пристъпва по улиците на току-що родилия се град. Лятната задушливост е изтласкала Живота, докато дневните часове са се стелели по земята, образувайки кехлибарени балони изпълнени с безумна мараня. Никакъв полъх, подкрепен с Никаква надежда. Двете се редуват, прескачат, докосват, пр ...
1092
2
И полека влезе в живота ми, в сърцето ми. Дълго бягах от теб, страхувах се, че точно така ще се получи. Знаех, бях сигурна, че малко ти е нужно, да ме покориш. Няколко нежни ласки, мили думи, те са достатъчни. И колко силно се пазех от тях, но ето - позволих да се докоснеш до мен. Сега не искам да с ...
1234
3
След всеки ден изминал не остава нищо в мен,
след всеки мъж изминал се чувствам все по-празна.
Не вярвам вече в мъжките лъжи,
не вярвам вече на мъжките очи,
не вярвам вече в мъжките сълзи. ...
след всеки мъж изминал се чувствам все по-празна.
Не вярвам вече в мъжките лъжи,
не вярвам вече на мъжките очи,
не вярвам вече в мъжките сълзи. ...
1124
2
НАДЕЖДАТА УМРЯ ПЪРВА
Вярвах в истинската обич, в любов до край, но тя не съществува. Живях в свой собствен свят, но мъжът, когото обичах го разруши, срина го до основи само с един замах. Страхотна страст гореше в мен към него. В мечти и планове живях за нас двамата, а той ми посегна и уби всичко в м ...
Вярвах в истинската обич, в любов до край, но тя не съществува. Живях в свой собствен свят, но мъжът, когото обичах го разруши, срина го до основи само с един замах. Страхотна страст гореше в мен към него. В мечти и планове живях за нас двамата, а той ми посегна и уби всичко в м ...
877
Обичам хората, защото
са уникални и неповторими в своето съвършенство и недодяланост.
Обичам хората, защото
умеят да обичат безкористно ( и да подписват предбрачни договори).
Обичам хората, защото ...
са уникални и неповторими в своето съвършенство и недодяланост.
Обичам хората, защото
умеят да обичат безкористно ( и да подписват предбрачни договори).
Обичам хората, защото ...
727
2
Не можеш да си представиш колко близко беше. На косъм, както се казва.
С този поглед, точно премерен - нито прекалено дързък, нито прекалено свенлив. С тази галантност, напълно на място. С думите ти - цитати на шансона, който звучеше в момента, изречени сякаш само за мен. И танцът ти нонстоп цялата ...
С този поглед, точно премерен - нито прекалено дързък, нито прекалено свенлив. С тази галантност, напълно на място. С думите ти - цитати на шансона, който звучеше в момента, изречени сякаш само за мен. И танцът ти нонстоп цялата ...
1142
2
Сълзите ми, непрекъснато се стичат по лицето ми. Липсваш ми, какво да направя? Не искаш да си с мен - не мога да се възпротивя. Все още те обичам - чувствата ми не са мъртви, но душата ми се къса, а сърцето... Сърцето ми, то продължава да се разпада. Искаш да ти остана приятелка... И аз го искам - д ...
1470
2
Гората зелена - това е нечия любов. Всяко дърво от нея - един красив спомен, всяка клонка - един изминат ден, всяко листо - един незабравим миг. Красотата на гората е в зеленото. Така и любовта е красива, когато е взаимна. Но след време листата пожълтяват, незабравимите мигове посивяват. Клонките - ...
1097
1
Обикновено не ми е трудно да започна да изливам мислите си върху белия лист, защото винаги сядам да пиша, когато имам какво да разкажа. Сега е малко по-различно, защото макар че имам какво да кажа, не знам дали искам да мисля за това, но някак си чувствам, че имам нужда да го направя.
Винаги съм се ...
Винаги съм се ...
1074
1
Последният цвят от орхидеята падна на земята и заплаках...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...
1164
2
Пеперуда пропърха в мечтите ми... Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти. Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле. От неуловимото фино движение се създаде заряд, тишината затрептя от въ ...
967
Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...
Визуализирам грешните ...
1173
4
Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
856
1
Откровение
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...
929
1
Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, им ...
1033
2
Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...
1822
4
Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...
1104
3
Безочлива, подла, ограбваща, пронизваща и груба.
Потънала в сенки, криеща се зад мамещата си красота.
Тя е там, зад всеки ъгъл, преследва те и те зове. Нощем, докато спиш, изпраща безмилостни кошмари. Денем се спотайва някъде дълбоко в теб. Тя е мислите ти, разума ти, спомените и мечтите. Тя е всичк ...
Потънала в сенки, криеща се зад мамещата си красота.
Тя е там, зад всеки ъгъл, преследва те и те зове. Нощем, докато спиш, изпраща безмилостни кошмари. Денем се спотайва някъде дълбоко в теб. Тя е мислите ти, разума ти, спомените и мечтите. Тя е всичк ...
1211
1
Красиво и трогателно. Като края на красотата. Такъв беше и краят на моя демон - онова малко, ехидно гласче, което никога не пропуска да ти нашепне грешното решение в точния момент или да те наведе на покварени мисли, когато най-малко имаш нужда. И ти често го чуваш, нали?
Демонът ми умря тъжно. С пи ...
Демонът ми умря тъжно. С пи ...
753
И целият ми свят е в очите. Малък, красив свят, на пръв поглед нищожен, плитък, тесен за съществото ми. Но докато сме под дъжда двама с тебе стоя и те гледам с онзи поглед на малката наивница, която обича толкова безусловно и толкова силно, че нищо не е способно да я спре. Гледам те и все повече и п ...
1645
3
Уморена съм, даже нямам сила да изкрещя... Измършавяла от ходене, да намеря по пътя си капчица щастие, остаряла от чакане, да получа прашинка любов.
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено ...
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено ...
1376
Ще те заровя далеч в съзнанието си, знаеш, нали?
Ще си спомням очите ти, но ще гледам през тях. Ще подтисна в съзнанието си миговете, в които бях щастлива, защото те виждах. Защото те имах, макар и не мой. Сега животът е пред мен, но ще принадлежа на друг. Друг ще стиска сърцето ми, а аз ще съм щаст ...
Ще си спомням очите ти, но ще гледам през тях. Ще подтисна в съзнанието си миговете, в които бях щастлива, защото те виждах. Защото те имах, макар и не мой. Сега животът е пред мен, но ще принадлежа на друг. Друг ще стиска сърцето ми, а аз ще съм щаст ...
1120
3
- Не се страхувай, миличко, всичко ще бъде наред, само се дръж за ръката ми и няма да се изгубиш в дълбоката тъмнина.
Смразяващи писъци раздираха непрогледния мрак. Стенания от болка и страх, заглъхващи отминаваха като поредния кошмар. Тъга и скръб пренасяха ледените ветрове, брулещи в изсъхналите к ...
Смразяващи писъци раздираха непрогледния мрак. Стенания от болка и страх, заглъхващи отминаваха като поредния кошмар. Тъга и скръб пренасяха ледените ветрове, брулещи в изсъхналите к ...
1013
Изгарящото изкушение... Забраненият плод. Ах, как го исках... как го искам още!
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? ...
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? ...
1178
6
Посвещавам на поетите в сайта
Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и ...
Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и ...
1461
25
Специални наблюдения
Дом за социални грижи - безгрижен...
Старчески дом - остарял...
Дом "Майка и дете" - за сираци...
Дневен психиатричен стационар - за нормални депресии... ...
Дом за социални грижи - безгрижен...
Старчески дом - остарял...
Дом "Майка и дете" - за сираци...
Дневен психиатричен стационар - за нормални депресии... ...
941
10
Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
963
1
Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...
1840
7
Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...
874
8
Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...
1250
1
Преславният наш град
На пръв поглед Преслав не може да те привлече с нищо друго освен с миналото. Една главна улица, няколко магазина, хотел и малък парк - такъв в общи линии е средният вид на което е да е наше малко градче. Това, съгласете се, не може да предизвика нито особено любопитство, нито ко ...
На пръв поглед Преслав не може да те привлече с нищо друго освен с миналото. Една главна улица, няколко магазина, хотел и малък парк - такъв в общи линии е средният вид на което е да е наше малко градче. Това, съгласете се, не може да предизвика нито особено любопитство, нито ко ...
2208
1
Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...
1000
4
Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...
1282
4
Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...
1088
1
Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...
1030
2
Когато настъпи моментът, в който осъзнаваш, че нещо, за което си платил твърде висока цена, не си е заслужавало, тогава разбираш колко все още не познаваш себе си и живота. И точно в този момент, загърбвайки дадена изгубена кауза, сломен и нещастен от провала, вътре в теб една искрица проблясва... с ...
1223
Престъпление и наказание
Никой човек не е желал доброволно да бъде роб другиму.
Но слабостта и разединението на българското царство, разделило се на пет на брой по-малки държави от феодален тип, дало прекрасна възможност на едно малко племе “каиъ” от огузо-тюркски произход – дошло от Азия и създало ...
Никой човек не е желал доброволно да бъде роб другиму.
Но слабостта и разединението на българското царство, разделило се на пет на брой по-малки държави от феодален тип, дало прекрасна възможност на едно малко племе “каиъ” от огузо-тюркски произход – дошло от Азия и създало ...
1908
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
