14 695 резултата
Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си.
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...
906
2
Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толков ...
791
2
1
Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...
972
2
8
Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
627
Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...
1044
5
14
Голата крушка примигваше и това още повече изнерви Антония, която се опитваше да учи за изпита по финанси. Не можеше да се концентрира изобщо, а изпитът бе на следващия ден. Не бе подготвена и колкото повече четеше, се убеждаваше в това. Да не говорим, че доцент Славчев не пишеше лесно тройки. Дори ...
1188
2
Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...
1029
5
- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...
1368
3
5
Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Нико ...
1518
3
8
Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...
573
Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...
1527
2
4
Всяка сутрин рано, рано, още преди слънцето да изгрее,
София се събуждаше, сядаше пред прозорчето в стаята си и чакаше изгрева.
Пееше си тихо: „Изгрей ми слънчице и ме стопли”.
Слънцето сигурно харесваше песента на София, защото всеки път малко преди края на песента слънцето се показваше и с лъчите ...
София се събуждаше, сядаше пред прозорчето в стаята си и чакаше изгрева.
Пееше си тихо: „Изгрей ми слънчице и ме стопли”.
Слънцето сигурно харесваше песента на София, защото всеки път малко преди края на песента слънцето се показваше и с лъчите ...
1690
1
2
Някога в далечни времена, в земята на израилтяните,, в Йерусалим по времето на управлението на Ирод Антипа, живя дърводелецът Рафаел от макавеевия род. Живееше с жена си Ревека и двамата си синове Давид и Макаби, в хубава къща с голяма работилница. От ранно утро до късна вечер, той изработваше хубав ...
1496
1
2
Всяка прилика с лица и събития е случайна
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това ...
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това ...
1684
3
6
Императивният човек
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, хра ...
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, хра ...
1918
2
Вървях изморена към вкъщи. След дългия работен ден мечтаех единствено да се отпусна във ваната и да помечтая за това, което ми предстои, а именно за деня – мечта на всяка жена. Предстоеше ми сватба. И то с Петър – мъжът, с който бяхме преживяли толкова много. Колко пъти се бяхме разделяли, но накрая ...
578
2
Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...
914
3
6
Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви к ...
1982
4
15
Всички ние носим в сърцата си неща, за които другите не биха предположили. Скъп спомен от детството, карта на мястото, където заровихте снимката на първата си любов; късчето съвест, което забравихме, когато излъгахме за пръв път; педантизмът да оправяме леглото си, защото сме го оставили така при но ...
2265
6
5
Доброта
Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на т ...
Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на т ...
1118
1
1
Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...
1202
5
12
Глава 1 - Аз преследвам само сънища, не хора
Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг ...
Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг ...
493
Миналата сряда, докато пиехме кафе след работа, видях на ръката ѝ пръстен с диамант. Тя обича да носи пръстени, а този определено беше красив. Зачудих се колко ли струва. Нямах съмнения кой ѝ го е подарил. Онзи женкар от катедрата по астрономия, дето непрекъснато я баламосва с разни глупости и даже, ...
2269
2
7
Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сгр ...
1168
3
1
Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с едно много симпатично момиче на име Рени, с което се бе запознал преди два дена на купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефонит ...
445
1
Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
711
2
5
– Тате – с тънко гласче започна Джоди по средата на вечерята– какво се случва когато умре някой?
Баща ѝ спря ръката си на средата на пътя от чинията до устата и я погледна над очилата си. След това свали вилицата и я постави тихо върху чинията и хвърли бегъл поглед върху майка ѝ, която продължаваше ...
Баща ѝ спря ръката си на средата на пътя от чинията до устата и я погледна над очилата си. След това свали вилицата и я постави тихо върху чинията и хвърли бегъл поглед върху майка ѝ, която продължаваше ...
844
Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...
657
3
9
Полунощ отдавна минаваш. Нощта беше топла и безлунна. Плочките - мокри от летният дъжд спрял преди минути. Пешеходната зона на центъра бе пълна с пъплещи надолу и нагоре хора, влизащи и излизащи от заведенията, наредени едно до друго. Отвореше ли се някоя врата, мигом кълбо от смесени звуци се излив ...
836
2
Тя препече филийките, останали от вчера, и извади от хладилника малко парче сирене и два домата. Не беше много, но вечерята, така или иначе, не я интересуваше особено. Цял ден сред монотонните звуци в задушната зала на текстилната фабрика беше очаквала часа, когато ще се прибере в малката си таванск ...
1477
2
4
Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...
579
2
3
Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
703
4
Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
984
1
6
Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
503
1
4
Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...
2248
1
11
Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
991
1
4
Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...
1021
1
ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...
423
2
Гарабед Папазян наблюдаваше през стъклената врата на ателието си мъжа на отсрещния тротоар. Имаше навика да не гледа клиентите в работилницата си, но оттатък витрината минувачите все още не бяха клиенти. Мъжът на средна възраст отвън беше добре облечен. Повече от половин час стоеше там. Очевидно изп ...
1050
1
1
Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...
1580
2
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
