14 695 резултата
Дори когато умирам, аз пак те сънувам.
Миризмата на пушек изпълва съзнанието ми. Студено е и духа онзи вятър, който вкочанява дори и мислите на човек. Да се загърна? Не би имало смисъл, тъй като вятърът отдавна притъпи сетивата ми.
Децата прескачат огъня за здраве. Всичко е на забавен кадър, а зад г ...
Миризмата на пушек изпълва съзнанието ми. Студено е и духа онзи вятър, който вкочанява дори и мислите на човек. Да се загърна? Не би имало смисъл, тъй като вятърът отдавна притъпи сетивата ми.
Децата прескачат огъня за здраве. Всичко е на забавен кадър, а зад г ...
770
Е, какви са тия жени, дето се запознават с теб в кафенето на гарата (представям си колко е долнопробно!), разменяте си скайпа и телефона и започвате да си чатите? И след има-няма 20-тина дни - ето ти я, че цъфва при теб в София и ти се натриса в апартамента. Секс? Да, естествено. Не си бил с жена от ...
996
3
За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...
1317
11
Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. В главата му бушуваше ня ...
994
4
НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
876
1
- Казвам Ви, г-н следовател, не аз убих жена си! Не бях аз - повтаряше отчаяно слабичкият мъж с черна рошава коса и очила толкова големи, че го правеха да прилича на насекомо. Седнал на металния стол, той постоянно се оглеждаше и потръпваше ту с единия, ту с другия клепач, докато чоплеше ноктите на ...
1164
1
Обичам те!
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и ...
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и ...
1057
Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...
726
Още от както бяхме много малки, се превърна в обичай дечурлигата да се сбираме в разгара на пролетта, когато високата череша пред блока на комшийката от четвъртия етаж беше разцъфнала. Едва ли някога ще я забравя. Простираше клоните си на няколко метра, сякаш орел си беше разперил крилата, а беше ви ...
939
3
Поредният ден. Поредните разочарования. Поредните нестихващи мисли за него. Тя бе така изискваща, че ù се струваше че той не се старае за нея. Нали знаете, тя бе от онези момичета, които имаха нужда от постоянно внимание за да се чувстват харесвани. Той обаче нямаше времето, за да ù го покаже. Тя, к ...
509
ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...
650
"… В очакване на утрото преминава нощта,
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...
749
5
Не се притеснявай, момче. Ела, седни спокойно. Не гледай, че съм с тъмни очила, не съм сляп просяк, който ще ти иска пари. Сигурно чакаш някого. Приятелката си, нали? На лицето ти е изписано. Лицето на влюбения е толкова различно. Любовта винаги слага своя отпечатък.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...
1146
5
трилър (+18)
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...
916
16
– А някакви подробности за отпътуването? Дали е било по работа, дали е имал нужда да избяга от градския живот за известно време?
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...
507
Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им но ...
796
5
Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...
963
3
Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...
955
5
Владо реши, че трябва да повишава интелектуалното ниво на приятелите си. Освен че ни обсипваше със занимателни факти, прочетени в интернет, той се стараеше и на практика.
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...
1233
9
За първи път чух за нея една вечер, докато с дъщеря ми избирахме коя приказка да ù прочета.
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...
1249
12
Станах и тръгнах към дъската, когато учителката извика името ми. Чувствах се сякаш отивах към кладата. Бях две години в този клас и не се бях сближила с никой. Всъщност всички се подиграваха на мой гръб, търсеха поредната възможност, за да ми нанесат поредното унижение, мразеха ме, но и аз ги мразех ...
875
5
Когато отвори очи, Милена видя групичка мъже и жени, облечени в бели престилки, които се суетяха пред някаква футуристична на вид апаратура. После нещо избибка и всички се обърнаха към нея. В този момент осъзна, че от носа и устата ù излизат пластмасови тръбички. Стресна се. Зачуди се как се е озова ...
608
4
Изобщо не разбрах как стана.
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътят – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силния удар отпред и последното, което видях ...
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътят – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силния удар отпред и последното, което видях ...
771
3
Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...
848
1
1
Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...
816
4
Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
719
2
Модерато кантабиле
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...
706
4
– Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...
924
8
Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание и ...
549
Падналият ресторант
- Не е ли забранено да влизаме тук?
- Ти как мислиш?
- Мисля, че поне трябваше да си вземем фенерчета, щото така...
- Трябваше, но не взехме. Хайде да вървим. Ще ти хареса, ще видиш. ...
- Не е ли забранено да влизаме тук?
- Ти как мислиш?
- Мисля, че поне трябваше да си вземем фенерчета, щото така...
- Трябваше, но не взехме. Хайде да вървим. Ще ти хареса, ще видиш. ...
1774
Далеч от шума на едно средно голямо градче, на няколко километра от покрайнините му се намирала една обширна и гъста гора. Там гъмжало от живот. Имало всякакви горски животни, като започнем от най-малката буболечка и насекомо до най-големия горски звяр. Както в града, така и из цялата шир на гората ...
880
1
Цял ден бе така. Тя седеше и мечтаеше за неговите обятия, а не знаеше за какво си мисли той. Беше несигурна. Хората обичаха да я натъжават и да я оставят сама. А тя толкова мразеше да е сама. Винаги преживяваше самотата много тежко. Та нали затова се бе променила...
Дойде време той да заминава. Не у ...
Дойде време той да заминава. Не у ...
637
Когато вали
Отскоро имам блог. Направих го, защото ми се иска да споделя мнението си с повече хора и да получа техните коментари. Естествено, мечтая си да имам група от фенове, които с нетърпение да чакат всеки следващ постинг. Това, а също и тръпката да споделям лични работи с непознати хора ме кар ...
Отскоро имам блог. Направих го, защото ми се иска да споделя мнението си с повече хора и да получа техните коментари. Естествено, мечтая си да имам група от фенове, които с нетърпение да чакат всеки следващ постинг. Това, а също и тръпката да споделям лични работи с непознати хора ме кар ...
824
Очите ми – те са моето проклятие.
Не, нямам предвид, че са от онези, дето урочасват. Различно е, понякога си мисля, че е по-страшно.
Случи се малко преди развода, когато жена ми ми каза, че ме напуска. Бяхме заедно повече от осем години, и си мислех, че сме щастливи. Странно, как хората се самозаблу ...
Не, нямам предвид, че са от онези, дето урочасват. Различно е, понякога си мисля, че е по-страшно.
Случи се малко преди развода, когато жена ми ми каза, че ме напуска. Бяхме заедно повече от осем години, и си мислех, че сме щастливи. Странно, как хората се самозаблу ...
883
6
Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, ...
589
Бяха заедно в стаята. Имаше доста хора и той леко докосна крака ù с ръката си. Погледна я и каза: „Ела да ми правиш компания за една цигара”.
Те стояха двамата на терасата и усещаха студения полъх на вятъра нежно да ги обгръща в смразяващата си прегръдка. Той пушеше цигара и се беше облегнал с рамо ...
Те стояха двамата на терасата и усещаха студения полъх на вятъра нежно да ги обгръща в смразяващата си прегръдка. Той пушеше цигара и се беше облегнал с рамо ...
905
1
Внимавай много,
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...
1138
3
2
Тя се събуди. Беше изпълнена с надежда за промяна. На лицето ù грейна усмивка, когато погледна снимката му. Направи си кафе и се подготви за дългия ден, който я очакваше. Първо приготви дрехите, които щеше да облече. Прилежно ги остави на леглото си. Сложи учебниците в чантата си. Съблече се и влезе ...
665
Трудно е да изразиш чувствата си на белия лист понякога.
Има моменти, в които си така весел от нещо, че единственото, което ти идва наум е да целунеш листа хартия и после с треперещи от вълнение ръце да го сграбчиш в прегръдките си. А има и моменти, в които тъгата раздира сърцето ти и друго, освен д ...
Има моменти, в които си така весел от нещо, че единственото, което ти идва наум е да целунеш листа хартия и после с треперещи от вълнение ръце да го сграбчиш в прегръдките си. А има и моменти, в които тъгата раздира сърцето ти и друго, освен д ...
1061
1
7
Тя бе от онези момичета, които ходят сякаш нямат нито един проблем. Беше от онези, които те карат да се обърнеш, когато минават до теб. Винаги ухаеше на мъжки парфюм. Кожата ù бе попила целувките на ред момчета. Очите ù бяха видели толкова много лица, приближаващи се към нея, изискващи целувка. Мног ...
709
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
