14 695 резултата
Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...
690
2
- Бабо, аз дойдох!
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
...
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
...
1419
12
По-голяма част от животите си прекарваме в надежди. По-голяма част от надеждите ни са напразни. Някои надежди се сбъдват, само за да ни покажат колко са били глупави и колко сме били глупави ние да повярваме, че нещо може да ни направи щастливи. Останалите просто забравяме и те остават затрупани няк ...
936
Името ти е Дженифър и си на 16, живееш в България заедно със семейството си. Да, името ти е необичайно, но това е така, защото майка ти е от България, а баща ти - от Великобритания. Бяха пробвали да живеят в родината на баща ти, но майка ти предпочела да се върнат в България. Е, както и да е. Беше с ...
768
1
Този разказ публикувах в списание "Пламък" преди години (Споко, няма да си търсят авторските права!). Като си помисля това си бе и си остава пробив на една подценявана тематика в едно наистина елитно литературно списание.
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...
1285
5
"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...
1085
6
Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...
887
- Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, м ...
1094
Приседнал на пустия студен есенен бряг, протегнах ръка и взех клончето, донесено незнайно откъде, заровено отчасти в пясъка.
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтри ...
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтри ...
719
Кирпичената селска къща в края на селото се бе изгубила между преспите сняг. Пушекът от комина загадъчно се извисяваше до минарето на изморената джамия. Тук, въпреки електрическите стълбове и преминаващия автобус, сякаш времето беше спряло преди сто години. Вятърът величествено поклащаше въжето на р ...
1636
10
Той я изпрати и за първи път от доста време тя се прибра истински щастлива. Макар че не му показа колко много се радва на това, че на него не му е безразлично и не я е забравил... Опитваше се някак си да прикрие любовта си, но напразно. Толкова много си личеше, тя беше луда по него...
След няколко д ...
След няколко д ...
702
* * *
Аз съм Дафина. Живях в едно ломско село. В едно от ония села, отдавна забравени от Господ. Там, дето животът почваше и свършваше на нивата.
Реших да се появя на тоя свят, точно когато голямото земетресение удари София и Перник. Голямо беше семейството ни. Бях „калинката” – от три сестри най-ма ...
Аз съм Дафина. Живях в едно ломско село. В едно от ония села, отдавна забравени от Господ. Там, дето животът почваше и свършваше на нивата.
Реших да се появя на тоя свят, точно когато голямото земетресение удари София и Перник. Голямо беше семейството ни. Бях „калинката” – от три сестри най-ма ...
793
2
От този свят
Понякога много ми се иска да знам какво е да не си от този свят.
А всъщност как се озовах в този?...
Смътен детски спомен за мъж в бели чаршафи, покрит с бяло. Лежи неподвижен, а аз го виждам и искам да му кажа нещо, а не мога... Не мога да говоря. Но мога да гледам – грапавите стени и ...
Понякога много ми се иска да знам какво е да не си от този свят.
А всъщност как се озовах в този?...
Смътен детски спомен за мъж в бели чаршафи, покрит с бяло. Лежи неподвижен, а аз го виждам и искам да му кажа нещо, а не мога... Не мога да говоря. Но мога да гледам – грапавите стени и ...
777
1
Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се ...
1247
12
Втори живот
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за после ...
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за после ...
713
3
КОРИДАТА
Това полупланинско селце по нищо не се отличаваше от другите такива след политическите промени през 1989 година в България. И в него селскостопанските сгради останаха без животни, инвентар и без самите стопани. Дойде от столицата бивш тукашен селянин, бивш тамошен шестак, дойде с жена си, д ...
Това полупланинско селце по нищо не се отличаваше от другите такива след политическите промени през 1989 година в България. И в него селскостопанските сгради останаха без животни, инвентар и без самите стопани. Дойде от столицата бивш тукашен селянин, бивш тамошен шестак, дойде с жена си, д ...
801
7
- Дядо, трябва ли да заминем? - в гласа и имаше еднаква доза вълнение и тъгa.
Влажните кичури на косата и докосваха голите рамене, бялата ленена рокля с бродерия на гърдите навяваше носталгия. Вече не бе малката Ясемин, нейните 12 години бяха украсили с детско щастие розовите скули до сега, но днес ...
Влажните кичури на косата и докосваха голите рамене, бялата ленена рокля с бродерия на гърдите навяваше носталгия. Вече не бе малката Ясемин, нейните 12 години бяха украсили с детско щастие розовите скули до сега, но днес ...
1373
14
автор: Елена Георгиева
(Всяко съвпадение с героите е действително!)
Животът на Хелън започна с безпаричие и борба за оцеляване. Тя живее заедно с родителите си в град Маями, който се намира в щата Флорида на
Съединените американски щати. Семейството обработва малко парче земя, близо до Атлантическия ...
(Всяко съвпадение с героите е действително!)
Животът на Хелън започна с безпаричие и борба за оцеляване. Тя живее заедно с родителите си в град Маями, който се намира в щата Флорида на
Съединените американски щати. Семейството обработва малко парче земя, близо до Атлантическия ...
1176
2
Нощта на Мария
Ако знаеш, тате, колко ми беше лошо онази нощ, щеше наистина да се уплашиш. Ти винаги си имал безкрайно въображение за лошите неща, които могат да се случат на твоята дъщеря, още от малка ги знам твоите страхове, тате, така че нищо ново няма да ти кажа.
Знаеш ли, тате, кога разбрах, ч ...
Ако знаеш, тате, колко ми беше лошо онази нощ, щеше наистина да се уплашиш. Ти винаги си имал безкрайно въображение за лошите неща, които могат да се случат на твоята дъщеря, още от малка ги знам твоите страхове, тате, така че нищо ново няма да ти кажа.
Знаеш ли, тате, кога разбрах, ч ...
1415
4
Случват се неща, които не се забравят...
Ще ти разправя нещо, ама не се смей.
И да не се измамиш да го кажеш на жената!
Ще ме разсипе от подигравки.
Та… ...
Ще ти разправя нещо, ама не се смей.
И да не се измамиш да го кажеш на жената!
Ще ме разсипе от подигравки.
Та… ...
745
2
Бялата жигула спря пред каменната селска къща. Старият ù мотор издаваше такъв глас, че се чуваше, още когато влизаше от главния път към малката улица. Беше средата на юли месец, привечер се чуваха веселите гласове на децата и пронизващите свирки на овчарите, които сякаш се надпяваха.
Ясемин седеше н ...
Ясемин седеше н ...
1208
13
МОЦАРТ И ЗИМАТА
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се ...
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се ...
1916
11
!!!! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ!!! ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА СЪС СЛАБА ПСИХИКА ИЛИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ ТАКИВА!!!
“Човешката душа е симбиоза между бялото и черното, те непрестанно са в противовес, като ту едната, ту другата страна взима надмощие. В моята мракът отдавна е победител. Тъмнината е пропила крехките стени на ...
“Човешката душа е симбиоза между бялото и черното, те непрестанно са в противовес, като ту едната, ту другата страна взима надмощие. В моята мракът отдавна е победител. Тъмнината е пропила крехките стени на ...
8269
46
Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!
На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухня ...
На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухня ...
725
5
Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната ...
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната ...
1896
7
= РАЗКОВНИЧЕ =
- Мисля, че така по тая магистрала много обикаляме. - Момичето опита да се протегне, но в малката Opel Corsa, това нямаше как да стане.
- Така ще стигнем по-бързо, а и не обикаляме много. - Красимир се беше съсредоточил в пътя пред него и се молеше този път колата да не му създава про ...
- Мисля, че така по тая магистрала много обикаляме. - Момичето опита да се протегне, но в малката Opel Corsa, това нямаше как да стане.
- Така ще стигнем по-бързо, а и не обикаляме много. - Красимир се беше съсредоточил в пътя пред него и се молеше този път колата да не му създава про ...
925
Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички, ...
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички, ...
1085
3
Знам – каза ù той – ти не си от хората, които просто говорят. Не си от онези, които поради причината, че просто трябва да кажат нещо или нямат какво да кажат…
просто говорят.
Не – каза тя – аз съм от хората, които никога не казват нещата, които трябва. Все крият всичко в себе си и когато дойде точни ...
просто говорят.
Не – каза тя – аз съм от хората, които никога не казват нещата, които трябва. Все крият всичко в себе си и когато дойде точни ...
834
Авторът винаги има право
(15)
Нисък и низък
Мила Мария,
Права си, че в този стих съм една различна Искра-иронична, язвителна. Съзнавам, че той се откроява в стихосбирката като черна овца сред бяло стадо. Или по-скоро като черна въшка на бяло чело. ...
(15)
Нисък и низък
Мила Мария,
Права си, че в този стих съм една различна Искра-иронична, язвителна. Съзнавам, че той се откроява в стихосбирката като черна овца сред бяло стадо. Или по-скоро като черна въшка на бяло чело. ...
1446
5
Освен Никол, Вики имаше друго момиче, с което излиза (Мария), но тя не можеше да се нарече нейна приятелка, защото беше доста двулична и лицемерна. Виктория, разбира се, го знаеше, но въпреки това не преставаше да я мисли за приятелка. Мария непрекъснато ù натякваше да не се занимава с Крис и когато ...
776
2
Той я видя за първи път една лятна привечер, когато бе едва деветнайсет годишен.
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много при ...
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много при ...
875
3
Малките ръчички здраво държаха сребърния поднос, кафявите детски очи гордо гледаха ореховите курабии и малкия червен чайник. Стъпките издаваха весел звук от тик-так, шляпайки по каменните плочи на задния двор. Големите чехли с ток на мама бяха любимите на малката Ясемин. Приближила до работилницата ...
2285
16
= КНИГАТА =
- В петък вечер в „Дрийма” направо се разцепих. И ти казвам, не една, две мацки ме се залепиха. – Стефан догонваше с късите си крака Антон, докато отиваха до офиса, в който си плащаше сметката за телефон, нет и цифрова.
- Пак нещо ме лъжеш. Все ти се лепят, а в крайна сметка не излизаш с ...
- В петък вечер в „Дрийма” направо се разцепих. И ти казвам, не една, две мацки ме се залепиха. – Стефан догонваше с късите си крака Антон, докато отиваха до офиса, в който си плащаше сметката за телефон, нет и цифрова.
- Пак нещо ме лъжеш. Все ти се лепят, а в крайна сметка не излизаш с ...
621
3
Слънцето като фея рисуваше зайчета по избелелите тапети на всекидневната. Дървеният стол, лакиран съвсем скоро, разнасяше наоколо миризмата на нови мебели.
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимате ...
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимате ...
1309
14
1
Той нямаше и най-малка представа, че този ден ще промени живота му и то по начин, по който най-малко би си представил. Беше слънчев ден, в края на септември. Събуди се кисел, както всеки ден от месец насам. Имаше страшна нужда да отиде до тоалетната, но искаше да си досънува. Хубав сън беше. Или п ...
Той нямаше и най-малка представа, че този ден ще промени живота му и то по начин, по който най-малко би си представил. Беше слънчев ден, в края на септември. Събуди се кисел, както всеки ден от месец насам. Имаше страшна нужда да отиде до тоалетната, но искаше да си досънува. Хубав сън беше. Или п ...
3842
1
12
Да ти го разправя…
Ама то, ни е за разправяне…
Ни знам дали ще мога…
Знам само, че не се забравя….
Ама, щом искаш, поне допълни чашата… ...
Ама то, ни е за разправяне…
Ни знам дали ще мога…
Знам само, че не се забравя….
Ама, щом искаш, поне допълни чашата… ...
726
5
Днес ще ù кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен.
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да с ...
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да с ...
1079
14
Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беш ...
Време беше да се прибира и докато беш ...
783
1
Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...
1161
4
О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...
960
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
