14 695 резултата
"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...
  527 
Авторът винаги има право
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...
  1120  11 
Малки изповеди
Моята малка внучка спи. Толкова е сладка! Аз, разбира се, не съм безпристрастна. Още повече, че тя, по личното ми мнение, прилича на мен. Има моите зелени очи на вещица и същата черно- червена коса. Синът ми не е съгласен с мен и ми се смее и се мръщи на тези твърдения, но важното е, ...
  827 
2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...
  920 
Ани
Напиваше се за пореден път. Само това му остана. Млад беше – само на 33 – нисък – нещо, което винаги го беше измъчвало, слаб, направо спечен от алкохола и много работа, цигарите и безсънието. И от самотата, която го разяждаше, но нямаше да си го признае. Работеше, обичаше да работи и работеше вс ...
  841 
Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама – нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...
  802 
Недосънувани сънища
Един и същи сън не ми дава покой вече повече от месец - аз съм млада жена, на около 20 години, живея в нещо като имение или поне аз така го приемам. Времето е друго, защото дрехите са различни, старовремски и при мен през нощта понякога идва някакъв мъж. Не мога да видя в тъмнина ...
  778 
драма, трилър
***
Ходя по улицата - бавно и измъчено. Шляя се на посоки, накъдето ми видят очите, гладен, обезверен, отпаднал. Навън е студено, вали някаква противна смес между сняг и дъжд. Тротоарът е мокър, леден. Сградите са грозни, мрачни, печални. Небето е сиво и тежко, то сякаш ме притиска все ...
  1310 
Петя хълцаше неутешимо. Опитвах се да я успокоя дотолкова, че да може по-спокойно да ми обясни причината за тази криза.
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. ...
  1011 
Още от преди да се родя родината ми е воювала със съседните страни. Така е и до днес. Всички мъже в града, в който живеех, бяха или военни, или се готвеха да станат такива. На жените не им бе позволено да влизат в армията. Тяхно задължение бе да задоволят нуждите на армията, като работят в завода за ...
  792 
- Хайде, да тръгваме, още колко да те чакам?! – на малката Грета вече започваше да ù писва. Кога най-сетне щяха да ù позволят да му каже цялата истината.
- Ама, как да тръгна? Сега мама пак ще влезе в стаята ми, ще види, че ме няма и пак ще заплаче.
Деветгодишният Павле не можеше да откъсне очи от м ...
  983 
Играейки с черните фигури, обикновено предпочитам Староиндийска защита при ход D-4 на белите. Това ми дава възможност да затворя играта и да тръгна към размяна на фигури, което определено изнервя противника, ако е агресивно настроен. Това е психологически трик с конкретно предназначение. Изучил съм ...
  1171  10 
Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване ...
  814 
През железопътната линия
На Пламен Костов
Сядаме, приятелю. Няма значение, че заведението е от скъпите, обещал съм да черпя. Ще отпием от бутилката винце, нали в него е истината, и ще ти разкажа една история. То ти си ми един пияч, фабриките за алкохол ще фалират, ако чакат на тебе, ама нейсе... Не, ...
  1294 
ЦИГАНКАТА
Върнах се от казармата и започнах работа в мините. Тогава вземах много пари и ги трупах в банката за собствен дом.
Живеех в една барака на края на миньорското селище. Съседите ми бяха цигани. Приеха ме като един от тях. Постоянно им давах по малки заеми и храна. Скоро бях на лекар и той ми ...
  1055 
До началото на голямото събитие оставаха едва няколко дни и в двореца кипеше трескава подготовка.
Имаше слухове, че тази година на турнира ще се появи загадъчният рицар, познат като Смърт.
Неслучайно носеше това име - нито един от опонентите му не беше излязъл жив след сблъсък между тях. И като се и ...
  1698 
Лара седеше на произволна пейка в парка. Четеше някаква книга, в чийто смисъл не вникваше. Беше поредният любовен роман, а кой намира смисъл в такива. Те са развлекателни, разтоварващи книги. Може би са писани точно за това – да не намираме смисъла в тях, мислеше си Лара. Погледна надалеч, взря се в ...
  823 
Беше възрастен човек и живееше сам в съседния апартамент.
Не знаех много за него и рядко го виждах, почти не излизаше от дома си. Една жена идваше, от Социални грижи, и му носеше храна.
От други съседи бях разбрала, че навремето бил лекар, но не само по традиционна медицина. Казваха, че бил нещо кат ...
  1080 
Предисловие
Обичайте, без да очаквате ответна обич. Подарявайте, без да очаквате благодарности.
Тези, които не ви разбират и гледат да ви използват, са нещастни. Съжалявам ги.
Да си поставиш за цел да радваш хората, е трудна мисия. Трябва да ги опознаеш.
Понякога цял живот не стига, за да разбереш к ...
  478 
Последиците от глобалното затопляне бяха факт. Течението Гълфстрийм беше спряло заради разтопените ледници и то не можеше да затопля северните води, респективно атмосферата. Така климатът се побърка и след затоплянето настъпи рязко застудяване, което доведе до ледена епоха.
Виктор се беше загледал в ...
  519 
Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...
  891 
Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...
  1263 
(из мислите и живота на един просяк)
Зимата е най-тежко. И въпреки това, обичам снега. Има повече коли и улици за чистене. А и тогава са най-хубавите празници. На Коледа и Нова Година хората сякаш се раждат отново. След това идва прекрасната пролет, която поражда чувство за сбъдване на мечтите и над ...
  545 
Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...
  867 
Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше ...
  1105 
Тя беше красива. Беше и млада. Изглеждаше така сякаш имаше всичко. Ходеше с високо вдигната глава. Движеше се наперено. Тя притежаваше света. След като минеше, приковаваше погледите към себе си. Другите жени искаха да приличат на нея. Можеше да притежава всеки мъж, но никой не я привличаше. Когато с ...
  711 
И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и к ...
  873 
А тя изобщо не подозираше, че момчето, което беше срещала няколко пъти в градския транспорт и на улицата, би могло да заеме такава голяма част от сърцето ù... Един ден, докато вървеше към вкъщи, загледана в своя телефон, вдигна главата си и го видя, вървейки в различни посоки обаче, погледите им не ...
  1425 
И днес, както всяка сутрин включих компютъра, за да мога докато си пия кафето да проверя съобщенията си в мрежата. Влизам в Мрежата и първото, което чета е -
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
била понапълняла, изглеждала отпусната. ...
  1316 
Беше надвечер. Възрастната жена, потропвайки с бастунчето си, се качи внимателно в автобуса. Поогледа се за празна седалка и като не можа да намери, се прилепи към металната колонка и я прегърна за по-голяма сигурност. Никой от седящите не се помръдна. Даже умишлено отклониха глава, за да се направя ...
  892 
Докато върях към вкъщи в един студен ден след училище... видях човек, на около 70-73 години, вървеше бавно, сякаш видял всичко от живота и останал без капка надежда за утрешния ден... Той се оглеждаше, явно търсеше нещо, но не знаеше дали това, което наистина търси, не се крие там някъде в сърцето м ...
  973 
През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше при ...
  990 
Нана познаваше терена като лицето си. Железопътната линия София – Варна преминаваше двойна през Пролома. В тунелите влизаше единична. В едната посока влакът влизаше в единия тунел. В обратната преминаваше през другия. Момичето знаеше разписанието до минутка. Можеше наизуст да отчете закъсненията и п ...
  1009 
Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...
  835 
Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...
  1332 
Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, н ...
  786 
Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...
  769 
Тя вървеше по улицата и единственото, което можеше да усети, беше потта, стичаща се по разголеното ù тяло. Беше пладне - най-горещата част на деня. Тя нямаше посока, просто вървеше и търсеше нещо. Какво беше то? Ами щеше да е хубаво, ако и тя знаеше...
Тя беше млада - само на 17. Но беше изживяла до ...
  811 
Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...
  1150  11 
Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...
  1160 
Предложения
: ??:??