14 695 резултата
Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...
  1905  35 
Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...
  864 
Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам в ...
  1054 
Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!
Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!
Ние не знаем, само „подозираме” какво става в държавата!
*
Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия… ...
  732 
"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...
  670 
След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и ст ...
  796 
Слънцето се отразяваше по повърхността на малката рикша на Тамир. Беше едва средата на Април, а улиците се бяха пропили с неприятната миризма на пот и тежко сандалово дърво. На където и да се обърнеше виждаше търговци, които нервно пренареждаха стоката си отново и отново, с надеждата някой да се спр ...
  495 
Отдавна я беше забелязал.
Идваше винаги по това време и винаги сама. Сядаше на бара и кръстосваше безкрайно дългите си крака, а устните ù едва докосваха чашата. Всяко нейно движение носеше толкова ярка еротика, че и гола да беше и да правеше стрийптиз пред всички, едва ли би въздействала повече.
Не ...
  1038 
Предстои ми Централно държавно разпределение - ден на изпитание!
Един чудовищен акт спрямо младите специалисти, от който няма спасение!
Този закон днес ще „разпредели” млади семейства на 30 км един от друг!...
*
Още от външната врата на института налитам на личния състав Балкански. ...
  654 
***
– Чакай малко! Накъде си се разбързала така? - извика изненадано момчето.
– Тръгвам - отговори русокосото момиче, което стремеглаво прибираше учебниците си в раницата.
Момчето отвори уста, за да каже нещо, с което да я разубеди, но от гърлото му не излезе нито звук, когато момичето излезе от стаята. ...
  673 
Когато срещнеш някой и този някой те накара да не спираш да мислиш за него, дори когато спиш. Ужасното чувство, когато него го няма и сърцето ти е празно.
Желанието да го имаш е по-силно от всякога. Дали наистина го искаш? На това
можеш само ти да си отговориш. В главата ти бушуват ветрове и падат т ...
  776 
Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...
  2313  28 
Наближава пет сутринта и Яна запали осветлението в стаята. Време беше да изпие кафето си и да поеме отново към малкия павилион, където продаваше цветя.
Беше тежка зима, но тя не се отказваше да прави букети и да се усмихва на хората, които спираха макар и само да се полюбуват на красотата на цветята ...
  1862  26 
Светулките вече прелитаха из мрака около храстите, а фенерите, запалени наскоро, оцветиха алеите, парка и дебелите стволове на липите в оранжево. Падна приятен летен хлад, след него, като хиляди дребни животинки, допълзяха и тайнствените шумове на нощта. Южният край на парка бе най-оживен. Чуваше се ...
  1720 
Интересното в живота на някои хора е, че имат възможността да присъстват на собствената си екзекуция. Но другото важно събитие, което никой не преосмисля, е, че някои екзекуции изобщо не трябва да се състоят. Паниката е в състояние да накара човек да се превъплъти в каква ли не роля, в какво ли не, ...
  735 
Вървяхме с група хора. Една малка част от тях ми бе позната, останалите виждах за пръв път. А може би и за последен преди да стигнем края.
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...
  832 
Стоим и се гледаме. Той се усмихва по онзи, скришния начин, с който си мисли, че никой не го забелязва и не вижда малката трапчинка на лявата му буза, малко под крайчеца на устните, която се появява само при специални случаи. Познавам те – си мисля, не само емоционално, но и иначе, въпреки че ти мис ...
  870 
Смъртта на Брака
Златният дворец на върха на Олимп блестеше както никога досега. Тази вечер щяха да се съберат всички богове, за да отпразнуват поредната победа. Но тази нощ щеше да се случи нещо, което щеше да промени света на боговете и на хората. Великите мойри и днес предяха поредната нишка на Ж ...
  752 
Авторът винаги има право
(13)
Драго мустака
„Мила Мария,
Виждам, че и ти си станала рано тази сутрин, макар, че е събота. Дори мейл си успяла да изпратиш! И аз всеки делничен ден се заричам, че дойде ли почивен, ще се излежавам, а след това още в тъмно съм в кухнята до тостера и кафеварката! ...
  1055 
Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайва ...
  3508 
Кандидатствам във ВИТИЗ, просто така, от любопитство… и това не е поза!
Дори да ме приемат, според Закона за висше образование, не мога да запиша…
Подлежа на Централно разпределение – мога да кандидатствам едва след 3 г.!
Тогава пък прехвърлям 25– те, които са пределна възраст за ВИТИЗ!...
Дипломата ...
  862 
Предопределение
Посвещавам на всички Жени,
всички работници на Светлината
и моя Учител
В усмивката му имаше нещо загадъчно. Тези топли, тъмни очи. Като ги погледнеше, потъваше дълбоко, дълбоко и нямаше връщане назад. Изгубваше се, не помнеше коя е, къде е, оставаше само Той! Сънуваше ли или беше в т ...
  956 
Сава Момчилов се женеше. Селските одумки жужаха като пчелен кошер навред. Довел булка от странско, след дълго отсъствие. Но не точно това развълнува съселяните му. Преди четири-пет години, когато тъкмо да навърши осемнайсет, поиска за жена най-личната мома - Магда, щерката на майстор Ставро. Тя беше ...
  1473  15 
Стоим и се гледаме. Той се усмихва по онзи скришния начин, с който си мисли, че никой не го забелязва и не вижда малката трапчинка на лявата му буза, малко под крайчеца на устните, която се появява само при специални случаи. Познавам те – си мисля, не само емоционално, но и иначе, въпреки че ти мисл ...
  715 
Изборът на Майката
Изпечената пита на слънцето не можеше да пробие гъстата пелена от тежки, сиви облаци, увиснали като огромни таралежи, разстрелващи с милионите си остри бодли смълчаното утро. Върховете на дърветата се прегъваха с пукот под ледения порив на разбеснялата се виелица.
Закъснелите усил ...
  3094  38 
Все си мислех, че такова нещо не може да ми се случи. Точно пък на мен.
Да, вярно, имам приятелки, дето без никакви проблеми си поддържат извънбрачни връзки и си живеят живота. Дори твърдят, че такава една връзка може да допринесе за заздравяването на семейните отношения.
Не знам, може и да са прави ...
  954 
Шведска приказка
Част първа
От няколко дни морето беше тихо, спокойно като планинско езеро. След тридневната буря, която отнесе няколко рибарски лодки и стана причина за гибелта на онзи прекалено смел младеж от Унгария, настъпи необикновено затишие. Морето беше толкова спокойно, сякаш беше замръзнал ...
  2031 
Аз съм тази, коята прави деня ти хубав, аз съм тази, без коята не можеш да дишаш, тази, която осмисля живота ти. В хубави и лоши моменти аз държа ръката ти и преживявам всичко с теб. Когато си мислиш, че надежда няма, аз ти я дарявам, за да видя онази искра в очите ти. Леглото ти не остава празно, з ...
  951 
---
Отвън се чуваше скърцнето на старата ръждясала люлка. Вятърът нахлуваше през зейналата паст на широко отворения прозорец и шепнеше настойчиво в ухото ѝ. Бледата лунна светлина, прокрадваща се плахо сред облаците, нежно галеше кожата ѝ и правеше мрака наоколо още по-осезаем. Студът впиваше зъбите ...
  758 
Студентски дом на културата – свърталище на върли почитатели на театъра.
Инкубатор на индивиди, които се обричат завинаги на Мелпомена!
Тук всички безумно обичаме театъра и търсим изява на всяка цена...
От тук поемат десетки бъдещи театрали по дебрите на изкуството!...
Този сезон ще реализира спекта ...
  737 
За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...
  985 
Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...
  541 
Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...
  1441 
След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...
  745 
По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...
  644 
Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...
  2040 
В района сме три подразделения: разведки, химици, свързочници.
Плацът е огромен: 300-400 метра – мерил съм го посред нощ с кибритени клечки…
От четирите страни е обграден с жилищни и помощни постройки.
Запад: портал, комендантство, арест.
Килията на ареста е толкова малка, че когато легна, не могат ...
  795 
Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...
  1572  21 
Понеже съм нова тука, не съм много запозната с това какво точно трябва да правя. Реших да пусна един разказ, фентъзи... - нещо средно. И понеже не знам дали ще ви хареса, ще пусна само една част и ако има интерес, ще пусна и следващите. Само да кажа, че не се занимавам с литература професионално и н ...
  555 
Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...
  948 
Предложения
: ??:??