40 839 резултата
Ден като ден. Но с много срещи и разговори – от ранна утрин.
Понеже добре разбирах значението му, станах още призори, набързо се пооправих – все пак, трябваше да изглеждам добре, хапнах като за последно на закуска, а после излязох. Без цел, без посока. Знаех – който трябва, ще ме намери.
И наистина. ...
  377 
Със сигурност няма как да изляза виновната в случая. Аз спрях да си говоря с всички млади на работа, имено за да не се случват подобни простотии. Аз съм тук от 10 години, а някакви хора, които не са взели повече от 10 заплати ми държат сметка. На мен?! Само да дойде Калина (шефката), аз всичко ще ѝ ...
  609 
С тези думи влязох и хлопнах вратата зад гърба си като за по-сигурно я заключих със заклинание, което никой шперц или ключар не може да отвори. За всеки случай, че знае ли се какво се върти в бръснатата глава на моя колега. След случая с момчето беше станал доста неспокоен.
Реших да се кача при врач ...
  950 
Джумазие вървеше за работа, както всяка сутрин от 20 години насам. Петдесетгодишна чистачка на местната болница, имаше двама сина, които, както е прилично, издържаше, докато се образоват – единият в София, другият някъде в Англия. Свързваше стоически двата края като всички, без да се оплаква, с любе ...
  569 
Не разбра какво точно се случи.
Тя не беше с грим, нито с най-хубавата си рокля.
Погледна го, а очите ú се усмихнаха на нещо зад него.
Подмина го, взе портокал от уличен продавач, подхвърли го нагоре; клекна да погали котка; отскубна топка захарен памук от невръстен скейтбордист; спъна се и залитна; ...
  508 
Нощта беше притихнала, но все по-отчетливо прозираше между дърветата. Конският тропот се чу отдалеч като ромон. Явно конят не беше само един, защото след миг на кратко колебание сякаш се чу смяна на посоки, след което, все по-силен, тропотът се доближи право насам.
Сакрил се надигна от постелята си. ...
  1376 
Измъквам се от леглото. По пижама съм. Пия кафе и изпушвам 3-4 цигари. Не съм на работа. Мога да си се мотая, колкото ми се ще. Пък и времето не било линейно. Ние сме си го измислили такова за удобство. (за времето ще ви обясня някой друг път) На петата цигара решавам, че при такова безотговорно отн ...
  760  10 
–Тази работа, брат'чед, вече на нищо не прилича. И това ако е живот, здраве му кажи. А едно време беше съвсем друго. – отсече старият дявол и отпи от мръсната чаша.
–Прав си, брат'чед, прав си – съгласи се рогатият му събеседник.
–Прав съм, я! – разфилософства се пак първият. – То това си е чиста по ...
  1728 
Живееше един човек. Макар глаголът да е преувеличение. Какъв живот без късмет?
Но той оцеляваше. Въпреки постоянните беди и бедствия, които се стоварваха все върху му.
Дъжд да няма – от чешмата вода ще изригне и ще го накваси точно на централния площад. Сухо да е – ще се спъне и пльосне по нос тъкмо ...
  566  12 
***
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...
  1174 
Част 3
Бриана вървеше бавно през приемната, почти влачейки крака, а стомахът ѝ се свиваше от тревога все повече с всяка стъпка. Тя стискаше свещта със син пламък пред себе си за насока и се стараеше да игнорира спомените, които нахлуваха в главата ѝ неканени.
Когато преди четиридесет години Елхраикс ...
  1051 
В никакъв случай не можех да кажа, че това бе Жоте. Макар да бях присъствал на един от спектаклите му, аз го познавах повече от разказите на другите. Чаках пред едно гише и той мина с някаква бланка, попита ме : “ Извинете тук ли е за комисията по авторско право?”, отговорих положително, а един мой ...
  1102 
Вероятно, в някой от празничните дни на декември 1999. година,
Данаилови са осъществили най-съкровената си мечта.
Ако пък не е било сбъдване на мечта, а празничен инцидент,
то не бих могъл да бъда по-задължен на случайността,
защото 9 месеца след последния декември на 90-те, в 15:40, ...
  970 
Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...
  977 
Той е тук. Дойде. Най-после!
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...
  647  18 
Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...
  1474 
В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...
  1105 
Малкият се загледа в момчетата на пейката, защото беше далеч, а имаше късогледство. Под предлог, че му пречат очилата, не обичаше да ги слага и напомнянето, което бе ужасно, го караше да избухва като вулкан вътре в себе си. Освен този не особено труден проблем за разрешаване, имаше и други подобни, ...
  965 
Във своя замък , каменен и стар
Сър Пърсивал спокойно спеше.
в прекрасна спалня – като крал.
Прислугата му пред вратата бдеше.
..из песента ...
  1671  12  51 
Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...
  650  12 
Върви един по улиците и крещи:
Върнете ме на моята планета...върнете ме на моята планета!
Срещат го двама, от онези с белите престилки и го питат:
Коя е твоята планета, че да те върнем там?!
- Как коя - разкрещява се перкото. Аз съм от планетата на маймуните! ...
  551 
Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...
  750  14 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, НЕПОСЛУШНИЯТ ПРИНЦ ОТ КАНАЛА
Тримата братя тръгнаха към Европа, но отначало трябваше да пътуват със самолет до Лондон, където щяха да останат два дни и да разгледат града. Решиха да направят така, защото Мануел беше спечелил стипендия за един прес ...
  787 
Адашчето и неговите истории -
1 история
Адашчето бе като нас, бачкатор или подчинен, както обичаха да се изказват някои, с голям стаж в професията, изключителен професионалист и добър колега, можещ да те развесели по всяко време на денонощието. Всъщност доста странни неща се струпваха около него, по ...
  953 
Първи ден. На закуска изпих две кафета без захар. На обяд, както винаги – в ресторанта с колегите пихме по бира и обядвахме шницел. Беше вкусно. Никога не ям следобед. За вечеря – секс, а след това – свинска пържола и пържени картофи. Без хляб. Чаша вино.
Втори ден. За закуска препечена филийка с ма ...
  746  17 
Случилото се през онази зимна нощ съвсем не бе в разрез с нормалното, но пък и не противоречеше на истината. Или може би, се лъжех!?
Май виновни бяха необичайно ниските температури. От седмица студът бе сковал всичко наоколо и допълнително с непрогледната мъгла не позволяваше на хората да съзрят сне ...
  935 
Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни ...
  673  12 
Пита ме жена ми – дали знам нещо за някакви си Грозев и не помня какъв там, дето преди стотина години ги предлагали за Нобелови лауреати.
Казвам й, зает усилено да изглаждам със задник дивана, че изобщо не ме вълнуват гръмогласните графомани от него време. Още повече, че смятам Нобеловите награди за ...
  658  12 
Времето взе да се разваля. Още беше сухо, но големи угрижени облаци притичаха от северозапад. Ветровете се съюзиха с мрачината. Облаците надвиха априлското слънце, провряха се под него и го потулиха. Но и това не им стигна. Те започнаха да се подгъват и навеждат все по-ниско, нахално занадзъртаха в ...
  1162  13 
Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за м ...
  705 
Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да си иде. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. ...
  978  14 
В живота е напълно достатъчно да бъдеш просто човек, но повечето хора не желаят да са просто хора, за да не ги помислят за прости!!! Всеки предпочита да е нещо друго, но не и просто човек! А бре друго си е да си я доктор, я инджинер, я дипутат...
  522 
Част 2
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под ...
  920 
Този уличен музикант нямаше нищо общо. Нито с времето, нито с мрачната утрин, нито с шума на автомобилите.
Ръмеше и беше сложил мръсна кърпа върху акордеона си. Тя не предпазваше от дъжда, защото беше напълно мокра; усуканите ѝ краища се мушкаха между хрилете на духалото на инструмента и му пречеха ...
  813  11 
Веднъж една жена срещнала един мъж и както си лежала в скута му, качила крака на облегалката на дивана, го попитала:
"Какво да те правя, кажи ми?!"
"Обичай ме!" отвърнал й той. И тя го заобичала...
Тук е спорен въпросът дали веднага, малко преди или след това, но какво значение има?!
Те, обичанията ...
  564 
Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно – нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…
Реално причините са две. Едната – слухът вече не му се подчинява. Ако ...
  483  13 
Селската кръчма „Европейска среща”, именувана така от собственика ѝ – бившия дългогодишен кмет на селото - в чест на приемането на страната ни в Европейския съюз, се тресеше в очакване на обичайното за това време на годината сбиване между наши и чужди. Междувременно в нея си течеше обичайната подгот ...
  2648  34 
Следобедът беше от хубав по-хубав. Слънцето, рядък и почитан гост в Лондон, се бе настанило удобно за гледка отвисоко. Искаше да види непредвидимия полуфинал между съперниците от севера и юга. Препълнените трибуни бяха красота. Развяваха флагове с цветовете на двата отбора, създаваха феерия и пъстро ...
  1153 
Лоялност, Красота, Свобода, Благородство!!! Добре е, че поне при конете тези морални качества все още ги има, за да ни напомнят, че во време оно... и при хората ги е имало тези неща!
  551 
Един принц отишъл да се разходи в градините на манастира. Насред една поляна забелязал красиво цвете и поискал да го разгледа отблизо. Тръгнал към него, но изведнъж се спънал в един монах, който дълбоко спял, излегнат сред високата трева.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Спи там, където ходя!
...
  754 
Предложения
: ??:??