40 839 резултата
Не получаваме достатъчно информация от Китай. Това не е за учудване, защото той си остава една тоталитарна държава, в която противоборстват комунистическата олигархия с комсомолската. В последната Сорос е пуснал отдавна пипала. Случаят с коронавируса се използва от комсомолската олигархия, за да се ...
514
3
2
/из сборника с ужасии „Тя“, продължение на „То“/
- Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се л ...
- Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се л ...
440
4
7
Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...
Самотата идва ба ...
419
1
1
Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...
1045
1
14
- Сергей, ела отпред, че много ми трябваш! – нахлу в кабинета дежурният, Павел Петрович, без да почука.
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...
930
Все повече асоциирам случващото се с развръзката от знаменития роман на Хърбърт Уелс "Война на световете". Разликата е единствено в това, че случващото се е със земното население, а не с марсианците. Въпросът не е в това дали и този път човечеството ще мине метър, нещо което ми се иска да допусна. В ...
469
6
6
СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
1382
3
1
Няколко капки тъга
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
644
1
6
Моят даскал на село все повтаряше, че ще стане човек от мене. "Будно момче си ти" казваше ми той, макар че аз си спях добре през нощите. Затова, когато завърших осми клас, поисках да продължа да уча в града. Татко обаче нещо се заяде и не стана работата.
– Седи си мирен у гъзо! Не ти требва никъде д ...
– Седи си мирен у гъзо! Не ти требва никъде д ...
2289
7
45
Белият кон потропваше върху каменната уличка, а принцът се поклащаше върху него. Всъщност, нямаше никакъв кон. И принц нямаше,
но мъжът за миг се почувства такъв. Улицата си беше асфалтирана, всеки ден минаваше по нея, когато отиваше към закусвалнята,
преди работа.
Странно се чувстваше днес.
За първ ...
но мъжът за миг се почувства такъв. Улицата си беше асфалтирана, всеки ден минаваше по нея, когато отиваше към закусвалнята,
преди работа.
Странно се чувстваше днес.
За първ ...
1243
5
45
Когато изпих кафето, почувствах такава нервна възбуда, че все едно бях взел не нищожна доза кофеин, а някаква свръхдоза кокаин. Краката ми започнаха да играят степ, а аз се разтреперах така, че дишането ми отиваше към спиране. Ръцете ми в тридесет и пет градусава жега, бяха с минусова температура, а ...
1293
1
11
В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от ...
2100
4
10
Имах една бяла рокля на бледорозови рози. Видях я в един бутик в студентски град и веднага си я купих. Материята ѝ не се гладеше, нито се впиваше съвсем по тялото, но очертаваше всичко под нея. Проблемът беше, че се носеше без сутиен, защото беше с гол гръб. Обличала я бях само веднъж, на дискотека, ...
694
8
15
Така ме нарече някакъв на улицата. Защото не щях да се калям, докато повдигам някаква жена. Спънала се, понесла се накриво, паднала лошо на земята. Пред мен.
Да беше лято, ще се замисля. Може и да я повдигна. Ако не е много прашно. Но то – кал. Есенна нашенска кал по сами централната улица. Е, как д ...
Да беше лято, ще се замисля. Може и да я повдигна. Ако не е много прашно. Но то – кал. Есенна нашенска кал по сами централната улица. Е, как д ...
370
4
8
Имало едно време една светулка. Тя била малка по размери, но с много силна светлина. Всички я обичали и и се възхищавали. Но светулката не можела дълго време да стои на едно място. Затова през деня обикаляла градините и си говорила с най-различни цветя, сред които хризантеми, божури, зюмбюли и т.н. ...
587
Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...
1114
1
10
Стоях до дървото, опитвайки се да предположа от коя страна ще се появи. Помня, че исках да се отпусна, но ми беше много трудно. Тези хапчета бяха пълна заблуда. Не знам кой ги е измислил и как може да лъжат хората с тях, но имах чувството, че ако той сега се появи отзад и ме докосне съвсем лекичко, ...
704
6
11
Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...
1061
1
Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
2149
2
4
Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...
1067
2
5
Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
736
1
10
И пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си ...
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си ...
803
1
2
Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е пр ...
476
1
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ПЕТА, ИСТОРИЯТА НА СВЕТИ ВАЦЛАВ И ДРАКОНОВОТО КРАЛСТВО
Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат ...
Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат ...
798
Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...
546
7
8
Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе праз ...
1185
1
7
Част 4
Те се изкачиха безмълвно по стълбите до десетия етаж и Бриана го отведе до малкото помещение, което използваше за кухня. Въпреки че беше доста тясно, то беше значително по-близо до спалнята ѝ, отколкото трапезариите. До каменните стени бяха наредени варели с консервирана храна, а останалото п ...
Те се изкачиха безмълвно по стълбите до десетия етаж и Бриана го отведе до малкото помещение, което използваше за кухня. Въпреки че беше доста тясно, то беше значително по-близо до спалнята ѝ, отколкото трапезариите. До каменните стени бяха наредени варели с консервирана храна, а останалото п ...
1125
2
4
Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...
580
4
15
Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...
721
7
12
- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...
1086
1
Ама подскачате като ощипани госпожици, когато Ви се рече, че "матриалът е лош", нали?!. Измисляте закони, после ги преправяте, посли ги променяте, после не ги изпълнявате, но вече никой не ще да проследи къде се пресчупва системата. И с помощта на такива наивници, като Митко... не оня, дето пуска ес ...
837
- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...
520
1
4
Как е бизнеса с писането, питаш? Ами, труден въпрос... как да ти обясня, значи. Ти примерно с какво се занимаваш? Градина гледаш и продаваш на пазара ябълки. Добре-е-е...
Значи, седиш си такъв и хоп – пада една семка. Не, не от "Сортови семена"... в главата ти пада, той, така да се каже, Господ ти я ...
Значи, седиш си такъв и хоп – пада една семка. Не, не от "Сортови семена"... в главата ти пада, той, така да се каже, Господ ти я ...
785
1
8
Честно да ви призная от малка обичам цветята. И птичките. И това как природата оживяваше пред очите ми. Но градинарството никога не ми се е отдавало особено. И все пак една пролет успях да си засадя зюмбюли и други цветя. Знам какво ще кажете? Защо точно зюмбюли? Нали розите са най-красивите цветя? ...
518
2
Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...
1482
5
14
Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
1179
3
За мнозина Божият Син е вероятно религиозна измислица. Така масово си мислят атеистите. Те не изпитват и милиграм почит и страхопочитание към Него. Смея да ги уверя, при това с Неговите думи:
"Истина, истина ви казвам, те вече получават своето възмездие..."
в обратното. Лично аз съм изпитвал върху с ...
"Истина, истина ви казвам, те вече получават своето възмездие..."
в обратното. Лично аз съм изпитвал върху с ...
946
7
7
Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи – плакани, изстрадани. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад ...
1308
5
8
Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават ...
977
Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
1057
6
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
