40 979 резултата
2.
Людмила
Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни ѝ на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.
Людмила премигна и осъзна, че не е чула и дума от това, което ѝ говореше духовният министър ...
Людмила
Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни ѝ на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.
Людмила премигна и осъзна, че не е чула и дума от това, което ѝ говореше духовният министър ...
894
3
Той, Номер две - "стар развратник и извратеняк", както се описваше, всяка сутрин се молеше пред иконата в ъгъла. Изреждаше настоящите си (не много) приятели и бивши роднини (не всички, само тези от последния му брак), а после горещо благодареше, че макар и в края на живота си я е срещнал. После изпр ...
509
1
Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият ...
487
Трима старци се разплули
на бюро от сухи лаври.
Чули нещо, недочули
със поети правят гаври.
________________________________ ...
на бюро от сухи лаври.
Чули нещо, недочули
със поети правят гаври.
________________________________ ...
557
1
2
Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
759
1
Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...
1488
2
15
Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...
2110
3
32
Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п
765
За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...
От ...
725
1
Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
549
1
7
Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се пол ...
1220
1
4
Хедонизмът* остана някъде далеч в миналото, в Небитието, може би. Днес на Земята царува анхедонията* - тя се е увила като отровен бръшлян около сърцата на хората и не им позволява да дишат на воля. Радващите се на живота... Къде са, защо никой не ги вижда? Крият ли се или просто ги няма? Разбирателс ...
572
- Заспивай – прошепна Тони на по-малкия си брат.
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна. ...
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна. ...
649
1
2
Вече е ясно на всички, че в условията на пандемията имаме извънредна ситуация не само у нас, но и в целия свят. По принуда са нарушени правата и свободите на гражданите гарантирани иначе от конституцията и плурализма в ЕС. На фона на всичко това не можем да останем безучастни към въпроса за емиграци ...
682
4
10
Случвало ви се е със сигурност да намирате обикновени земни червеи на най-странни места... Може би и сте се питали, какво ли правят там, а може и да не сте, но аз съм си задавал този въпрос и мисли, че донякъде съм си и отговорил на него...
Представи си, че живееш на ужасно тъмно, влажно и мръсно мя ...
Представи си, че живееш на ужасно тъмно, влажно и мръсно мя ...
536
7
/оттук-оттам римувана проза/
1. Милост:
Снижавам температури и заривам под карантина.
Лавината
2. Щедрост: ...
1. Милост:
Снижавам температури и заривам под карантина.
Лавината
2. Щедрост: ...
596
2
6
ВТОРА ГЛАВА
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! ...
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! ...
868
1
Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
817
1
Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо на ...
478
1
Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери коня, който търсеше.
Старият вече ставаше само да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принц ...
Старият вече ставаше само да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принц ...
678
3
12
Винаги готов да се въргаля,
да направи магарѝя.
Изборният ден преваля,
чака го голямата тепсия.
да направи магарѝя.
Изборният ден преваля,
чака го голямата тепсия.
512
Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...
2840
18
28
Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
1163
5
3
Обичам да пътувам, с кола, автобус или влак. Обичам да разглеждам природата, градовете и селата. Всеки ден пътувах с рейса до работата, от моя град до другия град и минавах през няколко села. Почти до детайли бях научила маршрута. Обичам да наблюдавам поляните, дърветата, облаците, планината в далеч ...
1006
2
3
Всички много си приличаме. Особено в дни като днешния. Еднакви сме в подобни моменти. Всички имаме мнение. Изразяваме го. Спонтанно. Непринудено. Това е хубаво. Правим го многократно. Ежедневно. Съществува и причина. Основателна. Поводът е един. От нов световен ред, до нечувана заради жестокостта си ...
583
1
Nonna Maria trascorre un periodo in ospedale perché le sue condizioni di salute non sono delle migliori. È stanca, emaciata dalla dura vita di campagna e forse non trova stimoli per riprendere a vivere con tutte le sue forze. I medici riescono a curare al meglio la sua astenia ma consigliano di segu ...
612
Я да видим сега, защо в някои държави N се полагат толкова много грижи за хората над 65. То просто да им завидиш. Първото което ми хрумва е, че
6 + 5 = 11.
Опс! Това число не ви ли напомня за 11 септември 2001 г. и случката с близнаците в Манхатън? Нищо чудно и тук да има пръст дългата ръка на терор ...
6 + 5 = 11.
Опс! Това число не ви ли напомня за 11 септември 2001 г. и случката с близнаците в Манхатън? Нищо чудно и тук да има пръст дългата ръка на терор ...
569
3
9
22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до . Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, за ...
1177
2
9
Държавата N обяви нови извънредни мерки за борба с COVID 19:
Извънредна заповед: На гражданите се забранява по време на секс да стоят на по-малко от 2 метра разстояние един от друг и да използват пози, при които са лице в лице! Заповедта влиза в сила от днес - 22 март 2020г., а действието й може да ...
Извънредна заповед: На гражданите се забранява по време на секс да стоят на по-малко от 2 метра разстояние един от друг и да използват пози, при които са лице в лице! Заповедта влиза в сила от днес - 22 март 2020г., а действието й може да ...
519
1
2
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
1048
2
13
Знам какво е времето. Понякога, когато седя до прозореца, тъжна и самотна, и гледам света отвън, успявам да го зърна за секунди. На цвят е прохладно като вода на извор в горещо лято. На вкус – зелено и тръпчиво като млада гора, посрещаща първата си пролет. Ароматът му е изменчив като сенките на обла ...
430
2
6
- Мамо, ще ми разкажеш ли една приказка за лека нощ? - Разбира се, ангелче, лягай си в креватчето и слушай. Живели две звездички на небето - казвали се Ин и Ян. Ин била момиче- беличко, руменко с червени плитки, а Ян - момченце- с топли кафеви очи, чаровна усмивка и две сладки трапчинки на бузките. ...
777
Ще познаят ли някога мир и любов децата Авраамови?
Този следобед беше различен. Небето беше чисто, а въздухът ухаеше на промяна. От юг дори беше пристигнал мекият бриз на Червено море. Сякаш набързо се беше отбил при кремавите пясъци, колкото да поздрави множеството и пак да слезе по своите работи н ...
Този следобед беше различен. Небето беше чисто, а въздухът ухаеше на промяна. От юг дори беше пристигнал мекият бриз на Червено море. Сякаш набързо се беше отбил при кремавите пясъци, колкото да поздрави множеството и пак да слезе по своите работи н ...
1135
1
7
Младият мъж изпрати поредния имейл с данни до централната база данни на Корпорацията и уморено погледна святкащия с флуоресцентна светлина в долния ъгъл на монитора циферблат на часовника. Показваше точно 16:59. След една минута щеше да се изключи автоматично работния профил на компютъра и вече може ...
2110
5
11
Хората казват, че любовта щяла да спаси света. Не знам дали е истина или е поредното клише, но само едно знам, че любовта почти винаги носи със себе си както незабравими мигове, така и голяма болка и разочарование.
Още от раждането си главната героиня Ани е изоставена от своя баща. Това ѝ нанася дъл ...
Още от раждането си главната героиня Ани е изоставена от своя баща. Това ѝ нанася дъл ...
1294
Двамата лежахме под дъба и гледахме през клоните му, говорихме за какво ли не, смеехме се, това беше най-важно за мен.
- Знаеш ли? – попита той и ме погледна в очите.
- Какво да знам? – отговорих и го погледнах очаквателно.
- Напомняш ми на слънчоглед.
- На слънчоглед ли? ...
- Знаеш ли? – попита той и ме погледна в очите.
- Какво да знам? – отговорих и го погледнах очаквателно.
- Напомняш ми на слънчоглед.
- На слънчоглед ли? ...
773
2
2
Колкото и да наднича гладния нос в онова, което се пече, колкото и очичките да твърдят, че е готово, докато ръчичките не отворят хлебопекарната, а опитът не огледа действителността в тавичката... А и нивата, която очаква питката да я обиколи; Ами лисицата, дето с ум и разум лапнала питката...
- Вним ...
- Вним ...
643
2
9
Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...
2022
9
11
Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване д ...
1177
1
2
След дълги страдания и изтощение от кашлица, висока температура, повръщане, течащ нос и затруднено дишане, Земята най-после успя да създаде в лабораторията на природата антитяло, което да се бори успешно с най-опасния вирус в историята от зората на Големия взрив – човека.
1005
2
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
