40 839 резултата
Вагонът се поклащаше равномерно, като лодка, поела на разходка из току що пробудило се от съня море – с лениво протягащи се към брега вълни, едва-едва докосващи го и пак се връщаха, че дано още малко посънуват морските си сънища.
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...
  900 
В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...
  1538 
Той би прихнал да се смее при други обстоятелства, но аз говорех съвсем сериозно и нещо в тази стая, с тези четирима Различни мрачно седнали около разнебитеното казионно бюро, го накара да си замълчи. И по-добре, сега нямахме време за спомени.
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ въз ...
  909 
Съдбата ли? Хах!
Пуши разсеяно дългата си цигара и кокетно попива червилото в края на устните с безименния си пръст.
Можеше да съм друга. Можеше и да съм някъде другаде.
Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от бо ...
  644  13 
Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...
  1778 
Ден 92 на воден режим
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...
  731 
Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...
  936  12 
Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...
  1303 
6.
От два месеца Сакатият се подвизаваше, като отшелник в това забравено не само от хората, а и от неговите събратя място. Радваше се на спокойствието, което цари в тази малка горичка, а и му трябваше време да привикне с мисълта, че вече не е като другите. При едно сбиване със съперника си за кучкат ...
  731 
Малкият Иванчо разтревожен пита баща си:
Тате, какво е бъдещето на България?
- Да остане без българи - отговаря бащата.
А кои ще останат тогава? - любопитства Иванчо.
- Прабългарите, сине!
  671 
Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейн ...
  536 
Чу се плясък на крила и една разтревожена сова кацна на рамото на Рудолф.
- Какво има, Марта, защо си толкова притеснена?
- Не знам как да ти го кажа, Рудолф, но твоите приятели са в голяма беда! Никъде в музея на привиденията не могат да открият Драхомира! Много вероятно е да е избягала и да се опи ...
  724 
Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...
  1416 
Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята ...
  1384 
(Събира се точно в 14 изречения)
Пътуване по любими места. С любимия. Концентрирана романтика на пейка в невзрачен град: дървена кутийка със свещи, глътка алкохол, счупена чаша и любими бонбони, споделени с най-красивото бяло куче. Най-споделените бонбони. И най-споделената доброта. Кафе от автомата ...
  773 
Сборището на мастиите
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...
  790 
Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...
  1382 
*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
  786 
Признавам си, повече не мога да търпя! Категорично и окончателно! Не мога да понасям терора, подтисничеството и законодателната дейност на жена ми, мътните да я вземат. Това жена ли е, кажете ми вие, мъжете, пострадали от ежедневният им гнет? Нима всеки един от нас не отглежда в дома си подобен инди ...
  1104  15 
ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...
  957  16 
Казвам се Джо. Е, не се казвам така, но така ме наричайте, защото е кратко и лесно. Участието ви тук е съвсем доброволно, винаги можете да напуснете. Таксата е сто лева за година. Ако напуснете по-рано, сумата остава в клуба.
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...
  1979  36 
- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
  582 
Пет.
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което из ...
  983 
Хей Разбойници!!!
Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!
Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D ...
  810 
Този в средата, облечен в официален черен костюм, с вратовръзка в строги цветове, сресан и пригладен, гладко обръснат, леко повдигна ръка от масата. И всички наоколо замълчаха, застивайки кой както е сварен от жеста…
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...
  411 
Купувам си „Алка-зелцер“. Аптекарката казва: „Трайността му е до 2022 година“.
Доволен, казвам: „Е, поне нещо ще оставя наследство на внуците“…
хххх
Магазин. На двама бивши ученици. Единият тъкмо е на работа. При него трима младежи – така, под 40-е. Пийват си биричка, хапват пастърма.
Поглежда ме на ...
  488  11 
Бяха изминали само две седмици, откакто за последно го видях, а на мен ми се струваха цяла вечност. Но времето… ех, забравих за времето! То и тогава обичаше да си прави разни експерименти с мен. Сега когато си спомня как умело се превърташе напред - назад като акробат, опитвайки се да замъгли възпри ...
  608  14 
Усещаше Опасността.
Винаги я усещаше...
Усещаше как възбужда нечий неспокоен сън. Чуваше истеричния тласък, който я зачева, наблюдаваше лепкавото оформяне на немощния, все още неосъзнат ембрион и долавяше шума на катраненочерните околоплодни води, които го хранеха.
Тогава, точно тогава тя замръзваше ...
  796  10 
Какъв Св.Валентин, какви 5 лева, бе! Че ние по цяла година сме в Св.Валентин, що ни трябва в един ден само?!
Още от ония времена, нали знаеш как сме сваляли момите? Вместо да им подаряваме цветя и рози, издебнем я и ѝ грабнем китката от главата, а тя като почне да се черви и радва... Манталитет, бра ...
  771  34 
***
Глупавите манифестират пред тълпата,
а умните – пред съвестта си.
  395 
Въпросът не е от лесните. Защото и в бокса, подобно на други спортове, рулетката се върти и е възможно всичко да се случи. Ако ми бяха задали същия въпрос преди две години, щях убедено да кажа, че Пулев няма никакви шансове. Тогава звездата на Джошуа ярко сияеше. Той бе нанесъл сериозно поражение на ...
  1079 
По едно или друго стечение на обстоятелствата мнозина емигрират от отечеството си. Мотивите им могат да бъдат много разнообразни, но най-общо можем да ги сведем до един единствен - те търсят по-добро място под слънцето, или другояче казано - борят се за своето оцеляване. Нерядко те се борят и за обе ...
  610 
Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...
  1087 
Ден по ден изнизват се сякаш мъниста от скъсана броеница. Забързани в ритъма на ежедневието все живеем за утре, вчерашният ден е минало, днешният почти се е изтъркулил. И някак си, ако вчера и днес са кофти дни, поне за утре има някаква надежда. Забравяме за вчера, за онзи ден и гледаме съсредоточен ...
  345 
Глава 1
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...
  1347 
Част 5
Отново сам, Елион се спускаше по стълбището на кулата до приземното ниво с факла в ръка. Той спря за кратко, за да погледне през тесния прозорец, и отскочи назад, едва не падайки по стълбите. Ярка стена от зелен пламък се притискаше към празния въздух отвън библиотеката със сърдито пукане и с ...
  905 
Навън е лято, а зима е в мен,
когато си тъй далеч от мен.
И не мога да спра да мечтая,
за деня в който ще сме отново двама.
Желая в тебе да се сгуша, ...
  475 
Ели стоеше с часове пред своя лаптоп и четеше новините от света. Денят беше мразовит и снежен, типичен февруари. Снежинките падаха от небето, а тя беше пуснала нежна италианска музика. Тази музика я отведе за миг в Италия, където беше живяла дълги години. Италианският език и беше станал, като роден. ...
  1088 
Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихн ...
  946 
Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се ...
  446 
Предложения
: ??:??