14 695 резултата
Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...
727
БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...
823
11
Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...
1244
12
Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...
930
6
Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...
1102
Обикновен човек, със своите страхове, надежди, грехове и мечти, Карл живееше в един сибирски град. Правилата на Москва и Европа не важаха тук. Това бе едно от последните непокварени от глобализацията места. Място, на което би могъл да дишаш и да знаеш, че правиш това не от навик или машинално, ами к ...
524
2
Зъболекарите също плачат
Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет.
- Влизай, влизай! - чу звънкия глас на медицинската сестра.
Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба ...
Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет.
- Влизай, влизай! - чу звънкия глас на медицинската сестра.
Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба ...
732
7
С Р Е Щ А Т А
Една измислена история по съвсем
истинска случка
Пролетта дойде с надеждата да размрази надеждите на хората. Цветята и дърветата лудееха от желание за живот, цъфтяха и кокетираха, галени от майското слънце. Наново светът щеше да се превърне в уютен дом, ако не беше Войната. Пияно от ом ...
Една измислена история по съвсем
истинска случка
Пролетта дойде с надеждата да размрази надеждите на хората. Цветята и дърветата лудееха от желание за живот, цъфтяха и кокетираха, галени от майското слънце. Наново светът щеше да се превърне в уютен дом, ако не беше Войната. Пияно от ом ...
767
7
Последно за "Тиквичките"...
И без друго разказах повече от позволеното.
Ще ми се да се е случило... Но, кой знае???
Б.
- Вдигам тази чаша и пия за ваше здраве! Нека тази прекрасна вечер да бъде посветена на този, който бе така добър да ни събере тук – в тази вълшебна Планина! ...
И без друго разказах повече от позволеното.
Ще ми се да се е случило... Но, кой знае???
Б.
- Вдигам тази чаша и пия за ваше здраве! Нека тази прекрасна вечер да бъде посветена на този, който бе така добър да ни събере тук – в тази вълшебна Планина! ...
784
4
Надя отвори прозореца и се вгледа в небето. Беше индигово – синьо, обсипано с безброй звезди, красиво и някак... близко. Пренесе се години назад, когато беше малко момиченце с лунички по носа, весела и приказлива, както всяко дете. Често вечер преди да заспят, майка й четеше приказки. Най – любимата ...
1231
7
Велина беше най-лъчезарното дете, което някога хората бяха виждали в селото. Кротко и вечно усмихнато, то печелеше симпатиите на всички от пръв поглед, но щом разберяха за ”онова”, те се отдръпвах рязко настрани, сякаш беше прокажена. Тя имаше най-сините очи, които някога някой бе виждал. И едни так ...
950
10
Алиса се взираше в празната тетрадка, която направи свой дневник и не знаеше какво да напише. Всъщност събитията от последните месеци не й даваха мира и имаше нужда поне да ги запише, може би това ще ú напомня за реалността… Стана от леглото и с бавни стъпки приближи огледалото. Взря се в отражениет ...
824
- Кажи ми... - каза Марк и обърна главата си към Беа. На красивото ù бледо лице се изписа очудване. Тя го погледна с въпросителен поглед и го остави да продължи.
- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накар ...
- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накар ...
1068
1
на Чико Чиков
След онази фатална нощ, когато Иванка отвлече от самата сцена на варненската фестивална зала, новоизгряващата фолк звезда Чикита, нещата взеха съвсем друга насока.
Първо на първо, Иванка вече не беше секретарка, а зам. президент на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”, най-на ...
След онази фатална нощ, когато Иванка отвлече от самата сцена на варненската фестивална зала, новоизгряващата фолк звезда Чикита, нещата взеха съвсем друга насока.
Първо на първо, Иванка вече не беше секретарка, а зам. президент на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”, най-на ...
1004
11
Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...
По Четиридесетница в сиропиталище ...
1336
23
Оставаше му още един ден да подиша родния селски въздух, да се порадва на кротките майчини очи и да послуша разказите на баща си за онова далечно време, когато родителят му е бил още дете и животът по тези места, както се изразяваше старецът, е кипял – същинско младо вино, а не се е влачил едва, едв ...
930
1
14
/гротески/
Ситуацията се оказа максимално тревожна и трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спре този колапс в рейтинга на партията. С наближаването на президентските избори рейтингът се сриваше тотално, въпреки усилията на шефа да излъска образа на нашия кандидат и този процес нарастваше неуд ...
Ситуацията се оказа максимално тревожна и трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спре този колапс в рейтинга на партията. С наближаването на президентските избори рейтингът се сриваше тотално, въпреки усилията на шефа да излъска образа на нашия кандидат и този процес нарастваше неуд ...
647
3
Джейн изключи телевизора, остави дистанционното и се заслуша.
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново. ...
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново. ...
1444
3
На вашето внимание - част трета на "Тиквичките..."
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...
810
6
Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по ...
1333
4
Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...
894
5
Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
1318
Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В ...
В ...
804
4
Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...
826
2
Старецът и мечката
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
1368
9
То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...
961
5
Соколът и стомната на мъдростта
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
920
6
Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
1507
13
Човекът и Змията
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
1300
10
Cuba Libre 3
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
682
2
На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
790
6
Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...
923
7
Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...
1135
4
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
675
1
Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...
662
Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
876
2
Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
1263
12
CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
1109
6
Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
1650
12
В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
705
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
