14 694 резултата
Танго
Танцът казва повече от думите. Танцът изразява повече, отколкото ние можем да изразим. Един поглед е достатъчен, за да разбереш какво чувства другият. Едно движение – да разбереш какво изпитваш ти.
В този момент, в тази част от времето, те го знаеха. Танцуваха едно последно танго… заедно. Щеше ...
Танцът казва повече от думите. Танцът изразява повече, отколкото ние можем да изразим. Един поглед е достатъчен, за да разбереш какво чувства другият. Едно движение – да разбереш какво изпитваш ти.
В този момент, в тази част от времето, те го знаеха. Танцуваха едно последно танго… заедно. Щеше ...
765
Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хв ...
735
И КЪЩАТА БЕШЕ В ОЧАКВАНЕ
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не при ...
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не при ...
1282
9
- Докладвайте - каза Сержант.
- В първа зона всичко е спокойно - докладва ефрейтор Фи Тил.
- Във втора зона всичко е наред - козирува ефрейтор Верг.
- В трета зона всичко е ОК - даде и своя принос в доклада Гар Ван.
- В четвърта зона подаръците са раздадени - докладва следващият. ...
- В първа зона всичко е спокойно - докладва ефрейтор Фи Тил.
- Във втора зона всичко е наред - козирува ефрейтор Верг.
- В трета зона всичко е ОК - даде и своя принос в доклада Гар Ван.
- В четвърта зона подаръците са раздадени - докладва следващият. ...
615
Свята грешнице
“Богородице светла, сред жените избрана, от людете първа, пред престола на Господа застъпнице наша... моля те, пощади чедото ми! Дево свята, нека храня надежда – майчице, чуй ме...”
Икони – свeти, бледи, изпити. Икони... Майчински взор, доброта. Измиват времената боите, пада прах, бле ...
“Богородице светла, сред жените избрана, от людете първа, пред престола на Господа застъпнице наша... моля те, пощади чедото ми! Дево свята, нека храня надежда – майчице, чуй ме...”
Икони – свeти, бледи, изпити. Икони... Майчински взор, доброта. Измиват времената боите, пада прах, бле ...
1170
- Много ли съм болна? - попита с отпаднал глас Ани, когато се свести и се намери на легло в болницата. За пореден път бе припаднала.
- Добре си, миличка – отвърна докторът. – Само трябва малко да си починеш. Подремни си.
Момиченцето, което още не бе осъзнало, че е в болница, а не в дома, затвори отн ...
- Добре си, миличка – отвърна докторът. – Само трябва малко да си починеш. Подремни си.
Момиченцето, което още не бе осъзнало, че е в болница, а не в дома, затвори отн ...
1953
5
Отново остана сама, а събота вечер отброи десетия час. Скуката пълзеше отегчена след стъпките ù и се закачаше с домашните ù чехли. Дотягаше ù от нея, нямаше ли си друга работа?!?! Апартаментът ставаше все по-тесен и по-тесен, а таванът сякаш искаше да я размаже на пода. Часовникът я вбесяваше с моно ...
1002
1
„Залез слънце. Градът се огрява в цвят синьо. Чашата със следи на алкохол и червило, полата на гърба на стола, светлината, шепотът на колите, съблазнителният поглед на голата жена, всичко това композира една балада за саксофон, бавна и топла”.
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...
845
1
СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...
1111
3
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...
5752
3
- Затвори вратата след себе си – каза тя, без да надигне тежкия си поглед от изстиналото, безвкусно кафе.
- Гониш ли ме – попита той нехайно, докато ровеше из купчината дрехи, нахвърляни без порядък по земята.
- Не – въздъхна тихо – имам много работа и не искам да ми пречиш – усмихна се тя на собств ...
- Гониш ли ме – попита той нехайно, докато ровеше из купчината дрехи, нахвърляни без порядък по земята.
- Не – въздъхна тихо – имам много работа и не искам да ми пречиш – усмихна се тя на собств ...
1367
5
Поглед. Тъмнина.
Верослав, обзет от безсилие се взираше в нищото. Летеше ли? Не можеше да определи какво изпитва... Не знаеше дали изобщо изпитва нещо. Бродеше. Но на къде? Усмихваше ли се? Имаше ли изобщо лице? Какво беше усмивката. Забравил беше. Удавена мечта. Самота. Чуваше шепнещ глас. Проза. Д ...
Верослав, обзет от безсилие се взираше в нищото. Летеше ли? Не можеше да определи какво изпитва... Не знаеше дали изобщо изпитва нещо. Бродеше. Но на къде? Усмихваше ли се? Имаше ли изобщо лице? Какво беше усмивката. Забравил беше. Удавена мечта. Самота. Чуваше шепнещ глас. Проза. Д ...
1002
Дядо Коледа на съд
Адвокат Петър Петров катереше стълбищата към кантората си с усилията на алпинист, покоряващ Еверест. Определено му липсваше кислород и всеки момент можеше да почне да халюцинира. За кой ли път се зарече да си вземе кантора на партера, а не на втория етаж, на който се помещаваше не ...
Адвокат Петър Петров катереше стълбищата към кантората си с усилията на алпинист, покоряващ Еверест. Определено му липсваше кислород и всеки момент можеше да почне да халюцинира. За кой ли път се зарече да си вземе кантора на партера, а не на втория етаж, на който се помещаваше не ...
1580
12
Той си беше лошо момче, тя пък – добро момиче, поне така казваха хората. Само че тя намираше доброто в него, той пък будеше дяволската ù страна. Допълваха се. След кратък флирт, предпочетоха да си запазят приятелството. Тя знаеше, че и да се опита, той не би могъл да има сериозна връзка, поне все ощ ...
1189
1
Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си т ...
1403
8
Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Ге ...
2382
1
55
Слънчевата длан бавно се плъзгаше по нежната повърхност на женската шия, която придържаше тежестта на една червенокоса главица, опряла се внимателно на дървената рамка. Прозорците дават въздух, дават красота, дават и потайност. Крият те от погледите на играещите на площадката деца, потулват любопитс ...
1029
1
Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
779
КЕЛЕШ
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...
1257
2
КОЯ СИ ТИ, М Е Р И Л И Н?
Вътрешният телефон зазвъня настойчиво. Дрезгаво ропта, докато отсреща не вдигнаха слушалката, но разговорът по „червената” линия продължи и Волев остана да чака мълчаливо реда си.
- Слушам! В пет точно ще бъда при Вас - прозвуча гласът отривисто и с досада се включи по дире ...
Вътрешният телефон зазвъня настойчиво. Дрезгаво ропта, докато отсреща не вдигнаха слушалката, но разговорът по „червената” линия продължи и Волев остана да чака мълчаливо реда си.
- Слушам! В пет точно ще бъда при Вас - прозвуча гласът отривисто и с досада се включи по дире ...
1790
2
Снежинките се сипеха бавно от небето, наоколо беше бяло и невинно. Нищо не предвещаваше лошия завършек на вечерта.
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
1107
2
Ех, колко бързо тече времето и ето, пак е зима. Снегът белее чист, пухкав, даващ надежда за добра година. Днес денят дойде така ненадейно, че хвърли в паника петлите. Сега те надуват гърдите си и гласовете им се носят от къща на къща, удрят се в заснежените покриви, заливайки все още смълчаните селс ...
3342
24
Малко преди Коледа
Една капка се търкулна по стъклото надолу и се сля с останалите, които бяха застанали на ръба на рамката на малкия прозорец. Детските очи примигнаха зад прозрачната повърхност. Те гледаха заснежената пътека навън и очакваха да видят любимия силует да се зададе по нея. Снегът беше ...
Една капка се търкулна по стъклото надолу и се сля с останалите, които бяха застанали на ръба на рамката на малкия прозорец. Детските очи примигнаха зад прозрачната повърхност. Те гледаха заснежената пътека навън и очакваха да видят любимия силует да се зададе по нея. Снегът беше ...
1380
21
Черен, черен ден. Мъглата е загърнала малкото градче в своята задушаваща прегръдка. Леденият въздух се размива от въздишките и горчивите изпарения на сълзите, току що изплакани от отчаяните влюбени души. Слънцето е скрито зад дебел слой сиви облаци, които само една усмивка може да премахне, но уви, ...
699
2
Пращене на огън, нежна тръпка от въглен, спомени, красива музика.
Време е да си кажем „Сбогом!”...
Впервам търсещия си поглед през прозореца. Взирам се с надежда в снега, който пада на едри парцали. Не зная... може би самотата е единственият ми верен приятел, единствената ми любов - страхът да остан ...
Време е да си кажем „Сбогом!”...
Впервам търсещия си поглед през прозореца. Взирам се с надежда в снега, който пада на едри парцали. Не зная... може би самотата е единственият ми верен приятел, единствената ми любов - страхът да остан ...
1351
2
СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(фрагментарен разказ)
I. ПРОЛЕТ И ЛЯТО: БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Благовещение. И блага вест за две ранени от любови души. Съприкосновение и полет в простора на дните. Надежда. Порив. Възторг.
ПОЛЕТ и ВИСИНА. ...
(фрагментарен разказ)
I. ПРОЛЕТ И ЛЯТО: БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Благовещение. И блага вест за две ранени от любови души. Съприкосновение и полет в простора на дните. Надежда. Порив. Възторг.
ПОЛЕТ и ВИСИНА. ...
2019
5
Ето пак наближава Коледа, това, ако не друго, ме кара да съпоставям всички преживени Коледи отпреди. Навремето даже ми доставяше удоволствие да се разхождам сред коледните украси в града, газейки из снега... сега ми е чудно какво точно съм харесвал в Коледа... Коя произволна Коледа да взема от моя ж ...
1229
6
Приказка за нас - Коледа
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...
1800
49
Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...
Минаваше полунощ. Майсторъ ...
2606
31
Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше ц ...
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше ц ...
1951
27
Тялото ù се очертаваше на фона на лунната светлина, струяща от прозореца срещу него. Приличаше на пантера, от най-красивите. Извивките на фигурата ù му напомняха на извънземна богиня. Интересно къде я намери и къде се запозна. Такава жена като нея с обикновен мъж като него, просто абсурд! Прехвърли ...
741
Беше облачна, безлунна нощ. Часовият дремеше на поста си, подпрял се на един дирек. По това време на нощта едва ли някой щеше да мине на проверка. Съвсем се беше унесъл, когато усети, че подгъва колене. Сепна се, стреснато примигна с очи. Нещо се беше променило в нощта, и не беше както го остави, пр ...
892
2
Хеликоптерът кръжеше около множеството струпани хора на върха, като гладна пчела около току-що разтворила венче листчетата си роза.
- Можеш ли да се приближиш още малко? - запита операторът, обръщайки се към пилота на хеликоптера.
- Ще опитам, но може да вдигнем много сняг.
- Добре, добре, недей. Са ...
- Можеш ли да се приближиш още малко? - запита операторът, обръщайки се към пилота на хеликоптера.
- Ще опитам, но може да вдигнем много сняг.
- Добре, добре, недей. Са ...
768
1
Тежи на ръката ми.
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...
683
3
НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...
1469
4
- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...
2737
27
В годините назад аз бях невръстно момче, когато не знаех още две и две, за тогава ще разкажа и ще ви покажа картини на моите забавни и наивни летни дни!
Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.
Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към ...
Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.
Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към ...
770
Поглед върху реалността
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и б ...
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и б ...
673
НЯМА ФЕРАРИ ЗА ГАРИ
Салончето е малко. Стените му са покрити с множество фотографии, постери и изрезки от списания на червени Ферарита, а по рафтовете на поолющените секционни шкафове – множество малки автомобилчета – отново само червени и само Ферарита. Различни модели. Като че ли тук е склад или п ...
Салончето е малко. Стените му са покрити с множество фотографии, постери и изрезки от списания на червени Ферарита, а по рафтовете на поолющените секционни шкафове – множество малки автомобилчета – отново само червени и само Ферарита. Различни модели. Като че ли тук е склад или п ...
1163
1
да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...
2300
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
