14 694 резултата
ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...
675
4
Сомнамбулизъм при каталепсия
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...
2369
6
Всичко у Тамара говореше за грях. От плавната походка, която караше не един мъж, независимо на каква възраст бе, да се обръща след нея като омагьосан на секундата, в която я забелязваха, до натежалия от сласт, премрежен поглед. С гъстите си, черни като непрогледна нощ коси беше ”удушила” не малко мъ ...
847
3
на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...
1256
3
ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...
645
1
Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...
910
12
500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
То ...
То ...
800
Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...
1892
23
НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...
629
4
За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...
816
Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...
778
4
Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...
1188
Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...
1090
3
Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...
789
МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...
598
1
След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - о ...
843
2
ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...
713
3
- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...
559
Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...
944
2
ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...
746
2
СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...
2036
2
“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...
973
Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...
938
12
КРУШАТА
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...
721
1
Часове преди сватбата, тъстът ми подари тази книга. Като всеки баща, и той искаше дъщеря му да е най–щастливата жена на света. "Затова - каза ми - чети й от нея всяка вечер. В твой интерес е, не пропускай!". Кимнах. "Обещай ми!"- настоя той. "Обещавам!"- отвърнах и я прелистих - само първата страниц ...
1033
6
-Питаш ме каква е тази рокля ли? Преди 50 години трябваше да я нося на сватбата си, само че не се омъжих. Годеникът ми умря в деня преди венчавката. Да, това е една тъжна история. Искаш ли да ти я разкажа?
Беше така:
Онази зима бе студена и суха. Въпреки, че беше средата на януари, още не бе валял с ...
Беше така:
Онази зима бе студена и суха. Въпреки, че беше средата на януари, още не бе валял с ...
959
3
Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно зе ...
1048
10
А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...
976
3
Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, ...
1117
МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...
1358
1
ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...
826
8
КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...
542
Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...
1853
13
Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...
764
2
Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...
898
13
НЕ СЪМ АЗ
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
574
Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...
1363
Стела беше малко дете на 7 години. Тръгваше на училище и искаше да намери много нови приятели и да научи всички букви и числа, но ù беше трудно и с буквите и с приятелите. Всички ù се подиграваха, че няма приятели, но тя не се сърдеше. Реши да се запише на тренировки, за да не мисли за това и не тъг ...
764
ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...
609
ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...
1663
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
