14 694 резултата
Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...
1004
1
В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...
Селцето е прикътано в ...
1001
1
Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...
775
2
Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...
1213
1
Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...
742
3
Как да хванем милионер
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...
6513
1
34
ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...
1382
1
От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...
1695
4
Всяка прилика с лица и събития е случайна
Смрачава се. Крача по заснежената улица и наближавам постройката. Мой дом, моя крепост. Много си се окопал в тия преспи, едва те намерих. Добре, че поне едно от десетте ти очи свети – прозорецът на приземния етаж. Сврели сме се в бечовата стаичка, че уж по-з ...
Смрачава се. Крача по заснежената улица и наближавам постройката. Мой дом, моя крепост. Много си се окопал в тия преспи, едва те намерих. Добре, че поне едно от десетте ти очи свети – прозорецът на приземния етаж. Сврели сме се в бечовата стаичка, че уж по-з ...
1208
3
Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...
1175
4
- Такааа - проточи Сянка, гледайки прясно натрупания сняг. - Оня ден плаж, а днес - сняг.
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...
500
Беше красив есенен ден. Слънцето тъкмо залязваше зад близкия баир, играейки си с разноцветните листа на дърветата. Всичко бе обсипано, като че ли с цветен прашец- червено, кафяво, жълто и тук-там зелено, преливаха в клоните на дърветата и се губеха по сивия асфалт. Подухна лек ветрец и феерия от пад ...
1808
2
За стария дядо Иван дните минава тежко и бавно. Всичките години сякаш се бяха стоварили върху костите и мускулите на тялото му и за него бе ужасно придвижването. Той осъзнаваше, че не е останал още много живот в него, затова всеки ден посрещаше със смесена тъга за отминалите дни и всички спомени, ко ...
706
Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – ...
731
Песента на щурчетата
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там. ...
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там. ...
1039
Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...
777
Не обичам да ме разпознават. Суетата си забравих захвърлена някъде из младежките години и така си се чувствам най-добре. Свикнаха и хората, дето са наоколо - пенсионерите от кооперацията, продавачките по магазините, клиентелата на кварталното кафене, там, дето си пия кафето. Приеха ме като свой, кат ...
611
4
МАЛЪК НОЩЕН РАЗКАЗ
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтриса ...
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтриса ...
1093
7
Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...
554
3
- Ужасен студ! - изсумтя Но Щен Вълк и духна в лапите си, за да ги стопли поне малко.
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...
656
2
Стоях и се наслаждавах на ароматния вкус на сутрешната чаша кафе, загледана в листата на измръзналите лози, тихо потопена в божествената тишина и спокойствие, които се бяха възцарили около мен. Селският въздух се просмукваше във всяка моя тъкан, оставяйки онова носталгично чувство, което ни жегва ви ...
842
4
Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...
1227
23
1.
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени ...
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени ...
1778
4
Не й се стои сама в каютата. Излиза на палубата. През Норд Кап се връщат от Мурманск, но не може да види нищо от дългите фиорди на Норвегия. Някаква млечна пелена се е разстлала над морето. В края на август изглежда кошмарно.
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...
716
1
По-рано днес Ръмжачът ме беше довел тук до тази воденица с обещанието за урок. Сега седях в сейза и търпеливо наблюдавах играта на рекичката и воденицата. Учителят ми седеше до мен и гледаше същото. Моето търпение е променлива величина принадлежаща на голям интервал от стойности... За конкретния ден ...
759
1
Вървях по улиците след поредния работен ден и си мислех само как ще се прибера, ще видя децата си и ще си почина, гледайки някой сапунен сериал или някакво шоу пред телевизора. Всъщност беше ми все тая. Всеки ден се повтаряше едно и също: ходех на работа, прибирах се, отделях внимание на двете ми де ...
1133
1
Aми какво да ви разкажа за себе си? На 21 години човек няма кой знае каква богата биография. Имах щастливо детство - карах колело, ритах топка, играех на компютърни игри, лепях плакати на кечисти… И още куп неща, които обича да прави едно енергично хлапе. След седми клас продължих да уча в елитната ...
1322
18
В стаята сме само аз и ти. Запалила съм свещи, за да е по-романтично. Ти ми говориш нещо, аз доливам вино в чашите. Предстои ни важен разговор, за какво искаш да говорим, не мога да разбера? Защо си толкова сериозен? Къде изчезнаха красивите думи, от които ми се завиваше свят? Колко години сме заедн ...
1995
28
Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...
2844
24
Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен ...
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен ...
1472
3
Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?
- Ало, Биска, ще ходим ли на плува ...
- Ало, Биска, ще ходим ли на плува ...
686
2
Къщата в Хайланд парк
Обади се моят адвокат от Ню Йорк: ”Ирен, трябва да отидеш на оглед на тази къща, изпращам ти данните, гарантирам, че нищо подобно не си виждала. Срещни се с представителя на банката, която я продава и кажи, че проявяваме интерес; питай за цената!”
Слязох от самолета на междунар ...
Обади се моят адвокат от Ню Йорк: ”Ирен, трябва да отидеш на оглед на тази къща, изпращам ти данните, гарантирам, че нищо подобно не си виждала. Срещни се с представителя на банката, която я продава и кажи, че проявяваме интерес; питай за цената!”
Слязох от самолета на междунар ...
1502
4
Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...
1336
12
- Аз - каза Черната Пантера Ра една вечер. - Мога да изям толкова храна, колкото е половината ми тегло.
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...
637
1
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...
880
БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...
860
Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...
- До ...
1950
Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...
964
2
- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
902
Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...
878
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
