14 694 резултата
Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
...
..........................
...
937
2
Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
1731
3
Проглеждане
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...
878
Двамата се гледахме няколко секунди. Аз реагирах първа и се изправих.
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...
758
2
СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
914
1
Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...
852
3
Берит се загледа дълго в малката кална локва пред него. Сякаш там, във мътната вода, минаваше целият му живот и всички страдания. За миг той видя малкия си син. За миг видя и съпругата си. Очите му се напълниха със сълзи. Осъзна, че те са вече минало.
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...
783
1
Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
551
1
Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дреб ...
951
4
МЪДРОСТТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
2208
3
Легенда за пръстена
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...
1594
Никой от вас не знае колко е хубав животът погледнат отгоре – надолу. Прекрасен е, макар и несъвършен. Пълен с красоти и вълшебства – по-вълшебни от ония в приказките. И изненади! Много изненади. Най-голямата от тях е тая, за която всеки от нас мечтае, но разбира, че я е имал, едва когато си отиде – ...
801
3
[ From Yesterday. ]
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...
609
10:22
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква ...
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква ...
992
5
Беше началото на лятото и края на учебната година. Денят беше мрачен и дъждовен, но въпреки всичко аз отпътувах към Пловдив. Към едно интересно и незабравимо място.
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...
938
635
- Заповядай! - каза младата дама, подавайки на стария скитник току-що закупената от нея закуска, прилежно увита в мека салфетка.
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни уст ...
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни уст ...
2043
2
Втора глава
Писмото
Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживяван ...
Писмото
Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживяван ...
1094
1
И днес в офиса часовете се оказаха болезнено дълги и изпълнени с много ненужно напрежение и злобни подмятания. Всички бяха изнервени покрай предстоящите коледни и новогодишни празници, затова Елена беше повече от щастлива, когато последният ù работен ден за годината приключи и тя се прибра у дома. Т ...
824
Вечерята беше тиха. Татко сервира някакво странно ястие. Каза, че било местен деликатес. Не попитах какви продукти съдържа, но странният му тъмен цвят ме накара да предложа вече аз да се грижа за храната. Татко с радост прие предложението ми, тъй като работата не му давала много време за готвене. До ...
835
2
На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи ...
1688
6
Разбира се, в сезона на мъглите малшансът не ме напусна нито за минута. Най-напред ме ухапа кучката на Карамфила, после един полицай ми открадна книгата Феноменология на духа от Хегел, когато лежах мъртвопиян на една пейка в градинката пред кварталната кръчма и бях я подложил под главата си. Така че ...
710
2
Зима е
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...
2758
11
РАЗДЯЛАТА
Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънк ...
Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънк ...
685
3
И нека Бог отсъди вината им!
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...
1025
6
... всичко започна така... Трябваше да бъде моят ден, моят месец, моята есен, моята година... А сега, 10 дни по-късно, чувствам как ноември си отива, а с него и моята мечта. Бавно, но сигурно. Дори бих могла да се закълна, че когато се събудя посред нощ, чувам как времето внимателно приплъзва своите ...
1239
Относно някои аспекти на ловния сезон
Русата:
Обожавам ловния сезон. Дойде ли първи октомври, Милото става друг човек. Едва дочаква петък и хуква с дружинката нейде по баирите. Обикновено се връща без никакъв улов. Но щом разходките из гората на чист въздух в мъжка компания му харесват, нямам нищо п ...
Русата:
Обожавам ловния сезон. Дойде ли първи октомври, Милото става друг човек. Едва дочаква петък и хуква с дружинката нейде по баирите. Обикновено се връща без никакъв улов. Но щом разходките из гората на чист въздух в мъжка компания му харесват, нямам нищо п ...
1167
9
- Здрасти! - казах.
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...
558
Отново беше лято и аз отново трябваше да прекарам 1 месец с баща ми. Такава беше уговорката, която той и мама постигнаха пред съда в края на бракоразводния процес преди 14 години. Един месец с човек, който почти не познавах в средата на лятната ваканция. Животът ми беше ад. Сякаш бях убила човек и с ...
862
2
Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...
955
9
Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...
774
7
Невинна грешка...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...
916
Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
...
...
692
1
„Изричайки Вайс, изричам погром”
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...
708
1
Кратки особенности на Бирения запой
08:10
Събота сутрин.
Отварям очи. Сладка работа – предвкусвам един приятен уикенд. Извъртам погледа си надясно, жена ми още спи блажено. Обаче издънка - усеща, че съм буден и започва да мрънка нещо за кафе. Е, така и така съм буден... Завличам стоте си килограма д ...
08:10
Събота сутрин.
Отварям очи. Сладка работа – предвкусвам един приятен уикенд. Извъртам погледа си надясно, жена ми още спи блажено. Обаче издънка - усеща, че съм буден и започва да мрънка нещо за кафе. Е, така и така съм буден... Завличам стоте си килограма д ...
1160
10
Пътешествие до края
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдав ...
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдав ...
751
1
ВКУС НА ЯГОДИ
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...
949
4
Тя го обичаше. Знаеше това. Пареше ù. Болеше от истината. Всяка вечер в съня ù идваше като демон, изтощаваше всичко и сутрин се събуждаше с черни сенки, обляна в пот и изсъхнали сълзи. Но познаваше всяка негова частица, знаеше неговата игра вече. Беше готова. Познаваше болката от играта му, но той н ...
1109
V
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...
866
5
Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзм ...
944
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
