14 701 резултата
Калояница
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...
1953
8
Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...
815
3
“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...
1065
7
Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...
810
Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...
706
3
- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...
565
1
Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...
769
1
7
Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...
1439
26
Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...
737
6
ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...
695
3
ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...
1338
5
Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...
960
1
5
- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...
838
9
Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...
483
- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...
534
1
Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хор ...
665
9
Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...
871
4
На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...
858
11
Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...
948
16
Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...
1101
1
На бюрото в участъка ме чакаше ДНК-пробата, бях прав, червеният скалп, открит при жертвите и косъма от колета принадлежаха на един и същ човек. Някой ни беше дал жокер, оставяше да успеем да свалим картите. Чистият въздух ободри старика и по пътя започна да си тананика старинен руски романс. На мяст ...
673
2
Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...
541
1
Накрая ми вкисна и хвърлих оставката на президента, викам му:
- Бе Гоче, да ти иба и държавата – търси си други министри. Кой продал жена си, кой откраднал десетте божи заповеди, кой заклал на комшията магарето – все правителството виновно, гаче съм длъжен да вървя на всеки след задника. Накрая мини ...
- Бе Гоче, да ти иба и държавата – търси си други министри. Кой продал жена си, кой откраднал десетте божи заповеди, кой заклал на комшията магарето – все правителството виновно, гаче съм длъжен да вървя на всеки след задника. Накрая мини ...
1470
2
Баща ми беше пич. До последно.
И мама го призна, когато ù прати пет хиляди Евро, да си отвори кафето, което искаше. И сега се обажда. С мама вече по–малко говорят, но с мен си бъбри.
И го обичам.
А мама обожавам.
Тя се поболя да блъска по кръчмите на хората. А е само на трийсе и пет. И днес е болна. ...
И мама го призна, когато ù прати пет хиляди Евро, да си отвори кафето, което искаше. И сега се обажда. С мама вече по–малко говорят, но с мен си бъбри.
И го обичам.
А мама обожавам.
Тя се поболя да блъска по кръчмите на хората. А е само на трийсе и пет. И днес е болна. ...
776
4
Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието н ...
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието н ...
1171
7
- Не мога така! - отсече котаракът.
- Виж сега - вече не много търпеливо каза човекът. - Въобще не е толкова трудно, трябва само...
- Не ме разбра - прекъсна го Лъвско Сърце. - Нямам желание да участвам в глупавите ти игрички!
- Това не са игрички - въздъхна Скиталецът. - А...
- Въобще не ме интерес ...
- Виж сега - вече не много търпеливо каза човекът. - Въобще не е толкова трудно, трябва само...
- Не ме разбра - прекъсна го Лъвско Сърце. - Нямам желание да участвам в глупавите ти игрички!
- Това не са игрички - въздъхна Скиталецът. - А...
- Въобще не ме интерес ...
591
2
Живият мъртвец
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Сл ...
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Сл ...
1211
11
Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко годи ...
895
31
Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...
1163
42
Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...
Взе да мръква, а селото още беше дале ...
1049
4
ПЪРВА ЦИГУЛКА
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...
1293
7
Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...
764
3
Как да привлечем щастието? С мисълта си провокираме това, което ни се случва.
Законът, според който всички ние функционираме, е законът на привличането. С мислите си притегляме всичко онова, което ни се случва. «Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; похлопайте, и ще ви се отвори; защото ...
Законът, според който всички ние функционираме, е законът на привличането. С мислите си притегляме всичко онова, което ни се случва. «Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; похлопайте, и ще ви се отвори; защото ...
15151
37
- И все пак - каза една вечер Ко Та Рак. - Трябва да има някакъв универсален принцип, чрез който да се решават възникналите проблеми, особено ако се затлачат.
- Сто процента трябва да има - замислено се почеса по носа Но Щен Вълк. - Обаче подозирам, че за намирането му ще са нужни повече усилия, отк ...
- Сто процента трябва да има - замислено се почеса по носа Но Щен Вълк. - Обаче подозирам, че за намирането му ще са нужни повече усилия, отк ...
527
1
Хенри Фостър беше излязъл от ателието си, да вземе глътка въздух, в очакване на новото си вдъхновение. Седна в малката градска градина, близо до центъра на Лондон.
- Трагично нали? - заговори го млада жена.
- Кое? - озадачено попита той.
- Тази смърт... тези невинни хора. - тя обърна глава към памет ...
- Трагично нали? - заговори го млада жена.
- Кое? - озадачено попита той.
- Тази смърт... тези невинни хора. - тя обърна глава към памет ...
1222
1
"Мъжки са, всички звезди са мъжки"
Искаше да бъде видяна, гледана, ухажвана.
Искаше да бъде харесана и избрана.
Но не знаеше как.
Гола, само по нощница, яздеше велосипеда нощем през града. ...
Искаше да бъде видяна, гледана, ухажвана.
Искаше да бъде харесана и избрана.
Но не знаеше как.
Гола, само по нощница, яздеше велосипеда нощем през града. ...
2310
3
Повечето от нас, като чуят думата "романтика" в брака си запушват ушите и бягат. Други, като чуят "романтика", си представят море, звезди, приглушен вятър и Луна (нищо общо с брака). Трети не спират да търсят отчаяно романтиката в брака, по ред причини. Първата и основната е, че не искат да се чувст ...
1463
16
А какво правеше Оги през това време? От гарата дълго се лута безцелно из улиците. След това, съвсем отмалял, се прибра в къщи и се просна на леглото. В главата му се въртеше мисъл за самоубийство. Той стана, взе една тетрадка и започна да пише. Писа дълго, без да прекъсва. След като свърши, той взе ...
904
13
Ако можеха да говорят...
Името му беше Петер. Едно малко момченце с живи искрени очи и ангелска руса косица. За жалост, блясъкът на невинното му личице се изгуби само за миг. Преди година малчуганът стана свидетел на катастрофа. За радост - или не - бе оцелялото след инцидент дете на загиналите си р ...
Името му беше Петер. Едно малко момченце с живи искрени очи и ангелска руса косица. За жалост, блясъкът на невинното му личице се изгуби само за миг. Преди година малчуганът стана свидетел на катастрофа. За радост - или не - бе оцелялото след инцидент дете на загиналите си р ...
1165
1
АНА НА ШИЯ
Посягам към поредния залък. Остана във въздуха. Радио-уредбата гръмна: “Гори цистерна с газ при завод. За минута сме в колата. Сините светлини от маяка дълбаят следи по къщите. Уличните псета побягват със синя светлина в очите. За минути сме пред пожара. Небето се е запалило. Някой казва: ...
Посягам към поредния залък. Остана във въздуха. Радио-уредбата гръмна: “Гори цистерна с газ при завод. За минута сме в колата. Сините светлини от маяка дълбаят следи по къщите. Уличните псета побягват със синя светлина в очите. За минути сме пред пожара. Небето се е запалило. Някой казва: ...
838
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
