40 858 резултата
Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там ...
  653 
Вашата рокля ще ви служи дълги години, ако мъжът ви получава малка заплата…
Никога не можеш да си толкова щастлив с пари, колкото си нещастен без тях…
Животът е тъжен, заплатата е смешна…
Най-търсеният служител – толкова умен, че да решава и най-сложните проблеми, и толкова глупав, че да приеме ниск ...
  618 
Болница “Пирогов” е гръбнакът на Софийската бърза здравна помощ, може би и за цялата страна. Кой ли софиянец не е попадал тук или има роднина, който е прибягвал до нуждите на болницата? Бедни и богати се добират някак си дотам и получават необходимите - понякога животоспасяващи грижи докато близките ...
  1860 
Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Домоуправителят, пенсионер на шейсет и пет години, слезе бавно по стълбите. Прокашля се и каза: ...
  628 
Бракът е като историята – борба за обединение, после за равноправие, накрая за независимост…
Ако мъжът ревнува – значи обича, ако не ревнува – значи не се досеща…
Пропуснатата епилация спира момичетата от необмислени постъпки…
В хубавото семейство за пълна хармония е нужен урод…
Детството е времето, ...
  593 
Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...
  755 
Единственото от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.
Едмънт Бърк (1729-1797)
Ето ви пример за още един тарикат, който прехвърля вината за Злото по света на добрите хора - единствената категория хора, които нямат никаква вина за злото по света!!!
  545 
И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеш ...
  1138 
ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...
  435 
Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...
  955 
Момичето седеше на плетеният стол в градината, облегнало главата си назад, се вслушваше във всички звуци които долитаха до нея. Тя чуваше песента на птиците и шумуленото на листата, погалени от топлият летен вятър. Чу и тихите стъпки от лапите на котарака който се присламчваше. Той се качи на скута ...
  1352 
II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...
  770 
Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...
  788 
·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...
  1160 
Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...
  901 
В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...
  1148 
***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...
  1043 
Защо си усложняваме живота? Защото така ни харесва, защото простотата не ни понася, защото сме много умни и винаги заслужаваме повече от това, което имаме. Защото сме алчни, егоистични и нарцистични. Защото семплия и селски живот не ни допада, защото всеки се има за нещо повече от това, което реално ...
  625 
Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...
  759 
Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...
  1332 
Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...
  1257 
Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...
  1268 
7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...
  649 
Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
  765 
Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
  732 
Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...
  779 
Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...
  1386 
Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...
  657 
В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...
  1284 
По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...
  631 
Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...
  1000 
И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...
  648 
Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...
  1588  12  28 
Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...
  1292 
Човек и да поумнее - не може да избяга от съдбата си...
  554 
''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...
  1446 
Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...
  756 
Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...
  936 
Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...
  432 
ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
  797 
Предложения
: ??:??