40 858 резултата
9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...
626
2
10
Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
1025
2
4
***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...
871
5
12
Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...
1001
2
1
В един лятна утрин на Хитър Петър му докарали дърва за огрев. Имало много работа и комшията като видял, сам решил да му помогне. Човекът бил много добър, но крадлив. След като прибрали дървата, шегобиецът поискал да го почерпи, но неговата жена рекла:
- Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме з ...
- Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме з ...
487
Мечтая си отново да те видя.
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...
407
5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
628
1
2
/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
804
3
5
Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...
856
1
1
***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
574
1
3
Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...
489
2
5
Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...
814
2
Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...
1280
2
4
Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
856
2
4
По пътя към Върха... зад гърба ти винаги се намира някой, който се опитва да ти смъкне гащите!
644
3
„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...
883
1
4
Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...
446
4
5
Барът, по разписание, трябваше да затвори в 00:30ч. Но с Криси ни отне още около половин час, за да разтребим и почистим навсякъде. Хората от кухнята си бяха отишли по-рано. Все още не знаех къде се намирам, заради напрежението от първия работен ден. Но се чувствах удовлетворен от това, че часовете ...
1144
4
2
Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
735
2
2
1. Трупай в добрите дни, харчи в лошите!
2. Помни насладите, забрави разочарованията.
3. Никой глас не е по-силен от вътрешния.
4. По-добре дълги уши, отколкото къс ум.
5. Всеки, на който му се подреждат нещата е изпълнен с щастие. Въпросът е дали си щастлив през останалото време?
2. Помни насладите, забрави разочарованията.
3. Никой глас не е по-силен от вътрешния.
4. По-добре дълги уши, отколкото къс ум.
5. Всеки, на който му се подреждат нещата е изпълнен с щастие. Въпросът е дали си щастлив през останалото време?
522
1
Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...
1200
1
Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като пр ...
801
2
20
Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...
667
1
Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
1029
2
5
Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...
323
7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...
690
1
Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
927
1
2
- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...
707
4
Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...
577
7
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...
580
7
УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...
493
2
Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...
727
3
15
- Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?... А, да, разбирам, но... Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!... Да, да - ако може да се обади... Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо... Ама моля ви се - не бива да употребявате такива думи! Ванчето ...
615
1
3
Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...
478
4
-Знаеш ли какво имаше на картината?- попита Джони.
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Су ...
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Су ...
1509
2
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
369
Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
746
Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...
1110
1
1
Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се изми ...
571
1
9
Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...
801
8
22
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
