40 857 резултата
Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...
  1487 
Уцелих! Уцелих!
Хел0 крещеше от радост, достигаща див възторг и не можеше да си намери място. Все едно бе Архимед с неговото: Еврика! Планетата Икария-HB323 буквално бе сублимирала след съприкосновението си с либертонния лъч. Тънък като сабята на Зоро, той я бе достигнал и това се оказа фатално за н ...
  1646 
В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтъркулва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. ...
  794 
Глава 8
Приятелите на Димитър бяха четирима негови връстници, всичките с приповдигнато настроение и пиещи бира. Събрахме се на плажа и те устроиха голям лагерен огън, около който се настанихме.
-Та, да ви представя прекрасната Анелия Йорданова, моята… ъъ... асистентка – каза Дими и аз се ръкувах с ч ...
  902 
***
Странно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчез ...
  865  14 
Дори да си гений в хейтърството... ГЕНИЙ няма да станеш!!!
  606 
Беше поредния жарък юлски ден от поредния сезон на Слънчев бряг. Времето беше забавило ход и сякаш забравило за целия свят нищо не се случваше.
Деси беше заела позиция с флери в ръце и подаваше ценните листи на без това малкото преминаващи туристи. Всички бяха на плажа или по басейните и се радваха ...
  868 
След тридневен размисъл върху планът как да хванат отдавна наблюдавани бандюги, водачът на групата по залавянето им Найден Найденов вече беше сигурен, че този път няма да ги изпуснат. Ще ги скотавчат в къщата, където са отседнали и ония няма да се усетят откъде им е дошло. По бели гащи ще ги хванат, ...
  805 
Когато става въпрос за тях самите, хората винаги се обръщат с: "О, о, писе!", и се милват по главата! А когато се обръщат към друг човек, те викат: "Мръсно куче!", и го замерват с камъни...
  644 
Елена и Цветан, живееха в двустаен апартамент в малък град. И двамата бяха пенсионери. Жената се грижеше за домакинството, а съпругът й ходеше на работа като пазач на голям завод. В малкото жилище при тях живееше и синът им Георги. Той беше двадесет и пет годишен и работеше в склад. През седмицата, ...
  620 
Глава шестнадесета
За виаграта и многобройните й приложения в бита наш
Та – влизам аз обратно в гараж-кафенето, сядам при Митето, поздравявам комшията Сашо, дето се е паркирал на масата и викам:
- Сега да имаше една виагричка за настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага: ...
  961  11 
Защо? Не се случихме родени през малък интервал от време. Знаеш ли колко хубаво щеше да бъде? Ти питала ли си се? Аз съм уверен, че щяхме да изградим нещо невероятно между нас. Нещо истинско, чисто, далеч от демонстративните взаимоотношения и близко до тихата взаимност.
Защо? Задавала ли си си въпро ...
  921 
Глава 15
Жегата ме мъчеше, убиваше ме, затова се въртях в леглото, опитвайки се да я потуша. Жаждата беше ужасна, причиняваше непоносима болка в гърлото ми. Пречеше ми да дишам нормално.
-Ще я убия!! Ще я убия!! – извиках гневно. В стаята беше непрогледно тъмно и тихо. Не можех да спра да се потя. О ...
  765 
Не зная защо, бях започнала да говоря на Вие. С нещо ме респектираше тази жена, след като влязох в стаята ѝ. А тя, непознатата, беше се свила още повече. Главата ѝ не се виждаше вече между раменете ѝ. Само ръцете - сухи, слаби, с изпъкнали вени, стискаха треперещи паспорта.
Беше се допряла до мен, с ...
  945  17 
***
Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина. Колкото и да отричаше чел ...
  818  10 
Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо
ужасяващи сме, празни, с изцедени организми
и е толкова жесток тука народа
грабим с шепи за да се спасим
вече пресъхнали от жаждата за онова ...
  833 
- Предател! Как можа? Как можа да ме замениш за някаква никаквица? Какво е направила тая за теб, а? Кажи ми! Какво?
- Дадох си най-хубавите години от живота, за да ти бъда опора, да целувам раните ти, да ги промивам със сълзи! - избеснялата жена нахълта в стаята и отвори гардероба. Погледна старател ...
  884 
Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...
  938 
- Хайде, бе, Пешко, кажи най-после, как успяваш да прикоткаш красивата си жена? По- чаровна от Богиня, със стегната, като на расова кобилка, задница, стройна като дръжка на лопата! А като погледна теб... виждам само едно буре, на което всеки миг ще му се пръснат дъгите!
- А ти, бе?!? Да не си голям ...
  1143  15 
Тази вечер компанията не е изключение. Поредна чаша розе с много лед. На масата – няколко ароматни свещи, ваза с бели цветя. В далечината – контрастиращите цветове на плазмата. В кухнята зад мен звучи абсорбаторът. Монотонно. Ниско. Вкарващото те в хипноза, провокиращо те за размити размисли. Екранъ ...
  898 
Писна ми от този рецидив.
Всеки ден едно и също. Ставам , ям , мия си зъбите, една голяма пауза между 14:00 и 18:00 часа, в която се чудя какво да правя , после се къпя , пак ям, гледам телевизия и си лягам и на другия ден пак. Най-лошото е , че дори нямам желание да правя нищо. Хората ще си кажат " ...
  1922 
VI
Навън вече се бе стъмнило и само светлината на огромните прожектори върху заграждението осветяваше нощта. Няколко човека от групата на Владимир стояха върху заграждението и стреляха вероятно по група зомбита, която нападаше лагера. Изкачих се горе и тогава разбрах какво в действителност се случва ...
  591 
Глава единадесета
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайс ...
  755 
Идваше ѝ да наругае​​ всеки един човек в този проклет автобус, но това нямаше да бъде морално от нейна страна. Пък и кой би обърнал внимание на няколко груби думи, които най-вероятно щяха да останат заглушени от десетките разговори, носещи се в това тясно пространство?
Лектра се измъкна от пренаселе ...
  545 
Стоя си на пейката в коридора и гледам минаващите. Все забързани. Отварят се и се затварят врати, но никой не говори. Всеки е навел глава в проблемите си и бърза да се скрие в някоя стая...
Само една жена, дребничка, малка, като че ли още повече умалена от приведените си рамене, няколко пъти стигаше ...
  761  17 
Когато го съкратиха му оставаха пет години до пенсия. Напразно си търси друга работа. На неговите години никъде не го искаха. Три месеца чисти и мете кварталния партиен клуб на управляващите, но накрая не му платиха и го отпратиха с думите:
- На нас ни трябват членове и симпатизанти, не ни трябват р ...
  752 
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава първа. Любовта на Скорпиона
1996 година, София
Роклята с тънки презрамки , прекалено прилепнала към тялото и с дължина доста над коляното, не подхождаше на жената срещу него. Не че Ясен Боров имаше нещо против разголените рокли, но събес ...
  756 
Глава 7
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувств ...
  888 
Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...
  827 
* * *
Много скоро след успеха на републиканското първенство във Варна, Криси бе включена в представителната тройка на националния отбор за предстоящото световно първенство. От това световно тя се завърна със сребърни и бронзови медали. Аз, самата никога не станах гимнастичка от величината на Криси. ...
  977 
- Венци, хайде, момчето ми, излизай от банята! Време е за обяд – среброкос
мъж се суетеше да приготви масата. – Снощи кога се прибра? По първи петли ще е било... И защо си оставил телевизорът да работи, като не го гледаш?
- Излизам след малко, тате – глухо прозвуча гласът зад затворената врата.
В то ...
  1261 
Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А ...
  570 
Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви ...
  2100  12  11 
Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...
  774 
Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...
  866  22 
Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...
  841 
По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поде ...
  787 
Това се случило в едно далечно и необикновено царство, което съществува не само в сънищата ни. Една нощ три феи-орисници се прибирали умълчани. Били изморени, защото този ден много принцеси получили тяхната благословия. Вече искали да отдъхнат и дори не прикривали магичната си форма. Ако някой закъс ...
  1880 
Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...
  984 
Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...
  1615 
Предложения
: ??:??