14 656 резултата
Сама не мога да повярвам колко наивна бях до скоро. Вбесявам се сама на себе си, когато си спомня за това, колко много исках това и колко много те харесвах. Мислих толкова наивно, толкова детски, толкова различно. Аз не съм такава. Преди нямаше да допусна това да се случи, но сега сякаш бях променен ...
1808
12
Никой…
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...
1330
3
- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
1765
8
Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
1403
1
На Хриси, която винаги е насреща...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
994
23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички смятаха, че това са поредни ...
773
1
Момичето стоеше на брега на морето. Тъжните очи се взираха във вълните. Сълзите рисуваха по бузите й нежните си скици. Колко ли време бе прекала тук, на тези скали, взираща се в морето и галена от вятъра? За нея вече нямаше никакво значение.
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
1249
1
продължението...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
1244
2
- Погледни внимателно онази ябълка...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни в ...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни в ...
1281
ЗАКЪСНЕЛИЯТ E - MAIL
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...
1474
2
Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...
936
Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
956
6
Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...
1237
1
Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
967
1
Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
1093
5
Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...
669
1
БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
1212
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...
1387
6
Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...
1200
16
Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...
657
Бъди с мен
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...
1038
1
Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се у ...
894
1
Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...
1168
6
Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...
865
Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...
951
2
1
Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...
И както в ...
1458
15
Отново слънцето се опитва да пробие мрачните облаци и както всяка сутрин е трудно да предвидя „какво ще бъде времето днес"... затова слагам дънки, една тениска, взимам си якето и „отивам в центъра".
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...
2745
2
Кой беше този мистериозен мъж? Във входа бабките го наричаха с обидни имена. Казваха, че е болен, че е недъгав. Дори умствено нестабилен. Няколко човека го наричаха Писателят, но никой не знаеше името му. Пощенската кутия на апартамент № 14 не бе отваряна с години. Името беше откъснато от вратичката ...
1271
1
Бях доста малка, когато се научих да пия кафе. В началото, признавам си, не ми допадна много, но го пиех дори на сила, защото за мен това беше нещо, което всеки възрастен човек прави. А никой не трябва да се изненадва, че на възрастта на прехода - 14 години всяко малко момиченце иска да бъде вече же ...
2398
5
Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбе ...
1212
1
Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и ...
709
4
Снощи се натрясках като мотика и легнах да спя в кухнята на дивана, защото жената не ме допусна в спалнята. Дори ме изрита от леглото и ме нарече: "пияна свиня", за което имаше пълно основание.
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично о ...
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично о ...
860
7
- Била ли си някога влюбена... и да съзнаваш, че тази любов е невъзможна?... Да чувстваш онова особено усещане, а нещо в теб да крещи: Това е безумие! Безумие е! Ннннеее... това не е истина...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...
845
4
Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекара ...
1035
2
Някога - не знам кога... Някъде - не знам къде... Живяло едно момче. То било добър ловец и често носело в къщи дребен дивеч, за да е в помощ на родителите си.
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...
676
3
„Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...
1112
14
Името ми е Шира и съм от котешкия род, макар че тук, където е домът ми, всичко е малко несигурно. Аз съм един от обитателите на това, което наричаме "Границата". Тук, на това уникално място, се допират и преплитат устойчивият реален и вълшебният, вечно променящ се, светове. Тук се раждат митове и ле ...
724
4
БОКСЕРИТЕ НА ЧЕРЕПЧЕТА
Ами как да Ви ги опиша - бели, обсипани с малки черни пиратски черепчета? И много широки. Винаги съм мразел да нося боксерки и да ми се вее... достойнството. А тези специално бяха същински парашут. Като си с тях, все едно си без тях. Бяха подарък от бившето ми гадже. Избягвах ...
Ами как да Ви ги опиша - бели, обсипани с малки черни пиратски черепчета? И много широки. Винаги съм мразел да нося боксерки и да ми се вее... достойнството. А тези специално бяха същински парашут. Като си с тях, все едно си без тях. Бяха подарък от бившето ми гадже. Избягвах ...
1802
2
"Защо клоунът винаги е тъжен? Може би, защото знае цената на истинското щастие..." Спомням си един откъс от един радакцион на едно списание. Човекът, който го беше написъл, се казва Деян Димитров - за мен е един наистина голям българин, човек, който наистина знае как се пише и който след всеки реадк ...
937
2
Беше почти обяд. Антон отвори бавно и мързеливо зелените си очи. Прокара пръстите си през дългата, отдавна неподстригвана коса. Стана бавно, движението му беше изпълнено с ненавист и ленивост. Антон се изправи на крака, зави му се свят, но това не му попречи да излезе от стаята си. Отиде в банята, в ...
953
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
