14 648 резултата
Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...
1774
11
(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
1828
25
***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
1119
13
Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...
916
4
Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...
1029
2
Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели др ...
900
ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
1010
1
***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
1180
16
Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...
1014
3
Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...
1726
2
Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
2170
"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
1987
2
15
Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
1021
Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
3956
10
Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...
1169
14
Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...
2025
5
Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...
1531
3
Автобусът наближаваше София. Хората в него оживено разговаряха. Нетърпеливи да се приберат по родните места за Коледа, за Нова година. Само Александър не се вписваше в целия този шум. Поводът да се прибира в България беше смъртта на дядо му. Единственият човек, който го обичаше и разбираше.
...
„ – ...
...
„ – ...
1728
33
Тя беше влюбена. В този момент никой не можеше да отнеме любовта й. Нито вятърът, повалящ всичко след себе си, нито късната нощ, отнемаща последните мечти на хората. Дъждът, който отмиваше всичко, не беше способен да я отмие. Нито едно чувство не беше толкова силно. Океанът, бушуващ под острата гола ...
1316
9
- Да, там е... Точно там, накъдето сочи пръстът ми. Нагоре, и само нагоре...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб. ...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб. ...
1165
3
На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
1601
10
Навсякъде е тъмно... някакъв дразнещ шум пробужда сетивата ти и ти отваряш очи... Ярката светлина заслепява погледа ти и ти прикриваш очи с длани... скоро свикваш и с леко присвити очи се оглеждаш...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...
953
1.В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; а след това се появи Пророка и неговото слово стана Бог.
2. И написа пророка, че всичко бе сътворено от него; преди и след появата на Бога и всеки му повярва, защото голяма бе неговата божествена сила, а той бе израз на божията промисъл.
3. Вярвайте ми ...
2. И написа пророка, че всичко бе сътворено от него; преди и след появата на Бога и всеки му повярва, защото голяма бе неговата божествена сила, а той бе израз на божията промисъл.
3. Вярвайте ми ...
1166
На дъщеря ми
Panis Angelicus
Залата бавно се пълнеше. Откъслечните и доловими думи на първите дошли постепенно преминаваха в тихо жужене, което се усилваше, набираше сила и изпълваше високия свод. Там някъде на високото, на балкона Ани седеше подпряла брадичка на парапета и наблюдаваше прииждащата п ...
Panis Angelicus
Залата бавно се пълнеше. Откъслечните и доловими думи на първите дошли постепенно преминаваха в тихо жужене, което се усилваше, набираше сила и изпълваше високия свод. Там някъде на високото, на балкона Ани седеше подпряла брадичка на парапета и наблюдаваше прииждащата п ...
6397
10
53
Искате приказка? Добре, този път ще ви разкажа празнична приказка. Главният герой в нея изглежда изключително необичайно... да кажем, че много прилича на мен – разказвачът се беше разположил удобно в широкото кресло и докосна замислено носа си с показалец.
- Всичко започнало в една дъждовна сутрин т ...
- Всичко започнало в една дъждовна сутрин т ...
1560
1
3
В тази ноемврийска нощ стояхме с моя баща на масата край прозореца и мълчахме. Не ни се говореше. Мъката по наскоро починалия ми дядо стягаше гърлата ни. Баща ми гледаше навън, пръстите му безпричинно мачкаха някаква хартиена кърпичка, а очите му се взираха тъжно в блесналата в своята студенина обло ...
1064
1
Та всичко е толкова лесно...
Седеше си в ъгъла на елитния ресторант в центъра на града. Там, където се събираха всичко от по-висшето общество. Ако въобще в един малък град хората може да се различават толкова много, че да се делят на класи и общества. Там беше мястото за изискани първи срещи. Досега ...
Седеше си в ъгъла на елитния ресторант в центъра на града. Там, където се събираха всичко от по-висшето общество. Ако въобще в един малък град хората може да се различават толкова много, че да се делят на класи и общества. Там беше мястото за изискани първи срещи. Досега ...
1244
4
Топлината на Коледа
Пак заваля...
Мокрият сняг се размазваше по предното стъкло като мармалад. Чистачките едвам смогваха да устоят на лудото му темпо. Заприлича ми на същинска мармаладена филия! От ония, дето ги правеше сина ми като малък. Все искаше сам да бърка в бурканчето с ножа. И мажеше едни н ...
Пак заваля...
Мокрият сняг се размазваше по предното стъкло като мармалад. Чистачките едвам смогваха да устоят на лудото му темпо. Заприлича ми на същинска мармаладена филия! От ония, дето ги правеше сина ми като малък. Все искаше сам да бърка в бурканчето с ножа. И мажеше едни н ...
2256
35
Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...
1230
14
Погледни... Погледни звездите през очите на едно дете! Виж - можеш да ги докоснеш с ръка, ако поискаш. Виж и най-прекрасната звезда - Коледната; точно преди 2007 години тя показала верния път на мъдреците. През Декември в ясна и безлунна нощ звездите мигат, мигат, блестят, сякаш празнично и те прика ...
2805
2
Наскоро бях в Карнобат. Наистина безинтересно градче. Имах малко работа там, но до тогава ми оставаше малко време и затова аз и едни мои роднини отидохме до това, което гръмко се наричаше Зоологическа градина. Самата тя се намираше на един малък хълм, целия в зеленина и дървета. Времето беше приятно ...
1183
1
ЗИМНО ВЪЛШЕБСТВО
Снежинка-Детелинка танцуваше щастливо в тъмното, зимно небе. Татко Облак я донесе тук на гърба си, заедно със сестричките и чак от Северния полюс. Беше весело пътуване. Снежинките нямаха търпение да пристигнат. И ето ги сега - летят и танцуват зимен валс със Северния вятър.
Той беше ...
Снежинка-Детелинка танцуваше щастливо в тъмното, зимно небе. Татко Облак я донесе тук на гърба си, заедно със сестричките и чак от Северния полюс. Беше весело пътуване. Снежинките нямаха търпение да пристигнат. И ето ги сега - летят и танцуват зимен валс със Северния вятър.
Той беше ...
2818
24
Празници са сега. Всеки е с настроение, а аз искам да плача и да съм сама. Елхата ми блести в безброй светлини, но сърцето пълно е с разбити мечти. Писна ми все да бъда без любим. Защо никой не погледне ми в душата? Никой не изтри в нощта сълзата. Подаръци ще получа, с приятелите заедно ще бъда до к ...
957
1
...
- Готова си.
- Как е гримът ми?
- Идеална си.
- Лъжеш ли ме? ...
- Готова си.
- Как е гримът ми?
- Идеална си.
- Лъжеш ли ме? ...
1318
7
Преди няколко години на Бъдни вечер сме у дома. Приготвяме багажа на голямото ни момче, защото на другия ден заминава за Тунис. Там ще посреща Нова година заедно с отбора и ще се прибере на 3 януари. Слагаме банските, джапанките, хавлията, защото там е 18 градуса и ние му завиждаме. Той, докато спор ...
1682
29
Мила ми сестричке, колко си те обичам... Мъчно ми е, че повече няма да те видя. Че ще избягам от този свят. Но болката се превърна в агония, сълзите пресъхнаха, сърцето се разби а душата – унищожи... Не мога да понеса повече от това. Поглеждам назад и виждам как зад мен полицай ме разубеждава, до не ...
1137
3
- Вземи ме. Вземи ме, чуваш ли? - казваше малката душа и ангелът седеше кротко и я гледаше със сините си очи. - Вземи ме със теб, вземи ме там, вземи ме далеч... отведи ме...
Тя молеше за светлина, молеше за пътуване. За нея нямаше рай. Никога не е вярвала в съществуването му. Затваряше очи и си пре ...
Тя молеше за светлина, молеше за пътуване. За нея нямаше рай. Никога не е вярвала в съществуването му. Затваряше очи и си пре ...
1431
3
Беше навечерието на 31 декември. Сред покритите с дебел сняг борове и елхи се бе сгушила една малка хижа и плахо осветяваше снега около себе си с двете си прозорчета.
Отвътре хижата не се различаваше от останалите малки хижи пръснати из горите и все пак беше различна. Тя бе осветявана от игривите пл ...
Отвътре хижата не се различаваше от останалите малки хижи пръснати из горите и все пак беше различна. Тя бе осветявана от игривите пл ...
2572
4
Чувстваш се ужасно? Нали? Няма нужда да ми отговаряш, знам отговора. Мислиш си, че при теб е най- зле. Грешиш.
В мен има толкова тъга.
Тя се събира, събира, аз се опитвам да го крия, да го навра в най-тъмната част от душата си, да го натъпча, да го смачкам както мачкам целофана от дъвка, да го затри ...
В мен има толкова тъга.
Тя се събира, събира, аз се опитвам да го крия, да го навра в най-тъмната част от душата си, да го натъпча, да го смачкам както мачкам целофана от дъвка, да го затри ...
1405
3
И аз отправих вик към небесата - Защо? Господи, защо?? Защо светът стана толкоз
тъмен, че не виждам дори пред себе си? Защо любовта стана омраза, защо
светлината се превърна в тъмнина, защо светът плаче и навсякъде има тъга? Паднах
на колене и усетих как кръвта шурти от мен и се лее по тревата. Ръце ...
тъмен, че не виждам дори пред себе си? Защо любовта стана омраза, защо
светлината се превърна в тъмнина, защо светът плаче и навсякъде има тъга? Паднах
на колене и усетих как кръвта шурти от мен и се лее по тревата. Ръце ...
1056
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
