40 897 резултата
Извинявай, мамо
В памет на моята майка Такухи, съзнателно пожертвала своя живот за своите деца
- Извинявай, мила мамо! Извинявай! Извини ме, че толкова дълго не се решавах да напиша нещо за теб. Белият бизон пред мен едновременно ме зовеше да споделя с него каква съзнателна саможертва направи за дец ...
  1784 
"Спри да задаваш въпроси, чиито отговори нямаш силата да понесеш"-казват. Спрях. Не си задавам въпросите, които със сила ме разкъсват отвътре. Но точно когато спрях и си повярвах, че отговорите нямат абсолютно никакво значение, започнах да ги получавам. Едни отговори, които съдържаха огромно количес ...
  864 
НЕ ПОЖЕЛАВАЙ
Десетата Божия заповед гласи:
" Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти."
Изглеждаща безобидна, тази заповед всъщност има дълбоко съществен предупре ...
  2110 
- Какво стана със Зоран? – пита жената.
- Прибрал се е вкъщи. Напуснал общежитието.
Жената ме изгледа учудено.
- Майка му е виновна! Щом разбрала, че Зоран се изнесъл от тях, казала, че щяла да продаде апартамента. Зоран много се разстрои. Как така да продаде апартамента?! А той къде ще живее? Ами б ...
  970 
Сън… Реалност…
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо…Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме ...
  561 
В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина не ...
  644 
Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковч ...
  1560 
Утрин. Ръмеж – спокоен и тих! Прихлупеното облачно небе се оглежда в локвите от среднощния дъжд, а улиците сиви и мокри са някак самотни. Сълзливи, оголели, стъблата на дърветата чернеят, а клоните им обезпокоително се перят напосоки. Устоялите на вятъра листа, днес окъпани от студения дъжд, отронва ...
  385 
Сок от гаравинки
Всеки човек е емигрант, но всеки емигрира по своему. Някои от нас хващат самолет, други автобус, трети си бият шута (каквото и да означава това), а четвърти емигрират вътре в себе си.
"Трябва ли да обиколиш цялата Земя за да разбереш, че навсякъде небето е синьо?" бил попитал някой ...
  1002 
Седя на фотьойла и гледам мач. С мачовете най-добре си почивам, защото ми помагат да се отърся от мислите за работа. Обзема ме спокойствие, което дори бормашината на съседа не може да накърни. Смятам после да изляза да пия бира с приятели. Прането ѝ чистенето се отлага за утре.
И точно тогава телефо ...
  709 
Думата "свидетелствам" трябва да се разбира като твърдя, заявявам, представям (вж. Йоан 1:7, 15; Второзаконие 8:19).
В библейски времена доказването на определено деяние се е основавало изключително на думите на очевидци (свидетели). Не е имало нито видеокамери, нито лаборатории за изследване на док ...
  1386 
“И на седмия ден, като свърши Бог делото, което беше създал, на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил...[1]”
За жалост това не важи за мен. За Смъртта никога няма по ...
  812 
Музикален
Разказ за меломана, който слушайки чалга, с ужас разбирал, че в някогашните естрадни песни имало смисъл.
Кебапчен
Разказ за човека, който след като се хранил цял месец с кръчмарски кебапчета, забелязал, че минавайки край дърветата, вдига крак.
Екологичен ...
  643 
– Какво ще правя, Светле?! Какво ще правя без Алекс? Защо не ми е казала, тя винаги ми казваше такива неща, сега защо не ми е казала? Защо не е казала на никой?
Хванах свекър си за ръката:
– Тя винаги искаше да се оправя с всичко сама. Просто беше такава. Искаше да поеме целия товар, познаваш я. Хай ...
  1650 
Всеки един от нас е пълен до пръсване с куп истории. Кои забавни, кои не чак толкоз. И през цялото време, в този живот ние просто търсим подходящият човек или хора, на които да ги разкажем, докато сами изграждаме други, за които ще искаме да говорим по-късно, с друг човек или други хора. Кои близки, ...
  1125 
Тъмни облаци се вкупчваха в неприлично раздути форми и засенчваха почти изцяло металния отблясък на навъсеното небе. Мръсно белите гриви на вълните се плискаха и разбиваха във влажните зъбери на слаките. Разпокъсана бледа мъгла се плъзна по склоновете на хълмовете, обгръщайки черните камъни с белезн ...
  1352 
При първи прочит изглежда, че Бог иска да защити нашата собственост. При по-задълбочен размисъл установяваме, че не е точно така. Защо? От Библията разбираме, че Бог е собственикът на всичко: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” ( Пс 24:1) ; „Среброто е Мое ...
  2981 
Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”
Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чак ...
  715 
От няколко месеца на Карамфил Пущинаров го напъваше да се жени. Най-вероятно заради Невена, която склони да споделя ложето му всекидневно, ако това може да се отнесе и за нощите. И така до една нощ, когато аха да започнат онези действия и прокапа над главите им. В спалнята, моля ви се! Защото в баня ...
  1128  19 
36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...
  1611 
Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...
  1686 
Безумно много те обичам, дядо
и ми липсваш всеки божи ден.
Спомням си лицето ти – изпито, бледо,
но с усмивка грейнала за мен.
Аз все такъв те помня, дядо, ...
  4285 
Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...
  1092 
Битката при Варна премина катастрофално. Османската империя успя да вземе връх над християните. Смъртта на младият крал, Владислав, доведе до смут в редиците на кръстоносците. Нито опитът на трансилванския войвода, Ян Хуниади, да подсили бойния дух на рицарите, нито обещанията, които водачите на пох ...
  634 
32.
А, походих по ония краища. И по море, и по суша.
Ядох плов – пилаф, де. Ама с пръсти – с все ориза /друг вид, не нашенския/, със стафидите и другия пълнеж.
Пробвах грузинските лепешки – хачапури. Ама и как звучи, а!
Пих истински чай. Тоя, дето млади момичета и булки не берат – толкова е силен, ч ...
  775 
Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...
  1181 
Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...
  2009 
28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата. ...
  1008 
„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...
  1110 
Не знаеш накъде те води всичко.
Искаш щастие, искаш да се почувстваш така, както винаги си копняла. Щастлива, обичана, закриляна..
Не те интересува накъде ще попаднеш.
Това не го мислиш, мислиш кога ще усетиш следващата прегръдка, която ще ти спре дъха, ще ти спре функцията да мислиш. Ще спре всичко ...
  1042 
Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...
  1537 
Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...
Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за о ...
  844 
Барабани, хашиш и разбира се... полиция!
Метнах се на колелото, хванах първата пряка надолу и се спуснах нанякъде. Едва ли съм карал много когато попаднах на градска градинка. Намираше се близо до неголямо кръстовище. Имаше си алея с тревна площ и цветя около нея, дървета, паметници и разбира се пло ...
  808 
24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...
  1633 
Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...
  765 
Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...
  1041 
25 декември
Този ден нещо ми се губи. Дали не ходихме пак на разходка из острова? Само че в другата посока. По пътечките, по които тичат Г-н и Г-жа ...сон. Стигнахме до други езера. Минахме през други гори. Срещахме разхождащи се семейства с деца...
26 декември
Г-н и Г-жа ...сон не бяха на работа, а ...
  710 
Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...
  2100  24 
Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...
  780 
Времето и вятърът нищо не оставят след себе си. Само спомени. Повечето от тях те карат душата ти да страда. Стоиш и гледаш старата си бащина къща, която е събрала спомени от четири поколения и много паяжини .. Децата, които се родиха в нея, излетяха като птици да търсят нови хоризонти. Старите, един ...
  1207 
Предложения
: ??:??