40 899 резултата
321. Светкавицата, за разлика от маската, пада бързо.
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...
635
Оптимистична история на българския народ
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото ...
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото ...
710
1
2
6
Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик.
Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединен ...
Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик.
Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединен ...
623
2
Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния ле ...
770
1
Ако се вгледаме внимателно в куклата, която е на стотина години и носи бебешките одежди на починал от старостта си евреин - тя продължава да седи на мястото си, на стола в ъгъла на стаята и съпругата на починалия, осемдесет годишна старица, на която помагам в ремонта на незнайно колко стария й дом, ...
817
Да придружа сина си, големият, поисках. Той се съгласи. Предстоеше му изпит, нещо като предварителен или първи опит за кандидатстване в университета. Ще решава тест.
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...
608
4
10
Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...
1011
3
5
Дядов и “Ряпата”
Внесъл Дядов пенсията си в брокерско-дълърска финансово-мениджърска банково-пирамидална къща “Ряпа Банк фро еврибади”. Пораснали процентите - големи, големи. Поне според рекламите и нощните изчисления на Дядов.
Отишъл да ги изтегли. Теглил, теглил - но нещо ги дърпало и не му ги дав ...
Внесъл Дядов пенсията си в брокерско-дълърска финансово-мениджърска банково-пирамидална къща “Ряпа Банк фро еврибади”. Пораснали процентите - големи, големи. Поне според рекламите и нощните изчисления на Дядов.
Отишъл да ги изтегли. Теглил, теглил - но нещо ги дърпало и не му ги дав ...
647
7
Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...
673
1407
4
9
- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
1351
2
Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: " ...
1026
5
9
Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...
1526
1
6
Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...
1565
2
Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...
919
Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...
690
Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...
723
– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...
569
4
6
Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...
1301
6
7
- Какво е времето?
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...
1559
Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...
867
2
3
Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...
826
3
Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...
1026
5
В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...
501
1
Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...
Когато учехме сутрин, дори и ...
1086
1
7
- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...
629
Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...
655
5
6
Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...
1011
1
4
Светлини в нощта
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...
945
5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...
601
1
2
Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...
794
5
4
Още щом настъпи месец октомври, аз нямах търпение да преминат всичките му тридесет и един дена, за да настъпи празничната нощ на Хелоуин. Макар да бяха преминали години откакто този празник беше достигнал до моята страна, отношението към него все още беше твърде отрицателно. Повечето ми познати през ...
637
На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...
674
2
За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...
2175
3
11
Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...
1105
5
3
Нашенска
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...
629
3
Мария затвори уморените си очи. Всяка частици от тялото я болеше. Толкова дълъг беше тук всеки ден в чуждата страна. Тишината обгръщаше тъмната стаичка, като че ли с някаква тежест притискаше гърдите ѝ. Чуваше сърцето си как бие учестено. Заприиждаха спомени. Далечни, идващи от дълбините на изминали ...
551
2
6
Вървях по улицата, разглеждайки новите клюки из фейсбук, докато не ми падна батерията. Ядосах се. Ругатня. Последва и втора. После запълних комплекта с още няколко. Зад гърба си дочух глас, който беше в онзи момент на пречупване, преди да се разплаче човек, въпреки че се чуваше едва-едва "Благодаря! ...
480
Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат ...
619
2
Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...
1523
4
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
