40 899 резултата
24 декември
Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.
Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към деве ...
Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.
Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към деве ...
1227
- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
1062
1
1
Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...
392
– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...
633
5
4
Честит рожден ден, г-жо Б. !
Искрено се надявам всички снежинки, които са паднали през тази година, и всички цветя, които са се усмихнали през вече безвъзвратно отминалата пролет, да се превърнат в по една ваша сбъдната мечта. Не позволявайте мракът да Ви обвие в своя воал от болка и отчаяние и поср ...
Искрено се надявам всички снежинки, които са паднали през тази година, и всички цветя, които са се усмихнали през вече безвъзвратно отминалата пролет, да се превърнат в по една ваша сбъдната мечта. Не позволявайте мракът да Ви обвие в своя воал от болка и отчаяние и поср ...
1704
2
She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green olive nuance that reflected from her chestnut colored eyes was so intense that no one could really tell if they were looking into a thick forest or the bottom of an ocean.
Her warm heart radiated so ...
Her warm heart radiated so ...
2463
1
2
Ако някой ден нещо ме погуби, то това ще бъде любовта.
716
1
Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...
678
5
7
Не вършиш добро на бедния, като му даваш риба.
По-добре го научи сам да я лови. Но ако подари
уловената от него риба, той вече няма да е беден.
Щедростта и милосърдието са прерогативи на
богатите, но на богатите духом. ...
По-добре го научи сам да я лови. Но ако подари
уловената от него риба, той вече няма да е беден.
Щедростта и милосърдието са прерогативи на
богатите, но на богатите духом. ...
763
2
2
Дебне каменният град
,,Някои градят своето бъдеще, а
повечето само го чакат да дойде‘‘
Едгар Хау
Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна вит ...
,,Някои градят своето бъдеще, а
повечето само го чакат да дойде‘‘
Едгар Хау
Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна вит ...
1302
1
2
... Отново вали...
... Удря, без да пита.
... Студено, без пощада.
... стичат се, мокрят, заплитат се, попиват, объркват, тъжат ...
Всичко в мен е по-тихо отвсякога. Плашещо тихо !!!... ...
... Удря, без да пита.
... Студено, без пощада.
... стичат се, мокрят, заплитат се, попиват, объркват, тъжат ...
Всичко в мен е по-тихо отвсякога. Плашещо тихо !!!... ...
583
Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли.
Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...
Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...
848
9
2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...
593
1
2
Всички знаете, че една книга има увод, изложение и завършва със заключение. То и с гражданския брак е горе–долу така. Започва с увод и следва изложение.
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...
1627
2
4
Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...
–Хайде бе! ...
2974
10
19
...Плувах в необятно синия океан...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си п ...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си п ...
555
Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...
1164
3
III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
555
2
Залък хляб
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но усло ...
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но усло ...
851
1
"Ерекция" към щастието...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...
809
1
3
Зевс се превъртя в леглото. Беше му несгодно! Обърна се по корем, мушна ръце под облака, който си беше подложил за възглавница и усети, че се е степала! След минути чу силен звук от корема си. Гъргореше, като че Сизиф си е изтървал камъка по надолнището. Ама не! Беше му гладно! Протегна ръка и напип ...
868
5
9
Последната битка, ръководена от някогашния български принц, Искендер бей, завърши катастрофално. Отрядът на османския военачалник беше разбит от бунтовниците на империята. Малцината оцелели се спасиха с позорно бягство. Самият Искендер изгуби ръката си и получи няколко животозастрашаващи рани. Въста ...
535
1
7
Не е честно да търсиш, а сам да не си го намерил.
Не е лесно да даваш, без да знаеш какво точно се иска.
Не е вярно, че да обичаш значи да пуснеш.
Не е възможно, да се лъжеш, така както го правиш пред други.
Не е реалност, да си затворник на мечти и на сънища денем. ...
Не е лесно да даваш, без да знаеш какво точно се иска.
Не е вярно, че да обичаш значи да пуснеш.
Не е възможно, да се лъжеш, така както го правиш пред други.
Не е реалност, да си затворник на мечти и на сънища денем. ...
410
Ще я убия тая Поли, ще я убия накрая...! Ах, как може да е такава мръсница тая гадина мръсна. Това нейното вече не се търпи! Трети мъж ми отмъква...
Вярно, хубавица е, една натокана такава, секси тяло и мръснишка физиономия. Пък и с 10 години по-млада от мен. Те, мъжете, все по такива си падат...
А ...
Вярно, хубавица е, една натокана такава, секси тяло и мръснишка физиономия. Пък и с 10 години по-млада от мен. Те, мъжете, все по такива си падат...
А ...
1404
2
6
КАК ДА НЕ СМЕ ТЪЖНИ?
Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...
Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...
590
1
2
Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...
1444
Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...
536
Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...
1804
1
- Защо? - попита ме колежката.
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...
523
– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...
1213
1
2
Това с брачните халки много орнитоложко ми идва.
Единственото присъствие, което усещам до себе си, е присъствие на духа...
Оптимистът - това е мъж, който съумява да композира музика, докато поредната жена го отсвирва...
Ако това ще ви утеши:
Незаебими хора няма. ...
Единственото присъствие, което усещам до себе си, е присъствие на духа...
Оптимистът - това е мъж, който съумява да композира музика, докато поредната жена го отсвирва...
Ако това ще ви утеши:
Незаебими хора няма. ...
1702
1
5
"Истинският почерк"
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме. ...
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме. ...
896
,,Животът е мъка и болка, и радост…‘‘
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...
514
Пестелив увод
Казват ни, че живеем във време на пазарна икономика. Макар според мен да е епоха на битпазарната демокрация. Пък и какъв пазар – то пари няма...
Но – всеки се мъчи да оцелее. Дори някои водят черен живот – чер хайвер, черна лимузина, бизнес в черната или поне сива зона.
Та в това време ...
Казват ни, че живеем във време на пазарна икономика. Макар според мен да е епоха на битпазарната демокрация. Пък и какъв пазар – то пари няма...
Но – всеки се мъчи да оцелее. Дори някои водят черен живот – чер хайвер, черна лимузина, бизнес в черната или поне сива зона.
Та в това време ...
765
2
5
1.
- Цирк! – изсумтя готвачката, мисис Пийбоди, и дори пепеляворусият ѝ кок се разтресе от възмущение. – Акробати, илюзионисти, гълтачи на огън и брадати жени! Сър Питър трябва да си е изгубил ума, та да кани цялата тази паплач тук, в Розингтън!
- Моля ви, мисис Пийбоди! – извиси се гласът на иконом ...
- Цирк! – изсумтя готвачката, мисис Пийбоди, и дори пепеляворусият ѝ кок се разтресе от възмущение. – Акробати, илюзионисти, гълтачи на огън и брадати жени! Сър Питър трябва да си е изгубил ума, та да кани цялата тази паплач тук, в Розингтън!
- Моля ви, мисис Пийбоди! – извиси се гласът на иконом ...
1493
7
4
РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...
525
1
6
За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на ...
1021
1
2
Автор: Генка Богданова
„Най-после!” Сладкия глас на звънчето над входната врата разкъса лепкавата мрежа на под-тискащата тишина, в която бях потънал и сърцето ми подскочи в гърдите с надеждата, че само след миг синът ми ще отвори вратата и ще прекрачи прага на спалнята, в която бях „погребан жив” от ...
„Най-после!” Сладкия глас на звънчето над входната врата разкъса лепкавата мрежа на под-тискащата тишина, в която бях потънал и сърцето ми подскочи в гърдите с надеждата, че само след миг синът ми ще отвори вратата и ще прекрачи прага на спалнята, в която бях „погребан жив” от ...
1436
2
- Щастлива съм с моя...
- Пусни я тази усмивка бе, момиче, какво си я стиснала зад зъбите като признание за аборт! Паста за зъби рекламираш, не полилеи!! Готови - три, две, едно - КАМЕРА!
-Щастлива съм с моя приятел! Той също е щастлив с мен. Наскоро ми предложи брак и аз с радост приех, но при едно ...
- Пусни я тази усмивка бе, момиче, какво си я стиснала зад зъбите като признание за аборт! Паста за зъби рекламираш, не полилеи!! Готови - три, две, едно - КАМЕРА!
-Щастлива съм с моя приятел! Той също е щастлив с мен. Наскоро ми предложи брак и аз с радост приех, но при едно ...
714
4
4
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогат ...
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогат ...
1099
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
