4 247 резултата
Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ...
1405
1
1
- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
1236
2
4
/Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…А самата история чух пак в градската баня, но не видях от кого. Беше пълно с пара, мног ...
677
3
14
Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ...
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ...
1165
3
1
Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ...
1003
1
2
***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...
1001
6
12
Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутен ...
987
1
Лизи се повдигна на лакти, игнорирайки болката в главата и гаденето, което движението предизвика. Работникът беше на две крачки от нея с изкривено от гняв лице, а в едната му ръка, онази, с която беше държал сабята на Финиан, стърчеше още една стрела от син пламък. Трябваше да е прерязала някое сухо ...
884
1
„Бягай“ й бе казал страшника и за един кратък момент Елизабет се поколеба дали да не го послуша. Докато беше жива, щеше да си спомня този миг, в който съзнанието й изброи всички причини, заради които трябва да си тръгне, и последвалата вълна срам, която я заля.
Не можеше просто да го остави да бъде ...
Не можеше просто да го остави да бъде ...
1201
1
12
„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...
1927
6
17
УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...
1284
4
11
Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...
986
Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ...
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ...
1129
3
2
Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...
849
Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата вина ...
727
1
– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...
955
На Чарлс Флетчър му трябваха три дни, за да донесе документите. Във Фриниа издаването на фалшиви документи отнемаше поне седмица и тежка кесия пари, за да подкупиш чиновниците или да наемеш добър фалшификатор, така че очакванията на Финиан бяха много ниски. Търговецът обаче го изненада с първокачест ...
1180
“Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...
902
1
Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...
621
***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...
905
6
12
Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ...
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ...
1443
5
1
Част 6 Завръзката
На следващият ден, рано сутринта каменната врата зад камината се отвори и баба Анка излезе с куп изписани листа. Остави ги на масата и отиде в кухнята като си взе от цигарите на Доротея. Запали и се загледа през прозореца, слънцето изгряваше и хвърляше ленива сянка върху вековните ...
На следващият ден, рано сутринта каменната врата зад камината се отвори и баба Анка излезе с куп изписани листа. Остави ги на масата и отиде в кухнята като си взе от цигарите на Доротея. Запали и се загледа през прозореца, слънцето изгряваше и хвърляше ленива сянка върху вековните ...
1649
1
Глава VI
Гледаше втренчено тавана- много дълго време. Беше вдигнал ръце нагоре и движеше пръсти така, сякаш мислено рисуваше нещо по него. А мислите му за момента нямаха ясни очертания. Постоя така известно време. После стана и отиде до прозореца. Имаше слънце. Градът се беше събудил- свирещи коли, ...
Гледаше втренчено тавана- много дълго време. Беше вдигнал ръце нагоре и движеше пръсти така, сякаш мислено рисуваше нещо по него. А мислите му за момента нямаха ясни очертания. Постоя така известно време. После стана и отиде до прозореца. Имаше слънце. Градът се беше събудил- свирещи коли, ...
1137
4
3
Част 5 Пари и вещици
Вече измина месец от Еньовден, а работата около параклиса не секваше. В осем и половина сутринта Доротея едвам успя да измие калта и потта от преследване на диви юди в планината. Така не я държаха краката, че седна и остави водата да се стича по нея като се напръска с душгел без ...
Вече измина месец от Еньовден, а работата около параклиса не секваше. В осем и половина сутринта Доротея едвам успя да измие калта и потта от преследване на диви юди в планината. Така не я държаха краката, че седна и остави водата да се стича по нея като се напръска с душгел без ...
1534
01,00 – 02,00 часа
В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.
- Тъкмо щях да те зарадвам…
Натам е ясно – експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива – премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Мит ...
В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.
- Тъкмо щях да те зарадвам…
Натам е ясно – експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива – премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Мит ...
423
3
9
00,00 – 01,00 часа
В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…
П ...
В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…
П ...
550
2
4
Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене. С широко отворени, невижд ...
1276
4
3
23,00 – 24,00 часа
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ...
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ...
510
1
3
Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ...
1222
2
2
Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...
884
22,00 – 23,00 часа
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ...
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ...
535
2
6
Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ...
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ...
1091
4
4
Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозра ...
1136
2
3
22,00 – 23,00 часа
Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…
И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:
- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върх ...
Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…
И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:
- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върх ...
521
2
4
21,00 – 22,00 часа
Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.
Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:
- Експертите работят ...
Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.
Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:
- Експертите работят ...
595
8
– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...
1046
2
2
***
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...
812
7
11
На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беш ...
1213
2
3
От "Това е повече от любовта"
Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше ...
Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше ...
730
20,00 – 21,00 часа
Апартаментът не е голям – две стаи, едната хол, другата явно спалня. Поканват ме в хола, слагат отпреде ми чашки за кафе – изрисувани, шарени. Откровен кич – както и цялата обстановка. Голяма секция с три реда книги с красиви обложки. Останалото – класика: врати за гардероб, за ба ...
Апартаментът не е голям – две стаи, едната хол, другата явно спалня. Поканват ме в хола, слагат отпреде ми чашки за кафе – изрисувани, шарени. Откровен кич – както и цялата обстановка. Голяма секция с три реда книги с красиви обложки. Останалото – класика: врати за гардероб, за ба ...
426
3
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
