40 908 резултата
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
След усмихнатото утро на Понеделника седмицата отново започва изтерзано да влачи скучното си тяло. Вторник. Сряда. Четвъртък. Ееее! Ама и то е седемдневно като на предната. Е! И пак толкова са ...
  650 
На прага на страха
На Билал
Линейката подскачаше по неравните пътища надула сирената до крайност. Седях на столчето до носилката, опитвах се едновременно да прикрепвам люшкащата се банка с физиологичен серум и да следя по неравностите на сърдечния пулс крехката нишка живот в тялото на жената, която ...
  1387  10 
Здравей! - Здрасти, аз съм сянката, която минава през живота ти. Само за малко. Виждаш ме как нагло стоя и наблюдавам чертите ти, запаметявам образа ти, докато се движиш, в готовност да го взема за собствените си цели. Харесва ми усмивката ти, пръстите ти, харесват ми ръцете ти и начина, по който ка ...
  620 
  1222 
„Мрачен чар”
Глава първа
„Началото”
В края на юли вечерите бяха прекрасни. Обсипаното със звезди небе, проблясваше като магическо наметало. Чистия въздух довят от морския бриз, изпълваше дробовете с живителна сила. Беше три през нощта и нямаше никакъв трафик по околовръстното шосе. Само песните на щ ...
  428 
Безнадеждност, безнадеждност цари. Една такава никаква, трипосреднощна. Тиха, нощна, незадушаваща, безгранична липса на надежда. Безкопнежност. Вкус на тъга и на мечти. Всичко е без. Безконечна безветреност. Безвъздушно ми е. Безчувствено. Безвъзвратно изгубено усещане за нещо, сега биващо просто ни ...
  725 
Заставам пред огледалото. Приближавам се, а може би не трябва. Новата пъпка над дясната вежда направо ми избожда очите. Устни — лишени от всякакъв цвят. Очите ми — обикновени кафяви изглеждат безлични и уморени. Пресягам се за роклята — която бях приготвила предишната вечер на стола — и я навличам. ...
  775 
Заставам пред огледалото. Приближавам се, а може би не трябва. Новата пъпка над дясната вежда направо ми избожда очите. Устни — лишени от всякакъв цвят. Очите ми — обикновени кафяви изглеждат безлични и уморени. Пресягам се за роклята — която бях приготвила предишната вечер на стола — и я навличам. ...
  1338 
Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...
  437 
Демоните на любовта
Аз като един обикновен разказвач без име или самоличност просто искам да разкажа една трогателна история за младеж на име Алехандро и едно красиво момиче на име Мария. Всичко започнало в Испания в едно затънтено градче, не голямо и разположено в подножието на Пиринеите. То било м ...
  1241 
Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...
  459 
Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Мо ...
  989 
В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в миналото и настоящето, и спирам там, на най-високото място, където земята и небето се докосват, и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето. От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепие от сград ...
  639 
Как започнах да се смея!
автор: Ели Елинова
Аз съм една нормална жена. А нормалните хора понякога се усмихват… Нали така! Но аз не мога да се усмихна… Повярвайте ми, и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна…
Пускам телевизора и чувам „ ...
  1036 
1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...
  2908  12  22 
Амбицията е стремеж към съвършенство.
Съвършенството е стремеж към идеализъм.
Идеализмът е стремеж към перфекционизъм.
Перфекционизмът е стремеж към по-добър живот.
По-добрият живот е цел. ...
  582 
- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...
  431 
-Ти беше четиригодишен, държеше големия чадър, който закриваше цялото ти тяло, а ние стояхме отстрани и се смеехме! Помниш ли ме, бабе?
-Не – промълви сухо тринадесет годишния Исмаил. И как другояче, сърдит е, след като от девет години баба му не го е търсила…и не само тя.
Есенен ноемврийски ден, пъ ...
  514 
Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...
  993 
ФЕЙСБУК ПАРТИЯ
– Абе, защо не вземем да направим една партия? – каза Аврамов, докато се пресягаше с вилицата към парче луканка с финеса на английски аристократ, култивиран от поне три века. Подвоуми се за миг, колкото да избере най-дебелото, след което го сложи в устата си и задъвка бавно. По лицето ...
  1881  11 
17.02
Петък. Прибирайки се, няколко интересни мисли започват да се размесват в мен. Предпочетох да изчакам автобуса сам в края на спирката, докато се наслаждавам на слабата, но така приятна топлина от крехките слънчеви лъчи, поглъщани от черното ми яке. Като че ли бях забравил какво е усещането. Дъл ...
  1265 
Умницата на мама
Автор: Ели Елинова
Дешко си купи саздърма от магазина. Пусна последен фиша си, в тото пункта и се прибра у дома си.Хвърли торбичката на земята и се затича, към тоалетната. Върна се. Гледа и не вярва на очите си…От едната му страна прасето Гошко, дъвче нещо, а от другата, котаракът М ...
  468 
- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страх ...
  1518 
  468 
Следобедно кръшкане
Елефтерия изду бузи и духна четирите свещички на тортата. Четири по десет! Родата и приятелите изреваха гръмогласно „Да си жива и здрава!” и тържеството взе да отива на приключване. Духнат ли се свещите, значи да духват и те. Ей, до гуша ми дойде от цялата тая дандания, то пък го ...
  619 
Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...
  395 
- Нямаше нужда от рози и бонбони, аз си знам, че ме обичаш...
- Точно заради това ми харесва да го правя. Не си алчна, не си разглезена, нямаш нужда от диаманти, нито от маркови дрехи, а розите и бонбоните ти звучат като прекалено голям подарък.
- Ее, недей да ме изкарваш светица, със сигурност не с ...
  1005 
Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...
  2668  25 
Страхът е бариера, дори капан за тези, които му останат подвластни.
Ще ви разкажа две преплитащи се истории, в които той е главен персонаж, но няма да е съвсем злия герой.
Сега ще ви представя Виктор.
Днес вече ще я заговоря, знам, че го казвам от две седмици подред и не го правя, но усещам, че днес ...
  1613 
Нека играем на ,,пусни, пусни кърпичка"...
Затвори очи и протегни ръце...
Аз ще сложа в тях сърцето си,
а ти стисни силно и не го показвай на никого...
Нека си бъде само наша тайна... ...
  394 
САКО ВТОРА УПОТРЕБА
Годината се намираше в най-красивия си стадии, когато зеленото лято е отстъпило пред жълто-оранжевата есен. Слънцето все още милваше бузите и челата. Сладострастният вятър, който развяваше разголени тела през жегите на отминалия сезон, не можеше да се сравнява с романтичният есен ...
  1520 
14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни.
Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания ...
  478 
„Лъже ме в очите и пак ѝ се обаждам,
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...
  2041 
Тъмно ми е.
Мъчно ми е.
Цигарен дим се вижда.
Сгради.
Познати при това. ...
  531 
Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина с ...
  1189 
Тринадесет годишно момче гледа филм на ужасите, в киносалон.
Поти се, хрупайки пуканки...
Изпитва страх!
Петгодишно момиченце е със своята майка в лекарския кабинет.
Докторът ще ù постави ваксина. ...
  1245 
Трифоне, Трифоне, ден ти е днес!
Сипи руйно вино... Престояло в дъбово буре...
Червено и силно, любовно и истинско...
Сложи и дебело мезе... Месото бързо изпържи.
Шиш сочен върху дървени въглени подпечи... ...
  464 
Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...
  381 
В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му п ...
  750 
- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш.
Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата, отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ пре ...
  530 
Предложения
: ??:??