40 908 резултата
Не искам - душата ми да тлее в мрак!
Не искам - страх да обзема същността ми пак,
като преминаващ през мен бърз, товарен влак.
Не искам - свирепи птици да ме разкъсват
в този тъмен свят пак и пак. ...
Не искам - страх да обзема същността ми пак,
като преминаващ през мен бърз, товарен влак.
Не искам - свирепи птици да ме разкъсват
в този тъмен свят пак и пак. ...
465
Гергана пръхтеше нагоре по баира, понесла две торби с покупки. Насреща добродушният комшия Дечко пушеше цигара и както винаги шеговито ù подхвърли в приятен напев: - Моме Гергано, моме Гергано, накъде си поела толкова рано? - Де да беше рано! Цял ден съм търчала напред-назад и сега на нова сметка тр ...
648
1
3
Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, кла ...
842
5
II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...
492
1
4
Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. ...
496
Студен вятър подухваше във влажната януарска вечер, когато излязъл от лекции, младият студент Симеон Любенов закрачи по кишавия тротоар на една от кривите улички в посока Орлов мост. Ледът се топеше и водата в зиналите по асфалта трапове криеше опасности както за коли, така и за пешеходци. Канализац ...
511
Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...
1602
5
12
Приятелю, четеш ли?
Четеш ли или само плъзгаш погледа си през буквите, думите и изреченията, които ти пиша. Питам се дали изобщо чуваш крясъците ми, когато оставам без думи. Исках да бъдеш там, до мен, исках те, всеки ден, всеки миг, всеки час (и може би все още мечтая, защото знам, че понякога те с ...
Четеш ли или само плъзгаш погледа си през буквите, думите и изреченията, които ти пиша. Питам се дали изобщо чуваш крясъците ми, когато оставам без думи. Исках да бъдеш там, до мен, исках те, всеки ден, всеки миг, всеки час (и може би все още мечтая, защото знам, че понякога те с ...
694
- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...
1388
11
Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиня ...
918
Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорнос ...
465
1
2
Да би мирно седяло, не би чудо видяло - Да би мирно кликало, не би Фейсбук видяло.
Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.
Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.
Бог високо, цар далеко. - Процесор високо, сървър далеко.
Блага дума железни врата отваря. - Блага паро ...
Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.
Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.
Бог високо, цар далеко. - Процесор високо, сървър далеко.
Блага дума железни врата отваря. - Блага паро ...
827
1
– Бандуум! – извика Монред Фред.
Монред се затича към него. Стиснал меча си в ръка
премина през магическото поле и с всичка сила захвърли
меча, като прониза магьосника право в гърдите. Бандуум
се озова на земята. Монред извади мигновенно оръжието си ...
Монред се затича към него. Стиснал меча си в ръка
премина през магическото поле и с всичка сила захвърли
меча, като прониза магьосника право в гърдите. Бандуум
се озова на земята. Монред извади мигновенно оръжието си ...
780
Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем ...
1933
3
14
I.
Въздухът в бара може да се реже. Димната пелена е толкова гъста, че за да могат двама, седнали на една маса да се виждат трябва от време на време да размахват ръце и да я прогонват. Уискито в омазаните чаши не отстъпва на евтиния дим. Единственото успокоение на случайно попадналия странник е да в ...
Въздухът в бара може да се реже. Димната пелена е толкова гъста, че за да могат двама, седнали на една маса да се виждат трябва от време на време да размахват ръце и да я прогонват. Уискито в омазаните чаши не отстъпва на евтиния дим. Единственото успокоение на случайно попадналия странник е да в ...
458
Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
560
3
Около 1 часа след полунощ е. Излегнала съм се на дивана по халад и с чаша вино в ръка. Гледам нещо по телевизията. Не всъщност не, просто се взирам в една точка. Дават някакъв черно-бял филм. Сюжета съм го изпуснала още преди час. Мисля... Мисля за много неща. Превъртам лентата назад, но не разбирам ...
589
Беше някога. Агонията на пустите улици вдълбава в мен твоите очертания, гласа ти, смеха ти, които ме посрещаха рано сутринта, а късно вечерта се превръщаха в сподавена въздишка. Моментите, в които се държахме за ръце, оковах в дървени рамки. Закачих ги на стената. Върху закачалките на съществуването ...
396
1
Тя стоеше на ръба, сърцето ѝ щеше да изскочи, за миг живота ѝ се върна като на лента. Спомняше си детството, игрите, после обаче си припомни Стоянчо, който обичаше да ѝ се подиграва, че е дебела. Продължи напред към гимназията. Помисли си за всички пъти, в които се е смяла със сълзи, с тези сълзи об ...
980
Върви народе възродени
– Мъжо, виж! – жена ми държеше една малка снимка от младите ми години. Показа ми я, усмихна се някак си загадъчно и отново се вторачи в нея. Очите й блестяха странно, а аз усетих, че ме облива топла вълна както едно време. – Колко си бил хубав! – някак си чистосърдечно като на ...
– Мъжо, виж! – жена ми държеше една малка снимка от младите ми години. Показа ми я, усмихна се някак си загадъчно и отново се вторачи в нея. Очите й блестяха странно, а аз усетих, че ме облива топла вълна както едно време. – Колко си бил хубав! – някак си чистосърдечно като на ...
917
1
4
Пак не се получи. Опитваха за кой ли път, не става! Светла бавно се надигна от леглото и дълбоко въздъхна. Отиде до прозореца и дръпна рязко пердето. Навън зимата беснееше с пълна сила. Дърветата имаха бели калпаци, като на дядо ù. Обичаше да си го слага на главата, а баба ù му се караше, че не запо ...
1510
3
17
Тази сутрин, Калина ми каза:
-
"Иска ми се да се усмихна. Искам да почувтвам искри в очите ми! Искам да грейна и да прожектирам щастие...
Искам. Искам! Но виж ме! Лицето ми е от порцелан.
Иска ми се да заговоря искрено в очите на хората. Искам да прошепна истината! Искам да извикам от болка! Искам д ...
-
"Иска ми се да се усмихна. Искам да почувтвам искри в очите ми! Искам да грейна и да прожектирам щастие...
Искам. Искам! Но виж ме! Лицето ми е от порцелан.
Иска ми се да заговоря искрено в очите на хората. Искам да прошепна истината! Искам да извикам от болка! Искам д ...
925
2
2
- Стани, бе, Калояне! Стани! Виж какво е хубаво времето… Откога не е било толкова слънчево! Стани да се разходим малко! Ще идем до парка, ще си купим сладолед, пък ще седнем после някъде на сянка… Ох, Калояне… Откакто се върна от тоя пуст Афганистан, по цял ден лежиш! Стани поне да хапнеш! Виж, сгот ...
1642
2
4
Искам да си представя какво изпитва Бог, когато ни чуе, че лъжем. Ако се покаем – ни прощава. Ако не сме вярващи – съдът ще е заради липсата на вяра. Но ако сме някъде по средата? Защото има хора, които хем вярват, хем не се съобразяват с Неговите изисквания. Позволяват си, е не големи, но дребни, м ...
612
1
1
Двамата спяха дълбоко, не се вдигаше никакъв шум. Всичко беше спокойно, докато не се събудиха с крясъци. Мария отива в банята, поглежда се в огледалото и се стряска. Започва да се оглежда, съблича се гола и изкрещява. Петър става от леглото и отива в банята и когато вижда Мария или по-точно него.
- ...
- ...
591
Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това ...
750
Дневната светлина обикновено изпълваше малката му таванска стаичка, но този ден дори навън беше почти тъмно. Стан понечи да запали лампата, но се отказа. Нямаше намерение да чете сутрешния вестник, а за да работи на лаптопа не му беше необходима допълнителна светлина.
Облаците над него изглеждаха те ...
Облаците над него изглеждаха те ...
3034
4
19
Като малка имах една игра – когато много исках нещо, поглеждах нагоре, стисвах талисмана си и обещавах, че ще бъда по-добра, ако получех това, което искам. Дали го получавах или не – това нямаше значение. Важното бе, че вярвах. Във всяко нещо, (дори в себе си). За съжаление, с този талисман се случи ...
1837
3
2
Чакащите на спирката хора запристъпваха напред със светнали от задоволство очи, виждайки, че иззад завоя се показва автобус. А междувременно снегът продължаваше да се сипе на парцали. Пътят вече бе покрит с десетсантиметрова пелена, която силно затрудняваше движението на превозните средства.
Автобус ...
Автобус ...
839
1
Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръф ...
677
1
1
Жена блъсна с колата си птица.
Аз бях жената.
Аз бях птицата.
Аз бях жената.
Аз бях птицата.
1145
2
2
Това, което ще разкажа, се случило преди хиляди години. В нашата Вселена имало, има и сега планета, която учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна на нашето слънце. Намирала се на 40 светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, з ...
767
Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...
811
1
РАЗГОВОР
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...
739
1
3
Глава 11
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...
634
Човек, докато не се отврати от себе си... нищо не разбира от живота (си)!
614
Из „Дочуто от съседната маса“
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...
698
2
Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...
2336
3
20
Имало едно време сред мрачната, обитавана от зли същества гора една пъстра къщичка. Там живяла Младата вълчица и нейния син, който всички наричали Вълчо. Един ден майка му рекла:
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...
1008
2
В един град, подобен на хиляди други в света, живееше богат търговец. Той имаше много злато, събрано в малки торбички от кожа. Мъжът обичаше да ги подрежда в различен ред. Това го развеселяваше и го караше да се чувства щастлив с часове.
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...
1223
3
14
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
