40 908 резултата
Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Тол ...
712
1
3
Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
1978
1
5
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателкат ...
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателкат ...
726
1. Първата ми среща със смъртта се състоя в един "сън". Беше след смъртта на баба ми. Тя почина през 1984г. в Сливен, където съм израснал. Това, което ще разкажа се случи през 1988г. Сънувах, че се намирам в двора пред къщата в Сливен. На отсрещната страна има училище. Стоя на двора и виждам как от ...
851
4
8
Една красива история, нямаше край. Беше лято, слънцето печеше, а усмивката стигаше до парещия бряг, където твореше любовта... Всяка сутрин отивах до морския бриз, да вдишвам любовта, да се потопя в тази свобода и да крача смело, за да бъда себе си. Един ден близо до морето срещнах непознат човек. По ...
1296
3
5
8.
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...
712
1
> Защото той...
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...
619
Нещо се спотайва в тъмното. Души, чака, гледа. Покрай извилия се черен път, който се разстила под лунната светлина и заобикаля старата воденица, построена при селската река. Тази воденица е отдавна порутена и изоставена. Развалините и стърчат там като непотребна и прашна дреха закачена на стената. Х ...
1978
1176
1
2
“На многая лета”!
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свъ ...
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свъ ...
1805
„Постой, почакай майка си, тя за вас се трепа… То, в студената ти и голяма къща, никой не те чака, празна си хлопа и припява на умряло, хуууу….!”
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...
1045
3
7.
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...
412
2
2
Аз се казвам Джеймс Уолтър Скот и пиша този разказ, за да мога в сутрините, когато ставам да разбера защо съществувам и от къде съм тръгнал. Пиша, за да живея в думите на забравата, както и, за да разбера света на моите илюзии. Опитвам се да осмисля и да разсъждавам върху това, което съм, но единств ...
1062
1
2
Лежах на дивана и гледах мъжа до мен, никога нямаше да си го призная на глас, но наистина ми беше хубаво да го усещам до себе си, много хубаво. И това след всичко, което ми беше причинил. Голяма шматка бях, идваше ми сама да се гръмна.
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга же ...
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга же ...
732
2
2
Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаш ...
1892
4
12
– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...
763
3
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 6
Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табу ...
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 6
Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табу ...
682
Чак когато закрачи към колата си, младият мъж осъзна, че е прекалил доста с алкохола. Погледът му се бе премрежил, а краката му стъпваха несигурно по неравния плочник пред дискотеката. Стомахът му протестираше, давайки сигнали, че иска да се освободи от съдържанието си. Хлъцна, оригна си и се замисл ...
1446
4
4
Владо Биков, по прякор Професора, собственик на престижна строителна фирма, малко над четиридесетте, младолик и добре сложен, паркира с елегантна маневра Аудито между два лъскави джипа пред хоспис „Оазис“. Изгаси двигателя на колата и издърпа ключа с тежка сребърна висулка, изобразяваща небостъргача ...
1754
2
10
НЕБЕСНО ВИНО
„В Памет на Учителя Ал Халладж. Един от моите Небесни Учители“
- Братко Ал Хаир! Най-накрая ти успя! Завърши едно от посланията на Живота си! Откровението на Душата - чудесна книга със стихове! Израз на вдъхновението от живота, на красотата от съществуването, на полета на духа, на истин ...
„В Памет на Учителя Ал Халладж. Един от моите Небесни Учители“
- Братко Ал Хаир! Най-накрая ти успя! Завърши едно от посланията на Живота си! Откровението на Душата - чудесна книга със стихове! Израз на вдъхновението от живота, на красотата от съществуването, на полета на духа, на истин ...
449
Ресторантчето беше скътано в края на една тясна уличка. Над входа имаше знаме, от ония, шарените, които са ползвали рицарите. То самото приличаше на копие и някакъв герб беше изографисан върху дървено разширение преди острието – за авторитет.
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...
647
1
3
Един сравнително добре облечен млад мъж събира фасовете, белеещи в полумрака пред вратата на счетоводния офис, покрай който минавам всяка сутрин и вечер.
Виждал съм и служителките. Няколко са.
Не помня лицата им, но винаги съм си мислил, виждайки ги да пушат на теракотените стъпала:
„Не им ли се наб ...
Виждал съм и служителките. Няколко са.
Не помня лицата им, но винаги съм си мислил, виждайки ги да пушат на теракотените стъпала:
„Не им ли се наб ...
900
Голямата риба
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената път ...
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената път ...
648
Времето минаваше бързо.
Часовникът отброяваше четири и половина следобяд.
Ресторантът блестеше от бялата украса.
Топлината от свещите се бе разпръснала из пространството.
Цветята се извисяваха гордо от вазите, ...
Часовникът отброяваше четири и половина следобяд.
Ресторантът блестеше от бялата украса.
Топлината от свещите се бе разпръснала из пространството.
Цветята се извисяваха гордо от вазите, ...
734
В едно прекрасно царство живял справедлив цар. Грижел се за държавните дела всеотдайно и честно, работейки от сутрин до вечер за добруването на народа си. Страната му процъфтявала, за ужас на неговите врагове.
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го п ...
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го п ...
1003
2
3
6.
Радостно облекчение се разля по цялото ми тяло, когато видях в далечината отворената врата. Останалите бяха минали през нея, но слава богу не я бяха затворили. Докато тичах си мислех какъв кошмар ще изживея, ако стигна до вратата и тя се окаже затворена. Понякога в паниката си хората правеха стра ...
Радостно облекчение се разля по цялото ми тяло, когато видях в далечината отворената врата. Останалите бяха минали през нея, но слава богу не я бяха затворили. Докато тичах си мислех какъв кошмар ще изживея, ако стигна до вратата и тя се окаже затворена. Понякога в паниката си хората правеха стра ...
1027
1
2
Беше стар човек, пенсионер със сигурност. Какъв друг да бъде на тая възраст? Не говореше за себе си, но всеки ден сядаше на пейката – оная под сянката на старата липа. Идваше рано по хладина и стоеше с часове, без да става, докато слънцето напичаше толкова, че на детската площадка не оставаше и жива ...
1484
2
10
Аман от досадници. По-лошо от досадник е пиян досадник. Едвам се отървах от един преди час. Бил емигрирал в зората на демокрацията в Германия и сега емигрирал от там пак у нас. Обясняваше ми, че се запознал наскоро, докато почивал за седмица на Кара Дере, с някой си Кадир. Бежанец от Сирия. Дошъл в ...
898
2
5
Тръгнах аз срамежлив юнак без калпак,
височините да покорявам.
С одежди нови и чувства неизречени,
затаил бях дъх аз да те срещна.
Стоеше сама ти с гръб към мен. ...
височините да покорявам.
С одежди нови и чувства неизречени,
затаил бях дъх аз да те срещна.
Стоеше сама ти с гръб към мен. ...
796
1
Мъглата леко се разсейваше. Дали от изгорелите газове над големия град, в който влизаше, дали от появил се изневиделица ветрец, но Борис започна да различава силуетите на многоетажните бетонни грамади. Нямаше желание да идва, но преди седмица синът му – студент трета година, се обади и предупреди, ч ...
1412
6
3
Вина и изкупление
Аурора Рамирес бе родена в малко село близо до град Мексико. Родителите й - Пабло и Анхела Рамирес притежаваха малка ферма. Стопанството едва стигаше да изхрани семейството, което имаше още три деца - две по-малки момчета и още едно момиче, родено последно. Годината, в която Аурора ...
Аурора Рамирес бе родена в малко село близо до град Мексико. Родителите й - Пабло и Анхела Рамирес притежаваха малка ферма. Стопанството едва стигаше да изхрани семейството, което имаше още три деца - две по-малки момчета и още едно момиче, родено последно. Годината, в която Аурора ...
802
... И беше мрак, и направи Господ светлината, направи морето и света. И понеже не беше безгрешен направи и жената... а тя, като видя каква е скука, възропта”.
– Аз съм много красива,грях е че няма кой да ме гледа и да ми се радва. Дай ми господи някой да ме гледа и да ми се радва.
Дал ѝ Господ Орела ...
– Аз съм много красива,грях е че няма кой да ме гледа и да ми се радва. Дай ми господи някой да ме гледа и да ми се радва.
Дал ѝ Господ Орела ...
811
1
Приказка за дами
Имало едно време едно царство-господарство. И естествено, Царят бил самодържец. И благородниците били като него. Все мъжете управлявали. Но задухали демократични ветрове и жените се вдигнали на бунт за правата си. Искали еманципация.
Нямало какво да се прави и от немай къде, Царят с ...
Имало едно време едно царство-господарство. И естествено, Царят бил самодържец. И благородниците били като него. Все мъжете управлявали. Но задухали демократични ветрове и жените се вдигнали на бунт за правата си. Искали еманципация.
Нямало какво да се прави и от немай къде, Царят с ...
841
Те са били част от магията му още в древността. Без тях то не би било толкова пъстро, цветно и пълно с изненади. Жените ще бъдат съществена и важна част в пространството на творчеството както в близко, така и в далечно бъдеще. Това, което се е променило с течение на времето обаче, е ролята на нежния ...
990
1
2
- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село?
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...
1251
Казват, че в живота има моменти, които се случват за секунди, но променят целия ти живот. Такъв момент беше срещата ми с теб.
Влезе в живота ми в ролята на онова нещо, което имам нужда да слушам за час или два и да ми става леко на душата. Ти ошари живота ми във всички възможни цветове и внесе най-и ...
Влезе в живота ми в ролята на онова нещо, което имам нужда да слушам за час или два и да ми става леко на душата. Ти ошари живота ми във всички възможни цветове и внесе най-и ...
2028
2
Ти влезна тихо без да кажеш нищо.
Влезна и стаята огря.
Коси руси, очи зелени.
Стоях с гръб към теб,
когато усетих топлината на твоето присъствие. ...
Влезна и стаята огря.
Коси руси, очи зелени.
Стоях с гръб към теб,
когато усетих топлината на твоето присъствие. ...
890
1
-Наистина ли разходката се проваля? – въздъхна Лора. – Жалко, не ми се прибира все още.
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори ...
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори ...
885
3
И понеже стана дума за любов, където съм експерт, позволих си да замълча. По мълчанието ще познаят, че ако искат да научат нещо повече по темата, ще трябва да се обърнат към мен.
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...
840
1
3
-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...
894
3
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
