40 908 резултата
Разцъфналото ябълково дърво потрепваше от докосванията на пчелите. Отърсваше рошави цветчета и светлината се отразяваше в листата му. Като момиче то се оглеждаше в огледалото на облака и чакаше някой да му каже, че е красиво. Ала хората бързаха насам-натам, пчеличките се надпреварваха да правят мед ...
  2206  15 
Какво време
Какво време,
телевизия, страст,
спортните канали с пари,
безплатни - похот и сласт! ...
  578 
Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...
  1102 
Тя бе крехка, с нежна външност и дълбоки, дълбоки очи. Той се даваше в тях, с последни сили търсеше своя спасителен пояс... но спасение вече нямаше! Погълнат и завладян изцяло, отдал цялото си същество на онова чувство, което само тя можеше да му даде. Потъваше и се даваше, давеше се и в безсилието ...
  641 
Eдва едва разлепям клепачи и установявам, че съм измръзнала, схваната и неориентирана нито за мястото, нито за времето.. На гърдите ми лежи нещо тежко и топло. И похъркващо… главата на Алекс. Ето защо съм схваната. А съм измръзнала, защото съм гола, а огънят е изгаснал – в камината танцува рубиненат ...
  1478 
Из „Дочуто от съседната маса“
Седмицата бе топла и разполагаше към разходки и пиене на кафе на открито. В любимото ми кафе масите отново започваха да се пълнят по обяд. Компанията до мен играеше поредната игра на карти, когато към тях се приближи мъж и притегли стол да седне. Те спряха играта и го з ...
  396 
Онемявам
и на прищевките ти
не скланям,
добротата е слабост
и от гордост ...
  729 
Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...
  466 
"Ако желаете някой ден да открехнете райските двери, моля повече никога, ама никога, НЕ публикувайте групови постове във Facebook за имени дни! Особенно на моя имен ден! Разярен съм! И ще Ви хлопна под носа вратата на всички мързеливи остроумничета, като Ви видя, ако това пак се повтори! Спомнете си ...
  1061 
Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...
  601 
Пенсионирах се и сега имам време за всичко, най-вече за себе си. Сядам пред компютъра и си слушам любима музика, гледам си филми, разхождам се в парка.
Днес реших да си проверя пощата, влизам в АБВ, да не се бърка с политиката. И…о, леле мале.
Не бъди мек и мекушав.
Гаджето ти ще преоткрие любовта с ...
  1113 
Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...
  1207 
Излизам от офиса на Драшев и отивам в най-близката църква. Плащам на една отегчена лелка молитви за здраве и си взимам малко светена вода за вкъщи. Трудно мога да се определя като вярваща, но лъжи като тази за спонтанния аборт събуждат суеверията ми. Затова включвам и Борил в молитвите. А вечерта му ...
  530 
Зет ми Гурмето
Професор Захаринка Спиридонова приседна до прозореца в кухнята и отрони тежка въздишка. Ако трябва да сме по-точни, много тежка, защото от изпуснатия през устата й въздух пердетата полетяха до тавана. Та седна тя, въздъхна, както вече го описахме и аха, да отрони сълзи, ама се въздърж ...
  815  11 
10.
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...
  756 
Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...
  1457 
МЪЖА С РОЗОВОТО САКО
В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо ...
  583 
О, по- прекрасна от теорема на Питагор,
Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красив ...
  894 
Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
  1155 
ГЕРИ
Като ме нарича "Гери" ме връща в гимназиалните години. Не в добрия смисъл на думите.
Все още не знам коя съм и как точно се казвам. Но, колкото и да е странно, дори за самата мен, съм чувствителна на тази тема..
Това "Гери", родено от епохата на Спайс Гърлс, когато всички Гергани бяха безмилост ...
  1190 
Калина пое таблата с току-що изпечените целувки и започна да ги нарежда отпред на витрината. Тя вдигна погледа си и видя Златю да стои от другата страна на улицата и да ѝ маха с вестник в ръка. Бузите ѝ поруменяха и тя бързо сe обърна към касата на сладкарницата.
Златю беше бедно момче. През седмица ...
  1296 
Дядо Сотир отвори портата на малката къщурка и с мъка изу мръсните си цървули. Цял ден обикаля нивите с магарето. Измори се много. Животното е вече старо, но не може да го продаде. Купи го преди десет години и винаги е било до него- на пазар, за дърва, за жито. Няма по-верен приятел от него. Говори ...
  1178 
Нощта се разпростираше над студените сгради в града. По улиците се мяркаха едва забележими силуети, напомнящи колко нереално може да изглежда всичко. Как илюзията за света се прокрадва в съзнанието на човек, как бездната се разширява в душата ми и поглъща цялото ми същество. Всяка вечер, минавайки п ...
  652 
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №…
Скеч от Генка Богданова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ИЩЕЦ: възрастен мъж от село
ОБВИНЯЕМ: млад мъж ...
  726 
В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...
  1002 
Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...
  1757 
Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...
  1263 
Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:
– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?
Вдигам рамене:
– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?
– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка? ...
  645 
Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...
  920 
Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...
  956 
Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. знач ...
  761 
– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или ...
  801 
"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...
  1158 
Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...
  1013  22 
Ще си купи онази рокля от витрината. Най-скъпата, която някога бяха продавали – 175 лева. Такава красота, такъв разкошен цвят! Една вечер след като оправи касата и затвори магазина я пробва тайно. Стоеше ѝ толкова хубаво все едно беше шита специално за нея. И материята беше разкошна. После цяла седм ...
  1539 
Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...
  3119 
9.
Писъкът беше толкова силен, че се чу в цялата станция. Моментално скочих от леглото и грабнах крачето от леглото. Отворих вратата и в същият миг ме блъсна остра болка в гърлото и гърдите. Усетих ,че се задушавам и не мога да дишам нормално. Въздухът беше разреден и приличаше на смес, която прогар ...
  499 
Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...
  1199 
Борил изчезна в асансьора и Мира влетя в микроскопичното ми фоайе.
– Какво става? Телефона ти е изключен, звъннах на работата ти и казаха, че си катастрофирала? Добре ли си?
– Да, нищо ми няма. Не съм катастрофирала, просто се успах за работа и излъгах. Снощи съм съборила скапания телефон без да иск ...
  729 
Не дочакахме зимата, въпреки това много зими минаха през нас.
Хубаво е да се сгушиш в прегръдките на някого, когато навън е студено и всичко е замръзнало. Истинският проблем идва, когато студът е вътре в нас. Тогава нито вятър, нито слънце помагат. Ледовете си стоят и не се топят. А как исках да дой ...
  482 
Предложения
: ??:??