40 908 резултата
Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, ч ...
  758 
Беше краят на юни, когато дните са най-дълги, но чувстваш, че минават най-бързо. Целият ми ден измина в досадно опаковане на багаж и последващото изтощително пътуване към дома. Въпреки това, искрено исках да се махна от мястото, където пребивавах, не заради самото място, а заради обстоятелствата. Пъ ...
  664 
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...
  5912  39  80 
Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...
  872 
Обичам разговорите, когато си пиян, защото знам, че няма да помниш и думичка от казаното, но така е по-добре. Така избягвам неловките въпроси и погледи, от които ми прилошава.
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и ...
  568 
Петър седеше на фотьойла с пура в ръка. Мария седеше пред огледалото и си решеше косата. Тя се обърна, стана от стола и отиде до гардероба да си избере рокля за първата си среща. Отново седна огледа се хубаво в огледалото, но не откри нищо което да я притесни. Мария стана, отиде в банята, отвори шка ...
  1142 
Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...
  822 
Застинали влакове, пропуснати мигове, цигара, забита в пясъка. Как бързо я дърпаш, а минаха толкова много години. Не, пак не отидох, където ти бях обещала. Не, пак не последвах мечтите си. Да, знам, ще ми викаш, но просто без теб съм такава. Не, не е страх, ти не разбираш. Просто животът, той... Не, ...
  640 
ПРЕДВЕСТНИЦА НА ЛЮБОВТА
(приказка за всички)
„Калинке Малинке, покажи ми де е Либето“
Народно поверие
Всички знаем за малкото бръмбарче с червени крилца на черни точки, наречено Калинка, което обитава нашите ширини. То се смята за вълшебно същество! Защо ли? Всичко това ще разберете, като продължите ...
  656 
Росомахата
В наше село най-известна бе компанията на Славчо Трънски. Прочута и стабилна като Китайската стена; нямаше банкет или събиране, които да минат без нейното участие. Съставена от четирима отявлени участници в спортните дисциплини пиене и ядене на дълги часови разстояния, те винаги намираха ...
  963 
Вечното състезание, в което да си победител - значи да си втори.
ЧАСТ ПЪРВА
Ставаш сутрин събуден от кънтящата аларма близо до главата си, слънчевата светлина влязла просто, за да те подсети, че нямаш нужда от сън, както и викът на някой щастливец или от боклукчийския камион. Боклукчийският камион.. ...
  500 
Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си...а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може да ...
  973 
Враждебен ни изглеждаше новият ни дом. Направихме му пълен ремонт, дори подменихме инсталациите. Единият балкон остъклихме и по български тертип го направихме на стая, а другият балкон...
Да, този балкон трябваше да остане. Така реши семейният съвет. Обаче жена ми, нали е страхлива и подозрителна ка ...
  441 
О-о-о-о-о, живо-здраво бе, мушмуроци безподобни! Познахте ли ме? Пак съм аз -оная недостигната, ненадмината, медногласна и сладкодумна баш-разказвачка и фея на автентичния фолклор, кака ви Муца Раздувката. Много вода изтече, откак не сме се видели и не чули. Но ей ме - отново съм при вас, мои миличк ...
  558 
… стария ролс кашля като рахитичен старец. Двигателят на автомобила, произведен през четиридесет и седма се нуждае от ремонт. Но заобленото купе в предвоенен стил с високо вдигната предница и издути калници все още се тътри по наклона към замъка Хеджис. Все пак на радиатора гордо е разпънала крила б ...
  577 
Веднъж един ангел бил пратен на земята, за да изпита колко добри са хората. Той отишъл в един град, където всеки бил забързан за някъде. Заснежените улици били препълнени с хора, а множество автомобили се движели навсякъде. Въздухът бил много мръсен и трудно се дишало. А човеците, които вървели наса ...
  1872 
БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али ботуш и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето, като нежен полъх минава през душата, п ...
  1890  15 
Пък аз забравих, че ме е страх от смъртта, забравих и корона, и чудесии, всичко излетя от главата ми. Знаех и исках само едно. Да спре. Да млъкне. Не ме беше грижа, че е промушена, че я боли, че умираше. Само да млъкне! Съдете ме както щете, ама тоя ужас не се издържаше. Чу ме някой дявол, та изпълн ...
  1856 
Благодаря за всяка малка голяма радост, която имам в живота си! Благодаря, че съм тук в този момент и отпивам поредната глътка кафе с милата ми майчица! Благодаря за всяка трудност и всяко препятствие по пътя си! Благодаря за всяка емоция, която имам възможността да изживея! Безценно е усещането жив ...
  1195 
Любовницата живее с амбицията един слънчев ден да стане съпругата, а съпругата - с претенцията да е единствената,/вечната съпруга, без да се съобразява с желанията на съпруга си, който генетично има нужда от разнообразие!
  709 
Студеното мъгливо утро завиваше деня с пухкави шалове мъгла и намусени облаци. Асфалтът проблясваше като полиран и превозните средства танцуваха утринен валс по спящите улици на града.
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един ...
  1285  18 
ГОДЕЖ
Ще и́ каже: „Обичам те, както никога не съм обичал и както никога повече няма да обичам, но не мога да се оженя за теб. Прости ми! Не знам как ще живея без теб, но не искам да те лъжа и да храниш празни надежди. Казват, че времето лекува. Не вярвам.”
Седи в широк, удобен фотьойл. Наредили са м ...
  981 
Тежката миризма на разлагаща се растителност и блатни газове ми действаше зле на апетита. Едва бях успял да си доям сандвича. Хенри обаче явно нямаше стомашни проблеми – даже си отвори консерва с желирано телешко. Очите му сякаш проблясваха при всяка хапка и това извика в главата ми спомени за покой ...
  481 
Казват, че самоубийството е грях. Това, обаче, не беше самоубийство. Той трябваше да убие. Себе си.
Металът беше опрян до слепоочието му. Капчиците пот се стичаха по отчаяното му лице. Но той не трепереше. Искаше ли да го прави? Не. Щеше ли да го направи? Да.
Мразеше я. Тази жена, чиято копринена ко ...
  671 
Признавам си, че съм свят. Толкова съм свят, че светът ме отбягва. От мен струи блясък, чистота и добри помисли. Умирам за ближния и не очаквам на него да му пука. Поемам всякакви вини, мои, чужди, всякакви. Хоп, мои ли казах?
Аз нямам вини. Аз съм едно свято място, което става само за поклонение и ...
  648 
Отварям очи. Наоколо е пълен мрак. Обикалям, но няма нищо. Стоя в нищото. И е студено. А аз съм без дрехи. Дори не мисля, че е пустош, защото това предполага да е имало нещо преди. А тук изглежда никога не е имало нещо. Пълна тишина. Пълен мрак. Отсъствие на всякаква форма на живот и съществувание.
...
  726 
„Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощу ...
  870 
Rh (-) Резус фактор отрицателен
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...
  723 
Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смог ...
  957 
- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която све ...
  470 
За сметка на Коледната почивка, реших да удължа Великденските празници с една седмица и на Велики четвъртък, по обед, обявих края на работната седмица. Венета беше предупредена още миналата седмица и когато се събрахме около масата, обра овациите на цялото работническо войнство. Разбира се, бяхме в ...
  1478 
Любимият ми сезон е есента, по-точно момента, когато лятото й отстъпва правото да влезе във владение. Тогава то ми напомня за шут, който до този момент е щръклял на воля в празния дворец, но видял кралицата, смирено се е кротнал. А Есента наистина прилича на кралица – достолепна, натежала от злато, ...
  1124 
- Здравей Суллум, как е хавата?
- О, Том! Какво правиш тук? Да не си решил да нарушиш обета за въздържание от хазарт, приятелю? – оживил се стария Суллум и попритегнал папионката си – Днес никой не иска да заложи при стареца, приятелю.
- Така ли? Да не би да си раздал вече късмета за тая вечер?
- Къ ...
  506 
– Абе Бори, как го правиш бе брат? Не стига че събра бившата и настоящата, ами днеска и двете ти седяха заедно на коляното.
Това за коляното технически е вярно. Донякъде. Бяхме на нещо като оффроуд, но единия джип се счупи и се наложи 7 човека, от които петимата едри мъже, да се набутаме в една уазк ...
  644 
Имало едно време един обущар. Той живял в едно малко село със своя единствен син. Откакто жена му починала от страшна болест, той сам трябвало да се грижи за своето дете. Обущарят работел от сутрин до вечер, за да изхранва себе си и сина си, докато момчето не пораснало. Но с годините, обущарят все п ...
  1421 
Веднъж една малка случайност решила, че вече ѝ е омръзнало да бъде малка. Искала да се извиси до Голяма Случайност, от която зависят съдбите и живота на мнозина.
Отишла нашата малка случайност да търси Светилището на Зар – бога на късмета в страната, наречена Вегас. Вегас била бляскава, огромна, въл ...
  533 
По този повод отивах да разговарям с него. Това не може да продължава вечно. Кое всъщност е вечно? Никое. И никой също.
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да гр ...
  490 
Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се ...
  1323 
Музикалната камбанка на входния звънец разля сребърни звуци към всички ъгли на апартамента.Те контрабандно и безмитно прекосиха границите на външното,средното и вътрешно ухо на леля Мита. В тоя миг тя точеше новогодишната си баница.
- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!- ...
  522 
Пианото днес мълчи. Остави ми една тишина, дето боли. Разкъсва отвътре и дере с нокти душата ми. Сякаш тялото ми още те усеща, съзнанието ми държи тук образа ти.
А клавишите отдавна събират прах. Къде са ръцете, които свиреха по тях? Да разтърсят тишината, да внесат в черното и бяло – емоция, живот, ...
  832 
Предложения
: ??:??