40 908 резултата
Клишетата са чудесни скривалища.
Хората се крият зад тях много често. Когато са на показ пред другите, оставят общите вярвания да замъглят истинската им същност до такава степен, че да се слее с тези представи и да заприличат на един от многото, подчинени на съответния стереотип. Не опровергават иде ...
Хората се крият зад тях много често. Когато са на показ пред другите, оставят общите вярвания да замъглят истинската им същност до такава степен, че да се слее с тези представи и да заприличат на един от многото, подчинени на съответния стереотип. Не опровергават иде ...
537
1
1
Преди да вляза в съда се разтреперих. Тялото помни.. Съда. Буцата в гърлото. Края на "любовта завинаги"...
Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...
Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В еди ...
Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...
Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В еди ...
884
1
Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...
856
2
"Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет...", а ми се пикаеше като на новопостъпил работник в китайски цех за изкуствени елхи. Извадих фагота и по трафопоста се изляха звуците от сцената, в която Герман разглежда портрета на Графинята от операта „Дама пика“. През този ден не ми ...
796
6
Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за раб ...
782
2
7
Не се тревожете, че може да изгубите източниците си на любов, чест и достойнство.
Те са възобновяеми.
Има дори човеци, при които са неизчерпаеми.
Те са възобновяеми.
Има дори човеци, при които са неизчерпаеми.
1359
5
7
Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... По ...
849
2
5
Тази нощ получих откровение! Нали това е нещо, което не може да се роди от собствения мозък и съзнание. Беше информация, дошла извън рамката на моя светоглед. И ме събуди! За пръв път от месец насам се будех в добро настроение. Нищо, че беше 1:30 през нощта. Бях екзалтиран от това, защото го исках! ...
1030
6
Тишина… Внезапно настъпи тишина. Започнах да се оглеждам наоколо. Стаята, в която бях бе бяла и чиста като първия сняг. Къде се намирах?! Кристофър седеше пред мен с каменното си изражение, което придобиваше след всеки наш скандал. Рядко се случваше да спорим и да стигаме до караници, но все пак бях ...
1520
1
- Колеги, всички вие сте добри работници, качествени миньори - започна речта си Иван Къртицата, един от най-старите работници в рудника пред събралото се множество- Всички вие, всеки ден, месец след месец, година след година слизате долу, рискувате здравето и живота си. Вярно е, че сами си избрахме ...
1212
3
9
Всичко започна още, когато тръгна за работа. Беше с любимия ми панталон. Обичам да го събличам, а тази негова риза... как ми стои, след като я заслужа. Едва изчаках да стане време за оперативката му и му писах смс: Любимият ми панталон. Лесно ли се сваля?
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал з ...
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал з ...
1777
1
"Facebook - We are all connected."
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всич ...
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всич ...
828
8
11
Хубаво е това бяло. Снежно. Сигурно защото създава представи. Или защото губи представите – като в реанимация. Дърветата са черни, небето – сиво, всичко е достатъчно мистично, за да мислиш за себе си като за бог.
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...
1293
1
6
Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...
1271
1
> ∞
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...
506
1
Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...
583
1
5
Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...
2666
7
10
- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...
716
2
5
Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...
449
5
Скъпо пораснало момиче,
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгри ...
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгри ...
2177
2
2
Беше средата на март. Най-накрая пристигнах в Париж. Тази така мечтана моя дестинация. Винаги си представях, че ще отида там с любимия си мъж, докато една приятелка каза: Ако никога не се появи, значи ли, че няма да видиш Париж. Времето беше хладно, леко дъждовно. Пулсът ми беше забързан от вълнение ...
1498
3
– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...
697
1
2
Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...
1834
В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...
578
1
2
Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създа ...
815
1
4
Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...
4131
13
24
Тоя проклет град с тия огромни, каменни сгради, поставени тук сякаш от същия поставил пирамидите и тия прашни улици, начертани сякаш с едничката цел да те изгубят, да те погълнат, да те направят част от всички губещи се...
Помислих, че мога да се върна в този град, сякаш никога преди не съм стъпвала ...
Помислих, че мога да се върна в този град, сякаш никога преди не съм стъпвала ...
783
1
1
На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и п ...
1743
3
7
-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...
599
2
6
И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...
475
3
Понякога си мисля, че всъщност оградата по границата ни пази да не избягаме от самите себе си...
Само българин е способен на това: да причака Неволята, да я хлопне с нещо тежко по тила и да я натресе на друг в безпомощно състояние.
И още нещо:
България не е над всичко, България е ВСИЧКО. То е като д ...
Само българин е способен на това: да причака Неволята, да я хлопне с нещо тежко по тила и да я натресе на друг в безпомощно състояние.
И още нещо:
България не е над всичко, България е ВСИЧКО. То е като д ...
2004
6
14
Тази нощ те сънувах. Стоеше с два куфара на улицата, готов за път. Аз отивах на някъде и щяхме даже да се разминем. Но те видях. Беше малко натъжен и гледаше надолу със склонена глава. Изведнъж се спрях пред теб. Ти вдигна очи. Прегърнах те силно и ти казах "Чакай, къде така!? Имаме толкова неща още ...
1476
2
1
В крайна сметка, след като Борил се убеди, че няма да се съберем отново, ме притисна и си взе бизнеса. С печалбата от последната година и малко други спестени пари бях купила два офиса. Не носеха много пари, но си бяха добра инвестиция. Бяхме при нотариуса, да прехвърлям фирмите на хора на Борил и к ...
708
1
7
И отидохме отново в съда. За трети път тази година. Чакахме в една зала със седалки, приличащи на тези на гарата. " Всеки влак си има пътници ", но моят здравичката го закъса. Излезе от релси. Остави ме с куфарите на гарата и чака разрешение, по кой коловоз да продължи.
Чакалнята не е на гарата. Чак ...
Чакалнята не е на гарата. Чак ...
889
5
9
ПОЕЗИЯТА
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е ...
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е ...
1217
6
Гадно нещо е, когато те тресне хормонът…
Повечето представители на човешкия вид, носещи ХХ-хромозоми смятат най-великото си постижение, да си хванат някой с ХУ-хромозоми и да възпроизведат себеподобни. Аз никога не съм се стремяла към подобна глупост. Имах си работата, хубавата къща, скъпата кола, м ...
Повечето представители на човешкия вид, носещи ХХ-хромозоми смятат най-великото си постижение, да си хванат някой с ХУ-хромозоми и да възпроизведат себеподобни. Аз никога не съм се стремяла към подобна глупост. Имах си работата, хубавата къща, скъпата кола, м ...
1472
1
5
ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...
1236
2
– Имам голям проблем и не знам какво да правя.
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...
688
7
Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...
715
4
Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...
610
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
