40 908 резултата
Горд съм че,
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...
1055
1
1
Писмо
Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...
Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.
Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да ...
Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...
Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.
Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да ...
790
1
2
Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...
1758
2
5
- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
1263
2
8
МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...
1141
1
4
Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...
1835
6
16
- Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...
1055
1
5
(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...
879
1
Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...
604
- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
996
3
7
— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
1311
1
6
– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...
935
4
Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...
440
Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...
567
Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...
960
10
Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...
885
3
Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...
1235
2
4
В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...
545
4
Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. М ...
465
Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на вси ...
631
3
НАДЕЖДАТА
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...
919
9
- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...
781
Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем ...
644
3
Пъкъл XVIII
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...
417
Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...
515
1
Вълчицата на дявола има сърце робуващо на измамни страсти, обича всичко което е зло и нечисто. Дразни се от човещината. Дразни се от любовта. Дразни се от добрината. Дразни се от романтична връзка Раздразня се от хора със светла уста, мрази светлите думи, защото нейната уста е като отворен гроб. Със ...
539
Тайната на имението Калуидж
(1-ва част)
новела на ужасите
***
В началото на май получих телеграма от моя чичо, господин Уолър: ...
(1-ва част)
новела на ужасите
***
В началото на май получих телеграма от моя чичо, господин Уолър: ...
805
2
5
На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...
432
ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...
483
ДОМ
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...
1437
3
5
Мили Дядо Коледа, Дядо Мраз и Дядо Деспоте от 6-б, втори вход, ап 52, зная вече какво искам. Подаръче. Е, като жена, искам няколко, то е ясно.
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ...
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ...
863
1
- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...
- Кой, ко ...
1192
1
6
Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...
801
1
Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...
766
2
5
НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...
678
1
6
Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...
645
3
Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...
1127
12
Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...
735
2
4
- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...
1272
5
5
Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...
905
3
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
