40 908 резултата
– Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
– Актриса. Млада, от два-три ...
  917 
Плака толкова дълго, толкова изтощително, че не реагира, когато детето влезе при нея, вероятно силно смутено, та и уплашено от внезапното ù отиване в спалнята.
- Аз не плача вече, когато ме побеждаваш на шах, мамо, ти защо плачеш?
- Защото ме е страх, че пак може да ме победиш, а не защото сега си м ...
  1625  27 
КОЛЬО КРИВИЯ
В село Плешивец заваля и забрави да спре. Вече пети ден дъждът се лееше от небето така, сякаш Онзи горе беше забравил да затвори кранчето на чешмата. Изоглавена работа, както казваха местните. Първият ден им беше добре. Не може да се отрече. Дойде им като неочаквана почивка от кърската ...
  1868  16 
Признавайки, че пътуването я поставя в нервно положение, една електричка по линията Плевен - София се върна обратно на стартовата гара цели седем пъти тази сутрин за да се убеди че не е забравила нито един пътник - уведоми БДЖ.
"Ако не се върна да проверя не съм в състояние да продължа без притеснен ...
  765 
Той я гледаше с обезумели от любов очи и освирепяло за близост сърце, което спираше всеки път, когато тъмните му зеници се губеха в нейните. В мечтите си прокарваше пръсти през гладката й коса и силните му ръце раздираха девствената й кожа. Издигаше на пиедестал едно човешко същество и душата му гор ...
  904 
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ИГРАЕ ТОТО
Най-вероятно сте го срещали в квартала. Обикновен човечец – има-няма седемдесет години. Но държелив – жилав, изправен, подтичва докато ходи. Носи шапка, която още повече подчертава щръкналите му уши. Зъбите му са малко изтрити, затова „фреска”, като изговаря „ц” и „ч”. З ...
  871 
- Еба* ти Богa!!! - възкликна бесен след като си прищипа палеца с онази проклета врата...
След 3 секунди изтрещя една огромна светкавица. Една безкрайно голяма небесна пласта се стовари върху него, прегърна Богохулника с един наивен, нежен и ангелски обхват, и задуши дъхът му из през отчаяните му пр ...
  922 
ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...
  621 
Убийство в парка
Разказ-импресия
Тихомир Цонев
Винаги съм се интересувал от театъра. Спомням си, бях на шест, когато за пръв път стъпих на сцена, превъплътен във Ванчо от „Бяла приказка” на Валери Петров и от тогава се влюбих в магията.
Защото театърът е магия, дори мога да кажа с ръка на сърцето, ч ...
  586 
В съботата, определена от Генерала за събиране на групата в дома му, станах по-рано от обикновено, за да приключа с един проект, който ме озори до известна степен. Приключих навреме и след кратка подготовка седнах в колата и отпраших към града. Бях почти сигурен за причината на събирането и затова, ...
  675 
Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във ф ...
  434 
It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk and the cookies were most delicious, and when Granny’s fairy tales were most enchanting. It was that time before bedtime when the children’s imagination was ready to venture in the farthest and most fa ...
  2270 
(вода, ветровито, гледам)
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...
  797 
Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седми ...
  605 
И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...
  1078 
И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в глава ...
  634 
Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...
  494 
Марко
Първи го видя Славчо Тескерето, пастирът от нашето село. Голям и страховит, той бавно минал покрай стадото му, както си пладнували под сянката на голям орех в едно дере. Изнизал се като таласъм из гробища. Нито съчка пукнала, нито шумка шумнала. Точно преди да се изгуби в гъсталака, вълкът се ...
  1097 
Хей, Знаете ли, че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли, че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли, че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли, че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?
Беше толкова приятно чувствот ...
  772 
Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...
  329 
Вдъхновението е в него. В очите му кафеви, напомнят ми колко обичам да пия кафе. В ръцете му, толкова меки, в малки рани около ноктите. В желанието му да борави с техника, а след това да ми обяснява за всичко с устните си, които допираше до челото ми, за да ме успокои. В гласа му, в лудостта му, дор ...
  485 
Дори и да те спечеля, рано или късно ще избягаш, защото съм купчина боклук, който незнайно как си обикнала. Замисляйки се сега, ти се чудиш как е възможно да се влюбиш в мен, но аз ще ти кажа, това е резултатът от недообмислените ти действия преди време. Поддадена на своите моментни чувства, без баз ...
  656 
Приказка за Първата Любов
Имало едно време едно момче, то било много будно и романтично, но в същото време необяснимо стеснително и срамежливо. Един ден момчето карайки колелото си, срещнало едно момиче с руса прелестна коса, бели панталонки, с много красиви и добри очи и сияеща лъчезарна усмивка. Н ...
  1118 
Какво е кораб без мачта? Корито. Какво е юнга без кораб? Нищо. Немо не искаше да е нищо. "Конкурс" днес имаше нужда от нова мачта и той ще я намери.
Пътят му лежеше по крайбрежието. Свеж бриз рошеше косата му и го освежаваше в горещият юлски ден. Тук таме по брега растяха дървета, но те не ставаха з ...
  1021 
Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...
  1356 
Животът неочаквано замахна с цялата сила, на която беше способен, поставяйки ме на колене. Счупи невидимите ми криле и ме хвърли в ураган, изваян от тъга. Умът ми се вцепени от предстоящия провал, а сърцето ми заби необуздано, готвейки се за болезнения сблъсък с „края на света“. Притворих уморените ...
  1288 
„В крайна сметка“ помисли си Немо „ понятията за начало и за край на нещо съществуват само в нашето въображение. Реката на всемира непрекъснато тече и се променя, и когато по странна случайност, по прищявка на течението, до едно листенце повлечено от потока, заплува друго, ние листенцата в горделива ...
  855 
Не те харесвам
може би защото имаш същото име като дядо
а той така ми липсва
и много ме боли
не те харесвам и защото ...
  665 
Мале, мале! Ако знайти какво ми са случи… Оня ден да зема да умра. По случайност. Както си пиех ракийката, дето ми я даде един приятел (бях стигнал на седмата чашка), когато са гътнах.
И още не съм изстинал както трябва – от Общината ми са обаждат:
– Господине, донесете си смъртен акт, молим!
Много ...
  542 
БАРИЕРАТА
Чакам !
Около мен, доста кат мен и те чакат!
Днес ни е ден за получаване на лекарствата-ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.
Обикновено процедурите за преглед, разпитване, предписване, писане, подписи, печати, отнема около ...
  574 
*Юни*
Не е нужно дори да поглеждам, мога да нарисувам в ума си цялата картина. Ранните лъчи на слънцето са се процедили през пердето на тънък сноп и са плъзнали по разхвърляната стая, тъкмо бавно се изкачват по леглото ми и докосват клепачите ми. Колко силно ухае на липа, за мен тези дни това е мири ...
  1399 
„Къде си?“
Сънено опипах лявата страна на леглото. Нямаше я. Станах.
Излязох на балкона. Часът бе 3:24 през нощта, а тя седеше навън докато снежинките тихо прелитаха покрай нея. Облегнах се на рамката на вратата. Слушаше музика, но слушаше и тишината на външния свят. Тихото туптене на снега и на сър ...
  641 
ПРИКАЗКА ЗА ВОДНИЯ РЕЖИМ В СУФИЯ
Тази зловеща приказка се случила през бъдната 4991 година в една малка страна, наречена Бълхария. Бълхария имала голяма столица, кръстена със звучното име Суфия. Причината за присвояването на това име станал известния суфистки учител Табит Ибн Кура, живял някога в то ...
  1050 
БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
  812 
Почти. Най- грозната дума. Най- зловещата. Най-тъжната. Почти.
„Почти ме обича.“
„Почти успях.“
„Почти се получи между нас.“
Почти. Но не съвсем. ...
  660 
Живеем си относително безгрижно. Няколко стари муцуни сме останали, гдето все още поддържаме постоянен контакт помежду си. Както и да го смятаме, вече сме в такава възраст в която сме по-близо до пенсионерите над 60-те, отколкото до двадесет годишните дечурлига от новите поколения.
Жулим си биричка ...
  1089 
Тя се страхува само от градушките – 4 част
– Добре, но Вие не работите, Разметаница, как ще ми платите наема? А
и стаята не е подходяща за малко дете…
– Започвам работа следващата седмица, наистина, просто Ви моля да
приемете, че и депозита, и първия наем ще Ви платя, когато взема първата заплата, м ...
  1454  23 
Беше задушен и горещ юлски ден. Смолата се топеше и ставаше на дребни мехурчета в пасовете между боровите дъски на палубата. „Конкурс“ леко се поклащаше опрял борд в гумените буфери на кея. Бум стенгата лениво се поклащаше на слабият ветрец издавайки леко поскърцване.
„Конкурс“ току що се беше завър ...
  988 
Атахуалпа! Защо непрекъснато го преследваше това име, за което бе чел още като малък в нашумялата книга на Зенон Косидовски "Царството на златните сълзи"? Беше последният крал на инките. Онзи когото двамата испански конквистадори - братята Франциско и Гонзалес Писаро, бяха заловили жив и поискали ог ...
  829 
Баща му от ранна възраст го поучаваше: Общото количество на свободата е постоянна величина. По тази причина в тоталитарните общества цялата свобода е съсредоточена в ръцете на един човек, давайки му безгранична власт, а у останалите тя е просто нула, и обратно - в демократичните общества тази свобод ...
  935 
Предложения
: ??:??