40 908 резултата
В следните изречения, ако разменим местата на две от буквите, ще получим изречения с нов смисъл. При това обаче, благоприличието не е гарантирано. В някои случаи трябва да се промени и пунктуацията.
Переш след сръдня.
Молят Ви: «Бъдете татко!»
Що кум стори, с реч се не оправя.
Размахва ли поетът хай ...
Переш след сръдня.
Молят Ви: «Бъдете татко!»
Що кум стори, с реч се не оправя.
Размахва ли поетът хай ...
684
„Вълците в началото ловуват сами, после идват на глутници, и накрая множеството им залива цялата Земя, като стадата на елените карибу. Тези които отидат да живеят във вигвамите на Вълците оцеляват, другите ги чака смърт. Слушайте сега закона на Вълка. Ако отнемеш живота на един вълк, десет човека от ...
959
- Ми можело с мощта на резонанса си да разкъса оковите на Проклятието. Също както звънът на будилника те изтръгвал от дебрите на съня ти. Щото както каза той в повечето случаи състоянията, в които изпадали прокълнатите хора много наподобявали на кошмарен сън.
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...
715
Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...
576
1
НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...
2906
5
6
Как всичко се разпадна толкова лесно пред очите ми.
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха. ...
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха. ...
1055
1
1
БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
926
1
“Недковата поляна”
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...
987
2
- Защо още не съм успял не ми каза. Но ми сподели, как съм щял да страдам от Проклятието, докато не открия кода му на заклинание… Или пък докато не открия достатъчен на брой парадокси в човешката интуиция – поспира за малко възрастния човек, заглежда се в топчето треперещо над чешмата и продължава с ...
1601
СТЕНАТА
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък! ...
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък! ...
920
2
Отварям очи... и ми се иска пак да ги затворя. Мамка му, хората добре са казали, че никога не е късно човек да стане за резил. Дяволите да ме вземат, как може да правя такива простотии. Искам да се гръмна...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Д ...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Д ...
1102
3
6
Беше един никакъв смок. Нито от много големите, нито малък. Нищо особено ви казвам. Кога се е заселил в съседите не разбрахме точната дата.
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се преп ...
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се преп ...
1477
4
/разказ с продължение/
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрасти ...
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрасти ...
1121
1
Десет години брак
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...
1798
4
7
ПУШКА БЕРДАНКА
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...
891
1
Денят отстъпваше място на вечерта, сенките се издължаваха като смешни тела на чудовища, а небето гореше в оранжево-червени краски. Казват, че това било време за романтика и наслада. Но за 11 годишният Петър, това беше времето, когато онзи човек, когото наричаше баща, се прибираше. Не виждаше романти ...
700
1
2
Лена пристъпи прага на квартирата и се огледа. Очакваше всичко друго, но не и това — съвсем обикновен интериор. Розови тапети, красиви мебели… нямаше ни една висяща малка глава, ни една заклана кокошка, ни една вуду кукла… крайно време е да спре мексиканските сериали.
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Д ...
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Д ...
1404
1
4
И поредния скучен ден, бихте си помислили. Но не. Все още не мога да се отърся от спомена за локвата кръв идваща от входната вратата на най-добрата ми приятелка Лидия. Беше 19:29, след минута трябваше да я взема от тях, за да отидем на вечерята по повод сватбата на леля ми. Беше най-малката от семей ...
416
– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.
– По принцип бихме могли да ви ...
– По принцип бихме могли да ви ...
631
2
1
( или не кратък трактат в десет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...
779
1
ЧАСТ 1
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...
707
1
ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...
1748
2
3
Глава 1
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...
1476
1
Зад бюрото се е изсипал едър и вмирисан боклук, точно пред табелката „CEO”. Диша едва заради тежките изпарения на собствения си одеколон и разлиства сивитата на следващите кандидати, правейки мислено отметки по снимките им. От двете му страни като съдници са застанали останалите интервюиращи. Камера ...
723
Тя седеше на последния чин. Сама. Пълничка, с розови бузи, две дълги плитки и кръгли очила. Ходеше винаги с широки, протрити дънки и пусната отгоре тениска. Беше тиха и скромна, рядко говореше, никога не играеше с нас. Не беше отличничка, по-скоро посредствена. Не се отличаваше с нищо. Няма да е гре ...
2267
3
6
Мильо Велчев
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...
895
2
3
Запомних!
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не може ...
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не може ...
1049
4
8
Мильо Велчев
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...
1027
4
7
Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...
723
5
Ако имаше летни олимпийски игри на животните, какви ли щяха да са репликите на коментаторите? Може би такива...
Коментар на 100 метра плуване:
"И на тази олимпиада отборът на акулите остана без никаква конкуренция, след като една част от съперниците им не посмяха да влязат в басейна, а друга бе изяд ...
Коментар на 100 метра плуване:
"И на тази олимпиада отборът на акулите остана без никаква конкуренция, след като една част от съперниците им не посмяха да влязат в басейна, а друга бе изяд ...
567
1
ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...
1701
1
1
Вървях един следобед нанякъде. Нямах посока. Мислите ме водеха на разни места. Помня, че някак си се озовах на един прашен път. Наоколо имаше само сухи храсти, стари дървета, вятърът си шумолеше нещо, но не го разбирах. Едва доловимо раздухваше няколко кичура от косата ми и те премрежваха погледа ми ...
622
2
- От кога познавате убития Атанас Николов?
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения? ...
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения? ...
839
4
Посвещавам на Ваня!
Защото ме провокира, защото вярва в мен (макар, че не може да ме накара аз да повярвам в себе си), защото ме обича, защото душата и резонира в синхрон с моята и не на последно място, защото ще оцени по достойнство заигравката с вятъра. ;)
МИСТИКА
Понякога е трудно да останеш сам, ...
Защото ме провокира, защото вярва в мен (макар, че не може да ме накара аз да повярвам в себе си), защото ме обича, защото душата и резонира в синхрон с моята и не на последно място, защото ще оцени по достойнство заигравката с вятъра. ;)
МИСТИКА
Понякога е трудно да останеш сам, ...
849
-1-
Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забрави ...
Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забрави ...
1132
1
Млад си, много си млад още, синко, но един ден ще ме разбереш. Кипи ти кръвта още като младо вино, младостта ти те кара да се възгордяваш и замъглява погледа ти, но един ден ще ме разбереш. Не бързай, Аллах, Всевиждащият, е подготвил за всеки от нас нужното време на този свят и за всеки е създал онз ...
555
Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...
1532
4
7
Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургъ ...
1188
2
5
Моряците бяха опитни, а капитанът с авторитет, но кой знае защо този път нещата се объркаха и никой не знаеше чия е вината. Пътуваха вече две седмици, познаваха пътя, не бяха изморени, имаха храна и вода, но какво не беше наред? Нямаха попътен вятър, нищо че платната бяха опънати до краен предел и и ...
1011
6
Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а хората от брега с нескрита завист да наблюдават как се стапя в далечината и пот ...
1043
4
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
