40 910 резултата
Лист хартия, а на него тесни и широки редове. Химикалка, молив и перо. Малки и големи букви, блъскащи се в погрешно написани думи. Запетаи, точки, удивителни и много въпросителни. Разхвърляни и безсмислени изречения. Опит за начало на книга, а всъщност грешен пролог. Съдържание никакво, камо ли опит ...
1235
Луната се душеше в гъстите облаци, наситен и дълбок мрак бе загърнал мъртвата гора. Тишина и страх бяха парализирали едноцветната картина, студът ускоряваше темпото на препускащите минувачи. Клетниците, допуснали глупавата грешка да не се намират зад дебели стени, с уплаха въртяха погледите си, като ...
373
Юда Искариот
Едноактна пиеса по „Евангелие от Юда“
Действащи лица:
ЮДА ИСКАРИОТСКИ
ГРАМАТИК от ПИРЕАС ...
Едноактна пиеса по „Евангелие от Юда“
Действащи лица:
ЮДА ИСКАРИОТСКИ
ГРАМАТИК от ПИРЕАС ...
1317
В осем и половина Мати пристигна в лагера с приятели от класа, защото искаше да се позабавляват с останалите деца, които вече са били на игрите по-рано.
- Благодарим ви, че се присъединихте към нашето приключение
- запознайте се с останалите и започнете да рисувате, за да може с рисунката, която сте ...
- Благодарим ви, че се присъединихте към нашето приключение
- запознайте се с останалите и започнете да рисувате, за да може с рисунката, която сте ...
565
The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands of some Aztec god... who promised an ascent to celestial light and warmth. Hence, scars become unsealed and wounds awakened from their ancient slumber to breathe anew, true colors revealed by gradual ...
2107
Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...
692
Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...
433
През топъл октомврийски делник, месец след начало на учебната година, едно младо и любопитно Вдъхновение дойде от Царството на Вдъхновенията, махна за поздрав на слънчевите лъчи огрели южната фасада на старото училище, проникна в класната стая на седми „а“ клас, повъртя се над приведените ученически ...
808
10
Сю започна да харесва несиметричността, когато навлезе в пубертета. Може би това бе нещо като протест срещу консервативните й родители, които не можеха да търпят всяко излизане от нормите. Сю се съпротивляваше с всичка сила и бе готова на жертви, за да наложи своето.
Първоначално Сю носеше различни ...
Първоначално Сю носеше различни ...
1422
1
НОЩТА И ВЯТЪРА
Мрачна и зловеща нощ. Вятърът стене, ранен. От стомаха му тече нещо, той притиска мястото и се гърчи от болка. Диша тежко, толкова тежко, че под вратите на всички къщи и апартаменти фучи, съска, духа и блъска невидима, злобна и тъмна енергия.
Нощта извади ножа от стомаха на вятъра и г ...
Мрачна и зловеща нощ. Вятърът стене, ранен. От стомаха му тече нещо, той притиска мястото и се гърчи от болка. Диша тежко, толкова тежко, че под вратите на всички къщи и апартаменти фучи, съска, духа и блъска невидима, злобна и тъмна енергия.
Нощта извади ножа от стомаха на вятъра и г ...
651
2
Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи ...
716
1
Хич даже не трепвам при мисълта за теб. Ти си като крадеца от понеделник сутрин. Влезе така тихо, през пукнатината на душата ми. Разходи мръсните ти, кални обувки по излъскания под на съзнанието ми. Претършува всички ъгли. Докосна и оголи всеки нерв на унесеното ми, мъгляво тяло. Вдишах те и те задъ ...
489
ПЪТИЩА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...
566
3
Така е Господи, така е. Веднъж успях да се измъкна от дълбоката бездна, наречена любов. Е... поохлузен бях, натъртен. Малко кървене и много време... мина ми. Ала втори път паднах в тази магия и отърване няма. Казвам ти, нищо не може да ме спре. Чувствам копнежа ми по нея като един голям парен чук то ...
656
Рано сутринта вече бях на път и се настройвах за задачите, които предстояха. Трябваше да направя няколко снимки на една двойка, която щеше да пристигне на следващият ден. Планът беше да съм там два дни преди тях, да огледам обстановката и да подбера подходящите места и моменти за сполучливи фотосеси ...
921
Излъгах. Не бях яла, защото вече бях нахранена от мъката в мен. Излъгах. Не бях пила нищо, защото вече бях напита от сълзите в мен. Излъгах. Не бях спала, защото вече бях се насънувала на кошмари и не спях. Излъгах. Не бях се навървяла, защото все още крачех нощем из града. Излъгах. Не бях се наслуш ...
744
2
На Филип му бе писнало да спи с фотомодели, актриси и певици, искаше нещо ново, нещо истинско, нещо, което да запали емоции в сърцето му. Казано с други думи, той търсеше любовта. Но смарткуклата, колкото и да беше качествена и добре програмирана, можеше да му предложи само едно – секс.
Беше дал за ...
Беше дал за ...
811
1
Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вече ...
881
7
- Погледни надолу. Там са близките ти. Сега тъгуват за теб. Но братята ти, майка ти и приятелите ще се събудят един ден и болката от липсата ти ще е изчезнала. Така става, с времето остават само хубавите спомени, когато сте били заедно. Твоята любов винаги ще остане на Земята. Хората трябва да знаят ...
1363
1
Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пр ...
683
4
Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Д ...
1110
5
И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...
591
4
Милкината песен
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...
1126
1
Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
445
Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
837
3
639
Сирил и Моудес. Последна част
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
600
2
Нещо като курс по творческо писане
Цел: Да напишете текст, в който да не изпъква желанието ви за недостижимостта на писателя във вас.
Съвет: Текстът да е написан под влияние на велик композитор. Под прекрасната музика, кънтяща в ушите ви. Толкова силна, че не чувате собствените си мисли. Толкова въз ...
Цел: Да напишете текст, в който да не изпъква желанието ви за недостижимостта на писателя във вас.
Съвет: Текстът да е написан под влияние на велик композитор. Под прекрасната музика, кънтяща в ушите ви. Толкова силна, че не чувате собствените си мисли. Толкова въз ...
877
3
Арменски самодеен театър “Каприел Сундукян” - София
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...
1472
2
ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...
687
2
Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
660
6
Не газете пясъчните статуи
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...
1002
1
Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално ...
580
2
Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
530
Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...
909
4
БРАДВАТА
разказ
Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни и ...
разказ
Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни и ...
511
Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...
482
1
Хората много се кискат в болничните отделения, не сте ли забелязали. Вместо, както си му е редът, поне там, а не по офисите си, да се жалват на воля от здравната система, която ни убива методично; вместо да си описват един другиму надълго и нашироко характера на заболяванията – от първите симптоми д ...
829
1
Нима наистина е толкова късно?!...
Нима пропуснахме онзи вълшебен миг, в който съдбите ни щяха да се слеят в едно. Мигът, в който любовта възкръсва и обрича душите ни на вечен живот.
За този миг бленувам всяка нощ! Но уви!!!
Сега самотна се скитам по брега на морето! Но все още усещам вкуса на устни ...
Нима пропуснахме онзи вълшебен миг, в който съдбите ни щяха да се слеят в едно. Мигът, в който любовта възкръсва и обрича душите ни на вечен живот.
За този миг бленувам всяка нощ! Но уви!!!
Сега самотна се скитам по брега на морето! Но все още усещам вкуса на устни ...
497
Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...
535
1
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
