40 909 резултата
Тя отново бе готова да предаде душата си, да остави тялото си на тях, да го опитат, тази невинност, която носеше в душата си вече се изчерпваше... Тя отново бе готова да се заблуди, да заблуди сърцето, съзнанието си, да направи поредната грешка, която щеше да изстрада така тежко, както предишните... ...
  1023 
Беше късна пролет в Парка на Културата и Отдиха в Москва. Кленовете бяха прецъфтяли и стояха окичени с хиляди малки витълца – въртолетчета. Дърветата търпеливо чакаха, променливото пролетно време да донесе така желаният за тях повей, и семенцата скрити във въртолетчетата да се отправят в пътешествие ...
  1172  13 
Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането ...
  736 
ТРУДНИ ВРЕМЕНА
Напоследък на Боби Дойл не му вървеше. Той полагаше неимоверни усилия да си възвърне старата увереност, но нищо не се получаваше добре. За футболните запалянковци бе ясно, че техният любимец е изгубил спортна форма. Ударите му, преди така топовни и прецизни, бяха станали несръчни и не ...
  956 
Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!
Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на ...
  915 
Съжалявам...
Това е една толкова често използвана думичка, а едва наскоро, изречена в най-малко очаквания момент, ми направи изключително силно впечатление, накара ме да се замисля над значението ѝ.
Спомням си как много отдавна преглеждах статия, обясняваща колко е безпредметно да се извиняваш, ако ...
  895 
Форд Ескорт (1993 - 2015)
...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха з ...
  608 
ЧИСТО И ТОПЛО
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с тел ...
  849 
Появи се на вратата тънка фигура, облечена в меланшово сиво и качулка. Видяха се сини, меланхолични очи и от време на време блещукащи пламъчета, бледожълтобяла кожа и загадка от лунички, които напомняха по-скоро на сипкавост или неизмитост. Помръдна се устата в ироничен въпрос - Тук ли ееее, шефът?! ...
  1437 
Линейката спря пред жилищния блок, където живееше Галя. Аз й помогнах да слезе и й подадох патериците. Тя ги мушна под мишниците си и без да обели и дума закуцука бавно към входа. Тук гипсираният й крак изглеждаше още по–странно, (някак не на място) отколкото в болницата. Вървящите по тротоара хора ...
  874 
Аре стига, бе! - 8
– Ти, ма... на кой ще правиш свирка? – дочувам зад мен женски глас.
О, Боже!
Докато се осъзная и разбера кой говори, една жена премина покрай мен и застана до рамото на Кирил.
Видях младо момиче с руса коса хваната на конска опашка отзад. Лицето ù имаше странен матов загар. Явно о ...
  1379 
ДЕМОКРАЦИЯТА
Хубавото на демокрацията е, че няма край. Вървиш, вървиш, погледът ти стига надалеч, а отвъд твоя поглед има още толкова много демокрация, че чак не можеш да си представиш. Което значи, че има демокрация и отвъд представите ни.
За хората, които не виждат по-далеч от носа си, демокрацият ...
  853 
Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене, какви ли щяха да бъдат техническите им характеристики?! Може би такива...
Икономичност: Като конструкция и принцип на действие двата двигателя са много стара инженерна разработка, датираща от Сътворението на света. През годините по тези двигат ...
  661 
Живял някога един цар със своята царица и единствената си дъщеря. Принцесата била от хубава по-хубава, но имала един недостатък - била няма. Колкото и лечители да призовавал царят от различни краища на света - никой не можал да й помогне. Казвали, че над царството тегнело проклятие и докато не се ра ...
  1383 
Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...
  802 
Смъртта на зайците
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...
  1255  15 
Това е една история, която от много време исках да напиша.. Пускам само началото от нея, надявам се да ви хареса. Ако искате да пусна и другите части, оставете коментар, много ще се радвам да прочета мнение за писането ми :)
Двата живота 1
На терасата вече ставаше хладно и Лив потрепери от вечерния ...
  536 
- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...
  2106  25 
СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...
  726 
Глава тринадесета
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...
  1068 
Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...
  927  16 
Някога много отдавна през девет царства в десето, живеели цар и царица. Нищо не им липсвало, имали в изобилие от всичко и единственото, което ги натъжавало било, че си нямали детенце.
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не с ...
  1188 
Много пъти ми каза, че не искаш да си с мен, нито веднъж не ми каза защо не искаш...
Много пъти ми каза, че не можеш да ме направиш щастлив, иронията тук е, че само ти си ме правила такъв. Ти си човека, накарал ме да разбера какво е щастие...
Много пъти каза, че не мога да ти дам това, от което имаш ...
  872 
Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...
  1444 
...
Събуждам се.
Чувам я как ми говори.
Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, ...
  443 
ПО ВИШКИТЕ
Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – кра ...
  679 
Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...
  862 
Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...
  1356 
Пранчев дълго време заглажда с длани гипса, покриващ талията на Галя. Зачудих се дали иска да направи съвършена отливка или просто се наслаждава на приятните извивки на тялото й. Галя лежеше без да мърда, очите й бяха притворени. Беше сплела пръсти, сякаш се опитваше да потуши нервността си.
Приятно ...
  643 
ЧЛЕНСТВОТО
Да членуваш в съвет на директорите е добро начало и добър край – както го намерите за добре. Никак не е важно какъв е този съвет, важното е, че е на директорите. Може да е малка фирма, може да се занимава със свиневъдство или отглеждане на картофи – голяма работа. Същественото в случая, ч ...
  737 
Паля нова цигара
и вдишвам аромата му.
Аромат на нещо истинско.
Горчива смес от любов...
и самота. ...
  748 
Не те познавам вече, болестта погуби разума ти. Уби човешкото в теб, а сега с думи убиваш. Боли от думи, само това ще ти кажа. И гледам как гасиш пламъка, който с годините притихва достатъчно, пламъчето на човека, който беше до теб години, години наред и те обичаше и още някъде там дълбоко под дълбо ...
  768 
Безименния Конник
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож ...
  1052 
Но идва един момент, в който се замисляш и се питаш дали си заслужава... да продължаваш... да обичаш. Дали не е време да се отърсиш от тази любов... болезнена любов. Дали си заслужават кратките мигове на щастие и радост, че си с него... човека, който обичаш... а всъщност знаеш, че той не е твой, че ...
  655 
У нас се извършва здравославно Бокослужение...
Страната ни има голям износ. Излиза през носа ни...
В НС се обсъжда нов закАнопроект...
Не ми харесва пРостановката...
Не одобрявам тази Гействителност... ...
  713 
Търсех истинска любов, но получавах измама!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!
  887 
С всяка изминала година пътниците на градския транспорт в София стават все по-щастливи европейци. Новите, климатизирани, безшумни трамваи, тролейбуси и т.н., които отвеждат гражданите до предпочитаните от тях дестинации, са последен писък на модата в своя клас. Намерят ли си място за сядане, и най-п ...
  1061 
2
– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и м ...
  868 
.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...
  571 
„И все ме питат къде съм аз.
Ще ми се да съм в Бургас…“
- Митко Таралежков
Драги човече, който четеш този текст, ако очакваш в следващите редове да ти бъде обяснявано подробно колко красиво е морето, колко величествени са улиците, какво райско кътче е Бургас през лятото или пък колко точно известни ...
  495 
Предложения
: ??:??