40 909 резултата
Тя седеше срещу него в красивата си бяла рокля на флорални мотиви. Тя вече бе реалност. Можеше да я докосне, да усети аромата й, да докосне с устни млечно бялата й кожа. Вече не бе картинка на монитора, появяваща се с кратки изречения. Тя бе пред него в цялата си красота.
Слънцето нежно я докосваше ...
Слънцето нежно я докосваше ...
661
Вулгарен роман - четвърта част
27 май 2015 година
Емил паркира таксито на паркинга пред блока в който живееше, разтърка очи с дланите на ръцете си и угаси двигателя. Въздъхна силно. Чувстваше се скапан след дванадесет часовото шофиране по улиците на града. Наближаваше седем. Време за вечерните новин ...
27 май 2015 година
Емил паркира таксито на паркинга пред блока в който живееше, разтърка очи с дланите на ръцете си и угаси двигателя. Въздъхна силно. Чувстваше се скапан след дванадесет часовото шофиране по улиците на града. Наближаваше седем. Време за вечерните новин ...
706
6
Чико Чиков лети
Тъмна африканска нощ се разстилаше над летището в Хараре. Дежуреха само няколко диспетчера с черни лица и бели униформи, състоящи се от бермуди и памучни ризи със снежна белота. Небето синьо като печатарско мастило беше осеяно с едри звезди, като тия над Фамагуста. В нощната тишина с ...
Тъмна африканска нощ се разстилаше над летището в Хараре. Дежуреха само няколко диспетчера с черни лица и бели униформи, състоящи се от бермуди и памучни ризи със снежна белота. Небето синьо като печатарско мастило беше осеяно с едри звезди, като тия над Фамагуста. В нощната тишина с ...
969
Беше поредната съботна утрин в занемареното крайградско сиропиталище – дом на десетки млади души с различни истории. Десетки различни истории се подслоняваха под рушащия се покрив на студената сграда. Десетки нечути гласове са изоставени в мизерията, лишени от любов, лишени от радост и възможности. ...
1322
1
1
Имало едно време един болярин. Млад и хубав бил. Снажната му осанка внушавала преклонение. Острият му взор пронизвал загадъчните воали на далечината . Точният му лък можел да уцели желъд от хиляда аршина. Просторният му дом сякаш бил изваян от морската пяна, в която се разбивали вълните пред него. З ...
1047
Пред мен беше Тя - прекрасна във формата си, с нежни, натурални извивки, свежа като утрото, млада като пролетта, в уникален бледорозов цвят, с дребни капчици по нея. Розата. Твоята роза! Която не взе, защото не можеше, не че не искаше. Която носеше моето послание, моят съкровен изказ, нежността ми, ...
621
Има една приказка, че разграден двор никой не може да го опази. Особено в поганско време, когато ни към живите има почит, ни към мъртвите. Затова и в гробището вършеят всякакви – от кльощави наркоманчета с глави като гумени топки до най-обикновени келеши, плъзнали на лов за духове. Но най-страшни са ...
1517
2
2
Тя беше моето Просветление! Когато някога Я видях, знаех, че е Тя! Разбрах и друго, че животът ми вече никога няма да е същия! Особено без Нея! Нещата бяха Прекрасни, но... нещо се обърка и... се разминахме! Опитах и живях много години без Нея! Да, причиних си го! Беше ужасно, непоносимо, безцелно! ...
600
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
842
Носи си
Носи си соларния панел и новите дрехи. Повече приемай, отколкото излъчвай. Многото излъчване ще увеличи честотата ти. Ако надвишиш нормата, има една мрежа - умна, не протестна. Просто ще те изключи - да акумулираш. Може да предаваш надалече - сам си го избираш. Трябва да визуализираш всеки о ...
Носи си соларния панел и новите дрехи. Повече приемай, отколкото излъчвай. Многото излъчване ще увеличи честотата ти. Ако надвишиш нормата, има една мрежа - умна, не протестна. Просто ще те изключи - да акумулираш. Може да предаваш надалече - сам си го избираш. Трябва да визуализираш всеки о ...
933
8
- И сега какво? - попита тя с насълзени очи.
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...
826
Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...
622
Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...
721
БЕЗСЪНИЕ
Напоследък лошо спя – въртя се в леглото, нещо си мисля ли, спомням ли си, но мозъкът ми все работи на празни обороти. Понякога си въобразявам, че ако можех да си изключвам мозъка както изключвам лампата, ще заспя веднага. Жена ми твърди, че той, мозъкът ми, никога не е бил включван, но тя ...
Напоследък лошо спя – въртя се в леглото, нещо си мисля ли, спомням ли си, но мозъкът ми все работи на празни обороти. Понякога си въобразявам, че ако можех да си изключвам мозъка както изключвам лампата, ще заспя веднага. Жена ми твърди, че той, мозъкът ми, никога не е бил включван, но тя ...
740
1
4
разказ на ужасите
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...
745
4
/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
742
6
Отвращавам се. Страх ме е. Гнус ме е. Гади ми се, не ми се живее тук, в България. Обичам родината, обичам природата, обича(х)м и хората, но вече все по-малко. Не съм загубила надежда, никак даже. Не се съмнявам, че българите са добри хора, че са човечни, че има някъде дълбоко скрита справедливост, ч ...
896
2
4
След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...
771
2
ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...
659
2
БАНДАТА
вулгарен роман - трета част
Месец по-рано
Края на март беше топъл, слънчев и приятен за сезона, въпреки уверенията на синоптиците, че след меката зима се очаква силно застудяване. Светът се събуждаше от дългата летаргията в която беше изпаднал през студените месеци. Дръвчетата вече бяха запо ...
вулгарен роман - трета част
Месец по-рано
Края на март беше топъл, слънчев и приятен за сезона, въпреки уверенията на синоптиците, че след меката зима се очаква силно застудяване. Светът се събуждаше от дългата летаргията в която беше изпаднал през студените месеци. Дръвчетата вече бяха запо ...
652
3
,,Трябва да сте еднакви и да слушате само мен'' - често казвал овчаря на стадото си и те се подчинявали. Всеки път, когато той ги водел на паша, те тормозели една друга овца, защото била черна.Тя обаче не им се давала, защото знаела че има достойнство и била горда с това,че се отличава от стадото.
Е ...
Е ...
686
1
Красавице искам да те успокоя, а не мога, искам само да знаеш, че всичко ще бъде наред. Не мога да измисля друг начин освен този. Надявам се също така разбираш защо го правя тук. Преди да започна искам да си сигурна, че нямам за цела да предизвикам сълзи в очите ти, последното, което бих желал няког ...
2310
Посвещавам този разказ на 100 годишнината от Геноцида
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...
1134
5
Ден на детето
Звъни се, отварям. Няма”Добър ден”, направо:
- Хайде, мама днес дойде първа да те вземе, нали така искаше?
Детето става и тръгва с мама. То е радост, то е чудо. Така е на всеки празник. За Коледа беше си поръчал кола и тя му купи. Да беше му купила топка, че след нейните гастрономическ ...
Звъни се, отварям. Няма”Добър ден”, направо:
- Хайде, мама днес дойде първа да те вземе, нали така искаше?
Детето става и тръгва с мама. То е радост, то е чудо. Така е на всеки празник. За Коледа беше си поръчал кола и тя му купи. Да беше му купила топка, че след нейните гастрономическ ...
1262
4
Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100-годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На мом ...
647
5
Времето вече нямаше значение. Със затаен дъх и блъскащо в гърдите сърце Дамян завъртя ключа в ключалката и се озова в полуосветения коридор на къщата. Внесе вътре багажа си и куфара с виолончелото и нетърпеливо нахлу последователно във всяка от трите стаи, към които водеше коридора. Чакаше този моме ...
680
4
ЛЪВЧЕТО
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...
994
3
КЪРТИЧИНАТА
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...
571
5
@@@
Бедността е мъка. Богатството - ад. Опрощението е наказание.
@@@
Намерих смисъл. Споделих го. Вече няма смисъл.
@@@ ...
Бедността е мъка. Богатството - ад. Опрощението е наказание.
@@@
Намерих смисъл. Споделих го. Вече няма смисъл.
@@@ ...
562
1
Чувството беше невъобразимо. Той сякаш полетя с криле из космоса и можеше да докосне всичко, което поиска. Тялото му вибрираше силно и усещането бе, че хиляди експлозии на удоволствие преминават през него на нежни, замайващи вълни. Всичко това трая много кратко време, десетина, двадесет секунди и ка ...
771
1
Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по разл ...
646
- Подпишете тук, тук и тук! Единият екземпляр е за вас, другият - за нашата импресарска агенция - Нина се усмихна сърдечно и погледна красивия, млад мъж с истинско възхищение. - Ако не спазите договорните отношения, дължите неустойките, посочени ето тук, най-долу - нежната ù деликатна ръка пробягна ...
626
Тая вечер града ни беше подложен на картечен, на моменти батареен обстрел в продължение на близо час и още не е спрял. Всичките сили небесни сякаш се бяха събрали да ни накажат.
Свети Архангел Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, другите не ги помня, се бяха разбесняли ама си викам:
- Е, то има и абитури ...
Свети Архангел Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, другите не ги помня, се бяха разбесняли ама си викам:
- Е, то има и абитури ...
779
РАЗМИСЛИ ЗА ПРЕСИЧАНЕТО
Пресичането на една улица може да се окаже сериозен повод за размишление.
Защо се налага да пресичаш улицата? Не може ли просто да си вървиш по пътя и да не безпокоиш превозните средства, които си се движат, стараейки се да не ти пречат? Като пресичаш улицата, ти навлизаш в т ...
Пресичането на една улица може да се окаже сериозен повод за размишление.
Защо се налага да пресичаш улицата? Не може ли просто да си вървиш по пътя и да не безпокоиш превозните средства, които си се движат, стараейки се да не ти пречат? Като пресичаш улицата, ти навлизаш в т ...
562
Черешата била отрупана. Баба се обади се по телефона, за да ни го каже. Попитах я ще ни направи ли сладко, но ми отвърна, че вече и е трудно и няма да може. В края на лятото се прибрахме. В мазата имаше 15 бурканчета сладко. Баба я нямаше.
803
Има ли отговор защо ме е страх?
Не, не мисля
Всички ни е страх от нещо, някой от смъртта, някой от мизерията и някой други от природните бедства.
Страх ние от всичко което не знаем това се случва и на работа, виждаме една мистична фигура със самочувствие говори малко, а резултатите са неочаквано доб ...
Не, не мисля
Всички ни е страх от нещо, някой от смъртта, някой от мизерията и някой други от природните бедства.
Страх ние от всичко което не знаем това се случва и на работа, виждаме една мистична фигура със самочувствие говори малко, а резултатите са неочаквано доб ...
376
Лятна командировка
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...
852
БАНДАТА
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...
638
1
Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...
811
3
(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
806
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
