40 909 резултата
ПРИЯТНО МИ Е
Когато седя в градинката, наслаждавам се на пролетното слънце, на глухарчетата и на жълтите цветенца, впили се в живата зеленина наоколо – тогава съм толкова щастлив, че остарявам, почернявам и мога спокойно да се радвам на всичко. Да се радвам, че не се налага да градя кариера. Да съм ...
Когато седя в градинката, наслаждавам се на пролетното слънце, на глухарчетата и на жълтите цветенца, впили се в живата зеленина наоколо – тогава съм толкова щастлив, че остарявам, почернявам и мога спокойно да се радвам на всичко. Да се радвам, че не се налага да градя кариера. Да съм ...
771
каза да те чакам в края на дъгата
от тогава се въртя
не спирам
пътувам
очите ми претърсват всяко ъгълче ...
от тогава се въртя
не спирам
пътувам
очите ми претърсват всяко ъгълче ...
446
Призракът от снимката
разказ на ужасите
Началото на тази страховита история бе дадено преди шест години, когато отидох за няколко дена в Крабово. Хубавото беше, че точно тогава брат ми си дойде от Варна, а да се засечем двамата на село беше толкова голяма рядкост, че в сравнение с нея слънчевите зат ...
разказ на ужасите
Началото на тази страховита история бе дадено преди шест години, когато отидох за няколко дена в Крабово. Хубавото беше, че точно тогава брат ми си дойде от Варна, а да се засечем двамата на село беше толкова голяма рядкост, че в сравнение с нея слънчевите зат ...
1202
6
Анти-алкохолно
Шотландско погребение. Сто гайди.. не, сто кабагайди, плюс орда джуджета замерящи Мел Гибсън с гигантски чинели... а май дочувам и контрабас...
Да си призная, бях я отписал тая Събота вечер. Всеки хванал я по Гърция, я по Италия, я в Плевен даге...
М. ме прецени на секундата. Премери ...
Шотландско погребение. Сто гайди.. не, сто кабагайди, плюс орда джуджета замерящи Мел Гибсън с гигантски чинели... а май дочувам и контрабас...
Да си призная, бях я отписал тая Събота вечер. Всеки хванал я по Гърция, я по Италия, я в Плевен даге...
М. ме прецени на секундата. Премери ...
769
1
Аз съм дългочакано дете. Дотолкова са ме чакали моите родители, че накрая били готови да се откажат. Мама казва, че са били много щастливи, когато са разбрали, че ще се появя на белия свят. Разказва ми още, че била абсолютно сигурна, че ще съм момче. Разказва ми как с татко още преди да се родя, меч ...
1176
7
Болят ме костите. Кожата ми изгаря. Сякаш някой троши всяка една костица в мен, след това пробива мускулите и кожата ми със счупените частици, докато не излязат извън тялото ми. Едва стоя на краката си. Нямам усещане за време и място. Будя се и навън е тъмно. Заспивам. Отварям очи и навън отново е т ...
803
1
Харесвам я. Не съм сигурен дали мога да определя чувството към нея с онази, силната дума, която започва с „о” и завършва на „бич”, но определено симпатиите ми към нея са повече отколкото към всяко друго същество от женски пол. Една такава зеленоока и чернокоса – рядка биологична комбинация. Бе почти ...
756
2
ПРИСТРАСТЕНИЯТ
- Момченце, ти усещаш ли колко си пиян! – Отдавна не бях чувал бащата с толкова разлютен глас. Петстотин километра ни разделят, но прекрасно мога да си го представя: разгънал мощно гръден кош, сграбчил мобилния в здравата си лапа, свил юмрука на другата, огън в тъмните му очи. – Ведна ...
- Момченце, ти усещаш ли колко си пиян! – Отдавна не бях чувал бащата с толкова разлютен глас. Петстотин километра ни разделят, но прекрасно мога да си го представя: разгънал мощно гръден кош, сграбчил мобилния в здравата си лапа, свил юмрука на другата, огън в тъмните му очи. – Ведна ...
997
1
6
Една почти измислена история
от ReмаТе
Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпус ...
от ReмаТе
Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпус ...
1039
4
Immortalitas est pro patria mori
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото ...
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото ...
586
Бях си вкъщи и играех шах онлайн, когато телефонът ми зазвъня. Беше Галя. Усетих как по лицето ми избива червенина, сърцето ми вече се спускаше в галоп. Не бях я виждал повече от три месеца. Тогава тя ми каза, че трябва да спрем да излизаме и да си останем просто приятели. Явно имаше предвид онази с ...
717
1
МАЛКИ НЕДОСТАТЪЦИ:
Парите се боят от работа, а не се броят според работата!
ДТ©
Парите се боят от работа, а не се броят според работата!
ДТ©
1002
Глава дванадесета
Бизнесменът
Топъл септемврийски ветрец се промъкна през открехнатия прозорец в Минчовата стая, борейки се с мощните течения, образувани от гръмовното му хъркане. Но... плътна завеса от благовонно ухание на джибри, като неумолим страж, спря порива на неканения гост и бързо го прогон ...
Бизнесменът
Топъл септемврийски ветрец се промъкна през открехнатия прозорец в Минчовата стая, борейки се с мощните течения, образувани от гръмовното му хъркане. Но... плътна завеса от благовонно ухание на джибри, като неумолим страж, спря порива на неканения гост и бързо го прогон ...
1178
1
3
Чико Чиков сънува Баба Ванга
Глава го цепеше, сякаш сто канадски дървари го млатеха по главата с острите си брадви от шведска стомана. Шльоковицата с която се бяха почерпили снощи, се оказа по люта и от брадатия турчин в Парламента. Гражданинът Чико Чиков дълго се въртя в кревата, който се люлееше к ...
Глава го цепеше, сякаш сто канадски дървари го млатеха по главата с острите си брадви от шведска стомана. Шльоковицата с която се бяха почерпили снощи, се оказа по люта и от брадатия турчин в Парламента. Гражданинът Чико Чиков дълго се въртя в кревата, който се люлееше к ...
879
1
1
Настъпи и жътвата. Туй време, когато маранята се спусна по равното златно поле, а слънцето забиваше иглите си в класовете и ранените селски души. Полето сякаш нямаше край и бедните селяни седяха като малки мравчици, хванали сърп в ръка... изгорели от жарта, която се сипеше от небето. Пот капеше от ч ...
593
1
Всичко започна преди много години, когато той беше още малко момче, живеещо в кофти квартал. Често уличното осветление не работеше, нямаше редовен градски транспорт. Тези, които имаха телевизор или телефон вкъщи се смятаха за големци, а тези които имаха и двете… Имаше и години с режим на тока и вода ...
577
ЧИКО ЧИКОВ ПЪТУВА
Човекът е човек, когато е на път. Чико беше прочел тази мисъл в училищния стенвестник, редактиран от класната. Беше запомнил тази гениална мисъл за вечни времена. Той обичаше да прави нещата за вечни времена. Така навремето беше станал човек за вечни времена и сега съжаляваше за пр ...
Човекът е човек, когато е на път. Чико беше прочел тази мисъл в училищния стенвестник, редактиран от класната. Беше запомнил тази гениална мисъл за вечни времена. Той обичаше да прави нещата за вечни времена. Така навремето беше станал човек за вечни времена и сега съжаляваше за пр ...
1057
4
Моята история започва в момент, в който реших да се самоубия. Нямаше защо. Всички провали, съмнение, болки, разочарования, малшансове и какво ли още не, ме докараха до категоричност. Край. Въпросът беше как. Не ми се искаше да цапам много. Няколко чашки кораж и таблетка две троазин и бях готов. Но п ...
802
1
ИСТОРИИ С МАРИАНКА
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...
806
За принцовете и особено за принцесите
Посвещава се на русото ангелче от магазина!
Опашка на касата. Изнервящо, но нормално! Анемично пристъпвам, гушкайки обичливо бутилката.
- Здлавей! - поглеждам надолу. "Здлавей" ме държи за ръкава. "Здлавей" е руса, симпатична, с плитчици и розови ластичета... и ...
Посвещава се на русото ангелче от магазина!
Опашка на касата. Изнервящо, но нормално! Анемично пристъпвам, гушкайки обичливо бутилката.
- Здлавей! - поглеждам надолу. "Здлавей" ме държи за ръкава. "Здлавей" е руса, симпатична, с плитчици и розови ластичета... и ...
1039
1
8
Ако Фройд беше автомобилен инструктор, тогава едни негови обяснения по време на кормуване ще звучат може би така...
... "Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико-химико-кинетични процеси в двигателя, водещи до гене ...
... "Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико-химико-кинетични процеси в двигателя, водещи до гене ...
591
3
Дотам рядко достига светлина...
Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.
Тогава то, най-вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.
Сандъкът е в един от ъглите на тавана - най-тъмният, като че ли, ...
Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.
Тогава то, най-вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.
Сандъкът е в един от ъглите на тавана - най-тъмният, като че ли, ...
620
@@@
На дървото пред апартамента грачи гарга. Аз съм парламент, строен на терасата. Дебат човек. Пуша. Изграчи гаргата, каквото бе решила, и отлетя към по-добри места. Парламентът си остана. Защо така се получава, че когато грачиш, имаш полет?
Още пуша. Иде ми да грача. Парламент съм. Искам да летя.
На дървото пред апартамента грачи гарга. Аз съм парламент, строен на терасата. Дебат човек. Пуша. Изграчи гаргата, каквото бе решила, и отлетя към по-добри места. Парламентът си остана. Защо така се получава, че когато грачиш, имаш полет?
Още пуша. Иде ми да грача. Парламент съм. Искам да летя.
526
Те, снежинките, никога не докосват земята, никога не полагат малките си телца върху нея и не се сливат със звука на тишината. Просто падайки умират. Както мечтите понякога умират още в зародиш, защото хората са твърде заети с прозаични неща и са твърде уморени да вярват, че нещата се получават, стиг ...
1073
1
4
Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
782
1
2
Гладен беше рошав Трайчо. Гладен, ама като вълк. Преметнал торбичка на рамо вървеше из гората, а босите му крака газеха и подритваха жълтата шума, белким изровят някоя киселица или скрил се от катеричките орех. Но животинките отдавна бяха ошетали и прибрали зимнинката.
Не щеш ли, без да се усети, Тр ...
Не щеш ли, без да се усети, Тр ...
950
4
Няма да те мразя!
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...
896
1
Знаеш ли, Красавице?
Ти си най-ценната перла, която морето може да създаде.
Ти си най-нежното и мило създание, което може да се разхожда по земята.
Ти си.... най-красивото и нежно цвете, което земята може да роди.
Ти си усмивката на лицето ми, блясъка в очите ми... ...
Ти си най-ценната перла, която морето може да създаде.
Ти си най-нежното и мило създание, което може да се разхожда по земята.
Ти си.... най-красивото и нежно цвете, което земята може да роди.
Ти си усмивката на лицето ми, блясъка в очите ми... ...
1232
4
У Т Р О
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаш ...
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаш ...
511
В една гора накрай света живеели двама братя – Галин и Босил. Галин притежавал десет хектара горски масив и триетажна горска хижа, а Босил притежавал младежки пъпки - родителите им оставили цялото наследство на първородния Галин. В един момент това започнало да дразни пъпчасалият му брат.
- За какво ...
- За какво ...
496
1
Замесена беше някак от друго тесто. Все искаше да изглежда като останалите - привличаща, вкусна, ароматна, неустоима и достижима, потребна и полезна... Гледаше ги с възхищение- подредени на рафта една до друга, така приличащи си до еднаквост и се опитваше да си намери мястото сред тях. Всички очаква ...
775
3
Рапунцел ми викаше, заради дългата тъмноруса коса. Все я държах вързана на кок, а той постоянно минаваше и ми крадеше шнолите. Рапунцел. Гласът му още кънти някъде из задните улички на подсъзнанието ми. Ама така кънти, че ще ми се пръсне главата.
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...
524
Велик народ
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...
510
6
СИГНАЛИ
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути – познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:
- Честито, Стоянов. Да си жив и здрав, ...
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути – познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:
- Честито, Стоянов. Да си жив и здрав, ...
490
2
ПРАРОДИТЕЛЯТ
Толкова съм уникален, че започнаха да ми слагат жици на главата, за да разберат какво ми е. Свързаха жиците с компютър и така анализират мозъка ми.
„Абе, хора, викам им, оставете ме намира. Няма как да разберете защо съм толкова красив, умен и желан. Просто човечеството жадува да чуе ми ...
Толкова съм уникален, че започнаха да ми слагат жици на главата, за да разберат какво ми е. Свързаха жиците с компютър и така анализират мозъка ми.
„Абе, хора, викам им, оставете ме намира. Няма как да разберете защо съм толкова красив, умен и желан. Просто човечеството жадува да чуе ми ...
757
1
Чашата вино в ръката ми беше толкова лека и пасваше така добре на сгъвката на пръстите ми, че вътрешно бях убедена в несравнимостта на този момент. Част от гъстата течност вече се разливаше във вътрешността ми, гъделичкаше ме, вдъхваше ми едно особено чувство. Наясно бях, че небето пред мен беше едн ...
924
1
БАЙ ГАНЬО ПО ГЕРГЬОВДЕН В КУШАДАСЪ
Сега като се замисля, нямало е начин да не го срещна. Та кой друг, ако не копия на прототипа от заглавието, включително моя милост, би пропуснал келепира на тези ранни оферти на находчивите ни комшии.
Аз, нали съм с ишиас, се транспортирах до келепира със собствен ...
Сега като се замисля, нямало е начин да не го срещна. Та кой друг, ако не копия на прототипа от заглавието, включително моя милост, би пропуснал келепира на тези ранни оферти на находчивите ни комшии.
Аз, нали съм с ишиас, се транспортирах до келепира със собствен ...
1158
7
Градинарят Феликс беше безумно влюбен в принцесата, за която всеки ден приготвяше кошница с цветя. Отначало момичето не забелязваше погледа му, но с течение на времето и тя го хареса, а един ден сподели и любовта му. Знаеше, че никога няма да може да се ожени за нея, и че рискува главата си, но това ...
850
4
Хриси в Приморско
Пуснах в Гугъл търсене по „чисто море“. Появиха ми се няколко десетки сайта за Приморско. Имах някакъв смътен спомен опреди 20-тина години, когато с мама бяхме на почивка в Китен и наминахме да видим Приморския плаж. Тогава мислех не толкова за климата, морето и плажа, колкото за т ...
Пуснах в Гугъл търсене по „чисто море“. Появиха ми се няколко десетки сайта за Приморско. Имах някакъв смътен спомен опреди 20-тина години, когато с мама бяхме на почивка в Китен и наминахме да видим Приморския плаж. Тогава мислех не толкова за климата, морето и плажа, колкото за т ...
1065
1
До очи небесни, изпод облаците черни.
Ято огнени жерави летят над тлеещите клади.
Лежат си тихо войни храбри, завити надълбоко
суровите земи и майки святи ридаят свойте сълзи.
Сто ангела запяха на звезди далечни. ...
Ято огнени жерави летят над тлеещите клади.
Лежат си тихо войни храбри, завити надълбоко
суровите земи и майки святи ридаят свойте сълзи.
Сто ангела запяха на звезди далечни. ...
948
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
