40 909 резултата
Враната и пръстенът
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. ...
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. ...
512
4
МОЛИВЪТ
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...
658
С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...
761
3
Приятели, това е началото на новата ми книга, която засега съм озаглавил ,, Бандата,,. Не съм написал още нищо друго освен това, но реших да го публикувам. Жанра отново ще е криминален и се надявам, когато я завърша да ви хареса. Случките в нея, разбира се са единствено плод на моето въображение.
БА ...
БА ...
913
9
...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
1356
3
ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...
1678
2
Прозрението е онзи малък прозорец, през който, докато съзерцаваш захласнато бъдещето, миналото се изхлузва през дланите ти и започва да пада стремително надолу като камък...
Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат ...
Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат ...
1508
11
Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прав ...
487
Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...
788
4
В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
413
Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...
1398
4
Градушка
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...
772
Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко ...
628
Знаеш ли, имам чувството, че през живота ми повечето хора минават само за да си откъснат парче от сърцето ми, някои по-малко, други грабят с пълни шепи, докато не взеха всичко. Ето така станах безсърдечна и се боя, че докато не се намери някой, който да ми даде част от своето сърце, едва ли ще зная ...
655
Генка Богданова
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...
580
3
Минавам през тълпата,
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...
868
1
1
Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...
619
1
1
СТРАНА СЛУЧКА
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в ...
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в ...
656
В проучване сред ученици за любим български национален герой Батман срази конкурента си Спайдърмен. Иван Вазов следваше водачите на почетно разстояние. А Левски остана на пето място след хан Аспарух. В резултат на тази класация група граждани създадоха формированието „Батман или Левски”, обсъдиха ид ...
1038
7
Човекът Дървото и Свободата
Красива и слънчева майска утрин, светлината завладява всеки тъмен кът.
Небето е отворило светлосините си двери за светлината и птиците хвърчът из пространството.
Един човечец само минаваше по малката пътечка към гората и вървейки ту се смееше ту псуваше:
-Избор или свобод ...
Красива и слънчева майска утрин, светлината завладява всеки тъмен кът.
Небето е отворило светлосините си двери за светлината и птиците хвърчът из пространството.
Един човечец само минаваше по малката пътечка към гората и вървейки ту се смееше ту псуваше:
-Избор или свобод ...
720
2
Боли. Лошо. Болест. Страдание. Защо боли? Защо трябва да усещаме болката? Не можем ли да намерим произхода и и да я премахнем веднъж завинаги? Произход на болката? Ами-и да! Тя... тя произхожда от живота. Животът започва с болка. Животът се развива посредством болка. Животът се осмисля от болката. И ...
1038
Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взис ...
845
Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...
582
ЗАПУШЕНИ МИСЛИ
Не си мисли, че не знам какво представляваш, драги ми простако. Напротив, аз много добре зная каква е твоята същност, ако изобщо може да се нарече така това: огромно самочувствие, извиращо от непресъхваща неграмотност, родена в духовна нищета. Сложно стана, ти си така прост, че такова ...
Не си мисли, че не знам какво представляваш, драги ми простако. Напротив, аз много добре зная каква е твоята същност, ако изобщо може да се нарече така това: огромно самочувствие, извиращо от непресъхваща неграмотност, родена в духовна нищета. Сложно стана, ти си така прост, че такова ...
773
2
Репортаж
- Уважаеми радиослушатели, както всеки петък, вие сте с нашата програма - за развитие на икономиката, транспортната инфраструктура, опазване на околната среда и административното управление на регионите с европейски средства. Днес прекият ни репортаж е от село Горно Минкино, където утре тър ...
- Уважаеми радиослушатели, както всеки петък, вие сте с нашата програма - за развитие на икономиката, транспортната инфраструктура, опазване на околната среда и административното управление на регионите с европейски средства. Днес прекият ни репортаж е от село Горно Минкино, където утре тър ...
934
2
Тихото равномерно дишане беше единственият нарушител на тишината през тая вечер. Без да броим едва доловимото скърцане на леглото всеки път, когато Яна се обърнеше от една страна на друга, по гръб, по лице и пак отначало. Вече няколко часа не можеше да заспи и знаеше, че това ще бъде поредната й без ...
523
И ето дори да съм се завила с две одеяла,а моето сърце пак студено... защо ли ? Имам чувството, че се е синхронизирало с времето навън.. едно такова мрачно, студено, сиво, сиво и пак студено.. Какво ми стана на мен „вечно усмихнатата".. въпреки всичко и всеки.. няма я, няма я моята усмивка.. дъждът ...
612
Аре стига, бе! - 9
– Кикенце, ти си охранител. Какъв бизнес? – зачуди се приятелката му.
О, Боже!
Тя може и да мисли.
– Забрави, ли? Заминавам на разменни начала като охранител до края на месец май в мол Варна – отвръща той. ...
– Кикенце, ти си охранител. Какъв бизнес? – зачуди се приятелката му.
О, Боже!
Тя може и да мисли.
– Забрави, ли? Заминавам на разменни начала като охранител до края на месец май в мол Варна – отвръща той. ...
1383
10
Любовта накрая на кабела
“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се притопля.“ Понякога инструмента за създаването, оформянето и изпичането може да се на ...
“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се притопля.“ Понякога инструмента за създаването, оформянето и изпичането може да се на ...
739
НА ПОДА НА БОРСАТА
Студентите бяха съвсем като ученици, още в първи или втори курс, момчетата – голобради, момичетата... Момичетата са си момичета. Преподавателят им по теория на инвестиционното брокерство ги беше довел в сградата на фондовата борса.
- На практика нещата съвсем ще ви се изяснят – ка ...
Студентите бяха съвсем като ученици, още в първи или втори курс, момчетата – голобради, момичетата... Момичетата са си момичета. Преподавателят им по теория на инвестиционното брокерство ги беше довел в сградата на фондовата борса.
- На практика нещата съвсем ще ви се изяснят – ка ...
749
Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под нокт ...
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под нокт ...
893
3
Прекрасна непозната,
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...
1010
3
Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...
753
1
Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама ...
597
Лятна нощ, топло, тихо и приятно, събуждам се от страховит лъвски рев, в баня! Не мога да осъзная сънувам или съм будна и докато изтрезнявам от съня, ревът става все по-мощен и по-мощен! А моят разум чертае картини: баня, бели плочки, един мастит бабанка, държи в здравите си ръце крехка девойка и я. ...
919
4
Двамата вървяха бавно през саваната. А трябваше да бързат, защото време нямаше – племето чакаше да разбере дари Голямата река е преляла и е наводнила низината, създавайки условия за поникване на ядливи растения. Но те не можеха да ускорят крачка по простата причина, че не им стигаха силите – не бяха ...
612
5
Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...
1087
4
(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...
1526
2
22
МОКРО
Спорът заплашваше да наруши обичайното спречкване между двамата стари приятели – две древни годзили на мисълта, обречени да бъдат заедно до края на Времето. Единият беше брадясал, на около шейсет, с много бръчки, които го правеха грозен като сушена кайсия или като повехнала смокиня, лявата му ...
Спорът заплашваше да наруши обичайното спречкване между двамата стари приятели – две древни годзили на мисълта, обречени да бъдат заедно до края на Времето. Единият беше брадясал, на около шейсет, с много бръчки, които го правеха грозен като сушена кайсия или като повехнала смокиня, лявата му ...
802
Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...
1557
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
