40 911 резултата
СВОДНИК
„Голяма работа е туй НЕТ-а”, мислех си аз дорде си рисувах профилите и нижех низ от виртуални запознанства с родни и чуждоземни 33-годишни красавици. Голяма, ама ядец, щото след няколкото срещи „на живо” се оказа, че тази възраст при жените е непреходна. И точно тогава ми го прати съдбата, у ...
  669 
Гледам я право в очите и не мога да ù се нагледам. Десет години вече откакто завършихме института, а Джинджър все така си е хубава, че дори още по-хубава е станала. Има жени, които от господа ли, от дявола ли мая са взели, но колкото повече вървят срещу пороя на времето, толкова повече се разхубавяв ...
  641 
Ибрахим Ал Али се събуди. С колко девойки беше преспал вече не помнеше. Той прилиза брадата си и косата ,и се качи на колата да ходи към джамията. Тъкмо беше прочел няколко сури от Корана и за последен път се убеди, че мъжът е най-праведен. Аллах го беше създал за господар на вселената и имаше право ...
  753 
Глава трета
Един нормален ден
Минчо отново се наслаждаваше на покоя в своята “Светая Светих” - мазата. След пет дневни уговорки и пълно послушание, пак беше тук - блажено разположен в любимото си кресло (един легнал на земята, като седалка, чувал със зърно и друг един изправен зад него - за облегалк ...
  1250 
Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...
  817  11 
- Сега ли намери да си ровиш в чантата? Не го ли направи преди малко?
- Да, обаче тогава търсех друго.
- Айде де, Ерика, и без това закъсняваме.
Ник крачеше нервно напред и се чудеше какво толкова рови жена му в чантата.
- А, всичко си ми е тука, хайде да влизаме! – каза тя доволно. ...
  786 
Ледени сенки
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото ...
  743 
Самотата, приятелю, е като неканен гост- влиза без да чука и остава без да пита... И през цялото време докато ти се заблуждаваш, че като си постоянно сред тълпи от хора, че живеейки динамичен живот... Ще успееш да я прогониш, да избягаш, Тя тихичко и безцеремонно се разлива в кръвта ти, тече по вени ...
  1076 
Лемптън премести малкия черен кон бързо, сякаш искаше да изпревари падащото флагче на часовника. Това беше последният ход. Стоящият срещу него нисък човек само се усмихна. - Понякога и матът не е достатъчен за победа. Петте минути изтекоха, Лемптън.
Впрочем Каринг винаги печелеше по време. Техните б ...
  1155  30 
Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...
  1175  12 
Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря ...
  708 
Този процес се отприщи веднага след погребението на Вe и не му даваше покой. Още тогава – по време на спускането на ковчега с последвалите процедури, когато болката вляво придоби неочаквано високи стойности и въздухът не достигаше, за да се измъкне от притискащата го клаустрофобия – нещо го давеше, ...
  714 
Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, ...
  1685 
Една незабравима нощ
Влязох в стаята си и се огледах. Беше много разхвърляно, но не обърнах внимание. Беше късно през нощта и той ме чакаше. Имах време само да облека една от неговите тениски, да си измия зъбите и да намеря подходящи панталонки. Разбутах дрехите от леглото и бързо намерих каквото ми ...
  2125 
Нормално луд или лудо нормален
Живея! Съществувам! Бивам!
Живот имам и смея да твърдя красив.
Късметлия съм не го отричам.
Разбирам го напълно и осъзнавам. ...
  845 
ИНСТРУКТАЖ
„Ай да му са невиди и Европата, и регламентите и стандартите, и тем подобните му измишльотини”, изпсува наум Тотю Гудата излизайки от смесения магазин, който си беше и кръчма, и автобусна спирка, и изкупвателен пункт на избирателният ни район.
Преглъщайки сухата плюнка, заситни къмто къщи ...
  823 
Мирослав погледна към сестрата, която подреждаше нещо в другия ъгъл и започна:
- Имам един мой човек, който работи в казиното на мутрите. Казвал съм ти за това казино май. В неделя там е запивал Кирилов и нашият успял да чуе част от разговора му с някакъв апап, когото за първи път виждал. Ставало ду ...
  947 
Глава 5: Сняг
Свежото утро завари изоставеното село Чинка застлано с тънка снежна покривка. Макар дъждът да бе спрял през нощта и бурята да беше се отдалечила на север, призори температурите бяха паднали и ситният дъждец беше преминал в тежки парцали сняг. Призрачна красота царстваше в околностите н ...
  1345 
Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и ви ...
  871 
Прекършените крила на птиците.
Горещ юлски ден. Лятната мараня беше прегърнала Витоша. Сякаш планината беше обвита с лек воал. Жълтите павета по булевард Руски бяха нагрети като реотаните на готварска печка „Мечта“, производство на „Елпром“ Варна. В ресторант „България“ имаше сватба. В първи грил (о ...
  879  13 
Лейла
Жегата, която се беше надвесила над Огнена Земя я беше превърнала в същински огнен Ад. Още нямаше обяд и все пак температурата навън беше поне 40 градуса. Лятото беше дошло преди около 20 дни и от тогава температурите през деня не бяха спадали 35 градуса. Според гадателят Аурелис това щяло да ...
  624 
Глава втора
Тарикатът
Лъчите на изгрева постепенно нахлуваха в спалнята, галейки нежно олющените тапети и завирайки се любопитно в браздите на пропуканите таван и под, бавно обгръщайки тресящата се спалня. Но, силно респектирани от гъгнещия като стар нафтов генератор тайфун от хриптящо-къркорещи зву ...
  1363 
Началният съдийски сигнал инициира тази колкото физическа, толкова и психологическа колизия между еманацията на два контрапунктно различни типа народопсихология. Бразилските футболисти като типични латиносубекти, обременени от етногенериран синдром на крайна емоционалност, граничеща с детска наивнос ...
  589 
Бог е създал котката,
за да има човек
тигърq който
може да погали.
Честит Световен котешки ден, скъпи мой Арлекин! ...
  770 
Шо Цветанофф
МИНЧО
(живот и страдание)
Хумористичен роман
*** ...
  1400  16 
-Имам страхотна клюка – шепне заговорнически Нина. – Снощи оня сладур май остана разочарован, че те няма.
- Кой сладур?- давам си вид на разсеяна.
-Еее, не се прави на „дръж ми шапката”. Онзи, твоят Джон Доу.
- Първо, не е моят – отговарям с колкото се може по-сдържано безразличие. – Дори не го позн ...
  1123 
Никога не ми е било толкова трудно да затворя очи.
А така ми се иска!
Поне да не срещах режещите погледи на моряците, да не виждах суровите им, каменни лица, почернелите им напукани пръсти и тоя тънък, синьосив цигарен пушек, който се процежда изпод стиснатите им зъби...
Но и да можех да затворя очи ...
  574 
Мечтая си!
Ама на никого не смея да кажа…
Ще ми се смеят!
Ще ме помислят за хахо…
Ама може ли да се крие? ...
  577 
Разпръснато ято
Небето беше ясно, синьо и никакво облаче не нарушаваше величествената синева на небосвода. Ятото летеше вече много дни, летеше безметежно, подредено, спазвайки реда установен от безброй поколения. Всяка птица знаеше своето ято, и мястото което заема в него. Така беше от векове и нико ...
  1067  11 
Ще започна от жените. Те са коренно променени. Навремето са се съревновавали коя играе по-хубаво хоро, а сега се надпреварват, коя е била с повече мъже или при по- малките (от 5-ти до 12-ти клас, а понякога още и в детската градина) - момчета. Преди младите девойки с радост са помагали на майките си ...
  496 
Найкъл отвори вратата. Тя беше там, лежеше на старото дървено легло, цялата облечена в бяло. Той се приближи към Нея. Погали голото и рамо, целуна челото ù, а Tя не помръдваше…
Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му п ...
  862 
Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И как ...
  1085  13 
Силвия прекрачи в "Цветното" с онова чувство за превъзходство, което се среща у всяка красавица. Беше около девет вечерта и кръчмето бе окупирано от местните легенди. Пушеха евтините си вонливи цигари, киснеха по масите с гръмогласно задоволство и с изобилие от поркане пред себе си. Влизането на мла ...
  1208  11 
Здравей, Любов!
Нямам думи да ти опиша колко щастлива ме правиш само с присъствието си, без да ми говориш.
А когато чуя ангелския ти и меден глас, политам към чудни светове.
Докосвайки и целувайки ми отваряш врати към приказни небеса- там, където сме само Ние двамата- не "аз" и "ти", а "НИЕ", защото ...
  1213 
Плаче ми се... а сълзите не идват. Скрили са се някъде дълбоко в гърдите ми и не издават нито звук. Запасили са раничките си с малки парченца болка и са тръгнали на път. Някъде далеч от мен, към някой друг, който ще си научи урока, ще разбере болката, ще я осмисли.
Колко години минаха? 6? Бъркам се ...
  904 
В мрака на космоса (1-ва част)
Фантастика
Ако някой чете тази холо-телеграма, ако някой някога успее да я открие, прочете, осмисли и повярва на прочетеното, трябва да предупреди човечеството. С радост казвам, че скоро този товар ще падне от плещите ми, като заедно с това отлети и живота ми.
Името ми ...
  1229 
Чакам автобуса в центъра на родното ми село, за да ме откара до близкия град. "Обичайните заподозрени" са заформили агитката си както винаги под явора и както винаги, коментират нещо.
И изведнъж наострям слух, защото...
- ... Мамка му и кучи! - казва Джоката - Абе ти разбираш ли, бе? На три крака!.. ...
  930 
Фейсбук (3-та част)
фентъзи, фантастика
Провираха се през гъсти храсталаци, опасли пътеката около рова. От време на време поглеждаха към мостовете и входовете на замъка - вратите бяха зейнали страховито, сякаш готови за дълго чакани гости. Нямаше нито възвишения, нито буренясали места, нито канализа ...
  778 
Според мен, несподелена любов е тази, при която не ти достигат пари.
За разлика от ножа, глупостта те прерязва винаги откъм най-тъпата си страна.
Когато свършат простите хора, новинарските емисии ще станат излишни.
По мои наблюдения скромни, най-много сливи за смет има в държавната администрация.
Пр ...
  1304  11 
„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
  952 
Предложения
: ??:??