40 913 резултата
Според мен, несподелена любов е тази, при която не ти достигат пари.
За разлика от ножа, глупостта те прерязва винаги откъм най-тъпата си страна.
Когато свършат простите хора, новинарските емисии ще станат излишни.
По мои наблюдения скромни, най-много сливи за смет има в държавната администрация.
Пр ...
  1304  11 
„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
  952 
Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казв ...
  733 
Беше един от онези задушни юлски дни, когато слънцето безмилостно напичаше, изсмуквайки и последната глътка свеж въздух от дробовете на хората и в същото време обезводняваше всеки жив организъм, който имаше сега нещастието да бъде под оковите на неговите лъчи, които се стелеха из цяла София. Както в ...
  677 
Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, кога ...
  685 
Това е един много стар мой разказ, който не съм публикувала и реших да споделя...
Той седеше на скалата, а под него с мъртвешки очи го гледаше пропастта. Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо, което осъзнаваше, че не съществува.
Той седеше на скалата. Някаква необяснима сила го ...
  1089  14 
Глава шеста – Турция
„Войната беше свършила. Хората отново се бяха отдали на своите вековни занимания. Земеделците ореха, сееха, жънеха и носеха житото на чичо Рапаел за да им смели брашно бяло като лицето на млада булка. Занаятчиите бяха подхванали стария си занаят, а дюкянджиите се възползваха от ...
  790 
Тая сутрин се надигнах от леглото в тъмни зори.Събудих сина си тихо и грабнах такъмите и раниците приготвени от вчера.Измъкнахме се леко на пръсти от дома и се отправихме към колата.Там ме очакваше леля Мита.Тя беше облечена с три четвърти панталони, моряшка фланелка и шапка-идиотка на главата. В ръ ...
  1004 
Вярвате или не... 8
Толкова години не диги, а крепостни стени
би издигнал хан Крум Страшний срещу придошлите води!
На политиците - зяпачи за нула време
би изкоренил крадливото семе! ...
  651 
Глава 3: Там
Светлината от умиращото слънце потъваше в празните очни кухини на Арехтазар. Размитите му очертания не хвърляха отражение в създаденият за удобство на срещата стъклен под. Мехурът реалност щеше да издържи достатъчно, може би дори щеше да преживее предстоящият звезден взрив.
Мощни изригв ...
  1139 
Това било при Гилскамараа. Били три орди. В Едната имало хора със зелени лица, в другата със сини и в третата с черни. Всички си мислят, че са били само две. Със сини и черни лица, но имало и зелени. Тогава съществувала и тайна земя. Живеели и едни огромни бели хора. Те живеели безкрайни години. И з ...
  683 
Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си, и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
  1047 
В понеделник сутринта отидох до склада и платих дървата. Прибрах се и седнах на двора на чаша чай, в очакване шофьорът да се обади. Покрай залисиите около дома не успях да се обадя на Владимира в петък. А не исках да я притеснявам през уикенда. Впрочем, не знаех как прекарва уикендите си, не знаех к ...
  1237 
Когато Даниел изчезна зад оградата, Мойра започна да крещи. Пет минути по–късно крясъците й постепенно изгубиха от силата си и тя осъзна, че никой няма да я чуе. Оградата бе твърде висока, а улицата – твърде шумна.
Прокара длани по хълбоците си, надолу към ханша, чудейки се какъв точно е проблемът. ...
  580 
Отново е август. Лятото обича този месец. Цялото изящество на топлина и цветове е събрано в август. Всяко начало на обичане, всеки есенен преход, всяко ново очакване, всичко... Всичко е събрано в август. Ренесансово вълнение и отминали въздишки догарят в последните звезди на лятното небе. Тихо. Спок ...
  944 
Джеси Джей. Джеси Джей. Не е истинско име. Измисли го в онзи ужасен период на тридневна едва поносима тъга. Джеси Джей. Започна от нищо. Изведнъж една сутрин се огледа наоколо и припозна самотата на своята стая. Отначало не обърна внимание и се зае с обичайни за себе си дейности. Към обяд, се отпусн ...
  543 
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Събота е. Приключила е една шестдневна работна седмица. Прибрала съм децата от градината - баткото на 6 год, малкият на 4 год. Трябва да ги сложа да спят, да спазим режима от градината, а и аз да си свърша чакащата ме толкова много работа. Само престилчиците, с които ходят на гра ...
  771 
Тази история няма да бъде за момиче, което е преживяло огромна драма(слава Богу)… тази история е за момичето, което всички виждат и си казват „Хубаво момиче… не говори с никого, сигурно е надута или се мисли за голямата работа… никога няма да заговоря някоя такава”. Е…, това момиче не е момичето, за ...
  767 
- Сю ставай, мила! Трябва да се приготвим. Джон след четири часа пристига. – Елвира погледна дъщеря си с любов, целуна я по челото и махна завивката от леглото.
Джон бе по-големият брат на Сюзън, който на този ден се прибираше от шестгодишна война в Иран. Той и още дузина войника бяха оцелели през в ...
  878 
-Добър ден. – поздравявам аз, но уви-напразен труд. Колежката ми минава по коридора стремително като урагана Катрина, а по изражението на лицето и съдя, че бедният Ню Орлиънс, т.е аз, пак си е навлякъл справедливия Божи гняв. Вече съм се уморила да се питам какъв е смъртния ми грях за днес.
-Докога ...
  1160 
Нимфоманките ли?! Ами ако сте достатъчно издръжливи са си много гот!
По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат ил ...
  871 
Дойде сутринта, когато бях под душа. Обичайната петминутка преди да се приготвя за работа. Очите ми – затворени. Капките се стичат по лицето. Приятно е.
Изведнъж го виждам. Той - на колелото, а аз - отпред на рамката. Отиваме към бостана на Манго. Или как ми маха окуражително от терасата, когато на ...
  1597 
Адресирано до моето сърце
Здравей, драконче, как е хавата? Пиша ти, за да ти кажа, че най-накрая ми се освободи време да те изслушам. Много болни теми ми отваряш напоследък и дойде време да си излея душата.
Истината, мое драконово сърце, е че не ме оставяш на мира. Не може да се живее така с теб. Зн ...
  1231 
Съгласи се да ми даде интервю, но поради натоварения ѝ график, се наложи то да се случи по време на работа. Разбрахме се да се срещнем в апартамент на последния етаж на една забутана централна кооперация. На приземния етаж имаше магазин за плод и зеленчук. Бях любезно посъветван да се облека възможн ...
  994 
Пионерски лагер - 2-ра част
Това го изкара от вцепенението и той се обърна в посока на звука. Не виждаше нищо. По поляната все още се стелеше мъглата, а огромната пълна луна осветяваше лагера. Донко насочи фенерчето си към гората, но в следващия момент го изгаси. Светлината щеше да го издаде. Дишаше ...
  991  12 
Той й се усмихна и докато нежно повдигаше косата ù, за да ù нахлузи своето яке, с аромат на изискан мъжки парфюм, я целуна по челото и задържа дълго устните си върху него.
Тя се усмихна и веднага след това го прегърна. Той също я обви с ръце и я притисна силно до себе си. Сюзън усещаше как бие сърце ...
  904 
Вярвате или не...7
Докато едни бягаме по площади
на митинги до днес,
други натрупаха камари
финикийски знаци със зачеркнато ес. ...
  606 
Джеси Джей
Хей, Джеси Джей,
Всичко ще бъде Окей!
Спри за малко. Свали си слушалките. Дай на мислите си кратка почивка. Имаш време да се върнеш към текущите проблеми, които няма да ти избягат нито днес, нито утре. Твои са си завинаги, ще те следват, ще ти бъдат верни, независимо от всичките ти странн ...
  496 
„Историята на един търсач на вълшебства”
Времето в Лондон винаги е облачно, сиво и студено. Мразя да нося дебели дрехи. Правят ме огромна – пасвам на стереотипа за много суетно момиче.
Реших да изляза на разходка въпреки лошото време. Предпочитам да съм навън, вместо да се крия вкъщи. Спусках се по ...
  805 
Той знаеше, че трябва да постъпва добре към хората, затова даде една сребърна
монета на бедния просяк, който се спря пред бялата пластмасова маса,
кръгла и плоска, и протегна ръка. Отвори черния си портфейл и му бутна една
монета. После му махна с ръка да си върви. Скитникът отиде на друга маса.
Ску ...
  773 
СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Туй глезотията, какво ли не прави. Като се насити човек на нашенските и комшийските популярни туристически дестинации и го избива на екзотика. Да, ама като не му стига вътъка за Бали, Карибите и Акапулко току виж се озовал в Табадъбкйовци.
- Хайде, Мило да сме по модата – дипломатично ...
  784  10 
влюбена съм
вечно
винаги
несвързано
забързано ...
  911 
След осем месеца Андрей започваше да се поуспокоява или по-точно да свиква със ситуацията. Виждаше, че колкото и да не му се иска, успява да се справя и сам. Пепи вече не питаше толкова често кога майка му ще се върне при тях. Майка му, Тони, го извеждаше почти всяка събота или неделя. Понякога го в ...
  1656 
Поредният скучен час. Отново си драскам нещо в тетрадката без интерес. Тик- так, тик- так, часовникът отмерва последните минути от часа. Гласът на учителката отново прокънтява в ушите ми:
- Запишете си за домашно „Човекът е осъден да бъде свободен”.
Надрасквам на бързо изречението, прибирам си нещат ...
  825 
1
Когато се събудих в стаята беше прекалено тъмно за да си види, каквото и да било. Болеше ме всичко. Или поне частите от тялото си, които можех да усетя все още.Не знаех къде се намирам. Не помнех как съм попаднал тук. Главата ме болеше изключително много. Едното ми ухо беше заглъхнало. Опитах се д ...
  582 
Глава 1 - Тейт
Беше една шантава сутрин. Нищо повече от едно обикновенно, лятно начало на деня за малката и безгрижна Маги. Ежедневието си през тези почивни дни тя прекарваше в хвърляне на идеално загладени и леко влажни речни камъчета в малките талази на реката, която се намираше на един хвърлей от ...
  962 
Беше си същински кошмар. Или мозъкът ù си правеше шеги с нея или току-що видя брат си с около 18 години по-възрастен. Не можеше да е истина, беше тъпо съвпадение с имената и лека прилика. Това е! Точка.
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше ...
  950 
Другостта ми е от алфа до омега, от а до я. Понякога е запотеното огледало в банята, по което пиша с треперещи пръсти, докато парата не ме скрие съвсем от света. Друг път е прозрението, което ме удря, докато чакам на светофара, че съм всъщност толкова мъничка сред тези вселенски размери.
Другостта м ...
  500 
Преди да те срещна, бях...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужн ...
  980 
Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...
  892 
Предложения
: ??:??