40 913 резултата
Случвало се е няколко пъти. Вероятно ще се случи пак. Сядам на един от първите редове в театъра, знаейки че той ще е там. Оглеждам все навсякъде, за да се уверя, че ще го видя още в момента, в който влезе. Той сяда няколко реда зад мен. И това е най-вълнуващата част. Знам, че ще стоя с изправени рам ...
638
2
След смъртта на съпругата си старият скулптор вече седем години живееше сам. Синът му отдавна замина извън страната - уж само да види как е. После работата му потръгна - беше инженер-конструктор на медицинска апаратура, а у нас по онова време нямаше пари за такава дейност. Дъщеря му също преди годин ...
2361
1
16
Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...
1242
1
5
572
2
In some days her love is like a chamomile tea...
she make him relaxed, feel melted, peaceful.
In days like this they spend the day in bed –
kissing and caressing, hugging observing their peaceful faces and bodies.
Listening to nice music. Sometimes he will stand up and play piano for her, ...
she make him relaxed, feel melted, peaceful.
In days like this they spend the day in bed –
kissing and caressing, hugging observing their peaceful faces and bodies.
Listening to nice music. Sometimes he will stand up and play piano for her, ...
2522
- Къде отиваш, облечена в тези черни дрехи?
- На погребение!
- Но какво се е случило? Кой е починал?
- Една мечта!
- Мечта ли? Не мога да те разбера! ...
- На погребение!
- Но какво се е случило? Кой е починал?
- Една мечта!
- Мечта ли? Не мога да те разбера! ...
723
1
Настръхвам. Всеки път, когато усетя устните му върху кожата си, настръхвам.
Сърцето ми започва да бие лудо... и онези пеперуди в стомаха ми…
Всичко в него ме възбужда – очите, устните, ръцете, гласа, всичко.
Всяко негово докосване кара тялото ми да изтръпне, неистова страст се смесва
с кръвта във ве ...
Сърцето ми започва да бие лудо... и онези пеперуди в стомаха ми…
Всичко в него ме възбужда – очите, устните, ръцете, гласа, всичко.
Всяко негово докосване кара тялото ми да изтръпне, неистова страст се смесва
с кръвта във ве ...
727
"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...
773
5
Гретел прекопаваше лехата с чушки, когато чу познато изсвирване.
- Здравей, братко Хензел! Какво стана, успя ли?
- И още как. Излъгах дъртите, че отивам по малка нужда и ги изоставих на една поляна, вдън гори тилилейски. Няма да им видиш повече очите.
Гретел се засмя щастливо, откъсна една зелена чу ...
- Здравей, братко Хензел! Какво стана, успя ли?
- И още как. Излъгах дъртите, че отивам по малка нужда и ги изоставих на една поляна, вдън гори тилилейски. Няма да им видиш повече очите.
Гретел се засмя щастливо, откъсна една зелена чу ...
490
1
Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...
862
6
Сега разбираш ли ме по-добре? Исках да разбереш колко много ме боли, как едва не полудявам като ви виждам един до друг, как ми се повдига непрекъснато, откакто научих! Всичко това беше, за да усетиш и ти този световъртеж, от който ми се повдига! Най-много от кое боли знаеш ли? От това, което премълч ...
537
От време на време, когато ми оставаше свободно място през деня се срещах с един приятел, беше странна птица, хората му викали „Обезумелия“ с някакъв хумор и лека шега. Винаги когато сядахме някъде, на някое местенце, където няма много нация, някое местенце в града което обезшумяваше гласовете, смеха ...
999
2
Вече нямаше никакви задръжки. Беше полудяла. Искаше го. Така го искаше, сякаш от това зависеше живота ѝ. Не, че имаше кой знае какво значение, кой ще е. Тя просто искаше мъж. Искаше ласките му, неговото мускулесто тяло, искаше мъжката му сила. Нямаше късмета да се люби в последните 6 месеца и беше и ...
648
Изоставената хижа
ужаси
Покривът на старата хижа стърчи грозно между дърветата, като че ли демонстрира някакво безмълвно величие. Всеки ден го виждаш, но никога не си ходил там - защото знаеш историите за странното изоставяне на хижата, както и за витаещите призраци в нейната мъртва утроба. Винаги с ...
ужаси
Покривът на старата хижа стърчи грозно между дърветата, като че ли демонстрира някакво безмълвно величие. Всеки ден го виждаш, но никога не си ходил там - защото знаеш историите за странното изоставяне на хижата, както и за витаещите призраци в нейната мъртва утроба. Винаги с ...
941
18
Вярно е, че пресичах неправилно улицата, но той трябваше да спре навреме, трябваше да реагира по някакъв начин, просто защото имаше време да го направи - скоростта, с която се движеше, не бе особено висока, така поне ми се стори, докато го мярвах с периферното си зрение.
Обаче не успя да спре наврем ...
Обаче не успя да спре наврем ...
765
2
Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...
1003
2
Артън Сити
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...
825
Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупк ...
1417
1
3
Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...
1066
13
По времето на кан и жрец Авитохол от рода Дуло, който се възцарил на престола в годината на змията – Дилом Твирем, се случила тая история. Той бил бащата на царете, основал Стара Велика България на север и на юг от Истрос и потомък на нимфата Ава - дъщеря на Хеброс. В престолния град, накрая му, жив ...
730
3
Сърцето ми е стогодишно.
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне ...
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне ...
593
1
Беше ден, мрачен, изпълнен с емоции. Дъждът навън не спираше. Все капеше и капеше. Капеше и в нейното сърце. Кръвта бавно се отичаше от него, превръщайки го в студено кубче лед. Името ù беше София. Толкова трудно майка ù и баща ù бяха избирали име за нея, искаха то да е красиво, да гали езика на хор ...
664
Най-накрая Светослав отиваше на море. Не беше ходил на четири години, от 16-годишен, когато… по-добре беше да не си разваля момента и да се връща в някакви носталгични помисли, голяма част от които всъщност не бяха толкова щастливи.
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, по ...
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, по ...
572
Петко, съседът, е плешив. Напълно плешив. Всички знаят това. Всеки говори, обсъжда. Няма съсед, който да не знае за плешивия Петко. Всеки смята, че нещо трябва да се направи. Имаме общо събрание при домоуправителя, всеки месец. Винаги се повдига въпросът за Петко, но нищо не се случва. Петко си ходи ...
549
3
Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите ù се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща ù, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...
892
8
Лежаха прегърнати в спалнята. Навън валеше силен дъжд и се чуваше как едрите капки падат и се разбиват в земята във водна експлозия. Прокрадваше се лек хлад, който сякаш ги наблюдаваше и се опитваше да ги смути със студенината си, но телата им горяха без никакво стеснение под завивките. Тя се беше с ...
2674
3
„Чистите ръце” на Бареков са окичени с дузина скъпи часовници!
503
2
Р
азстоянието между градчето Г. и селото Г. е около 15 километра. Взимах го за 20-ина минути, тъй като пътят пресичаше две гори, виеше се по хълмовете нагоре надолу, имаше и някои опасни участъци, а това предполага по-голямо внимание. Освен това беше тесен и трудно ставаше разминаването с камионите, ...
азстоянието между градчето Г. и селото Г. е около 15 километра. Взимах го за 20-ина минути, тъй като пътят пресичаше две гори, виеше се по хълмовете нагоре надолу, имаше и някои опасни участъци, а това предполага по-голямо внимание. Освен това беше тесен и трудно ставаше разминаването с камионите, ...
1046
- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...
779
1
Парите имат един смисъл като средство за размяна и съвсем друг като натрупване!
559
1
Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...
922
1
3
Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...
842
6
- Не, това не може да е истина! – възкликнал принцът, и за тринайсти път целунал Спящата красавица. Тя обаче продължавала да спи с всички сили, даже леко похърквала. „И сега какво - коскоджа ми ти красив и заможен принц, виси като сопол до някакво си легло и се прави на парамедик“ – витаело из глава ...
791
5
Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради странните обстоятелства около нея. Кой човек със здрав разум би тръг ...
903
5
Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...
656
1
Ти!
Ти промъкна се тъй тайнствено между сърцето ми и запали огъня в душата ми.
Ти!
Ти даде ми светлина в тунела на живота.
Ти, тъй нежно ме любиш. ...
Ти промъкна се тъй тайнствено между сърцето ми и запали огъня в душата ми.
Ти!
Ти даде ми светлина в тунела на живота.
Ти, тъй нежно ме любиш. ...
550
Трета глава и последна глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...
923
5
А имаше един Иван... Вероятно в живота на всеки има по един такъв Иван, който отравя из основи съществуването ти и който въпреки всичко трябва специално да се учиш да НЕ ГО обичаш. Не знаех как да не го обичам, затова и до днес го обичам.
Е, моят Иван беше от онези хора, които на пръв поглед изглежд ...
Е, моят Иван беше от онези хора, които на пръв поглед изглежд ...
1255
2
Това се случило тогава, когато дядото на дядото на моя дядо още бил без брада. Някъде на другия край на земята имало едно голямо и много богато царство. Управлявал го мъдър владетел с добро сърце. Всички поданици на тоя цар живеели щастливо, в мир и благополучие. Те обичали господаря си и всеки ден ...
1395
2
Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...
977
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
