40 913 резултата
Стела се среса набързо и се облече за работа. Погледна телефона си и видя, че минава 8 часа. Ако не успееше да хване маршрутното такси, което току що бе спряло пред блока, най–вероятно щеше да закъснее. С бърза крачка тръгна към входната врата, но се спря и се върна да се напръска с марковия френски ...
  597 
Времето започна да захладнява, а небето придоби топли отенъци. Появи се лек вятър, който премина през короните на дърветата. Някъде в далечината се чуваше жалното гладно мяукане Бъги.
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...
  718 
Днес пак ще вали, но ти с усмивка тръгни,
ръка протегни и дъждовна капка си хвани,
очи затвори и желание си намисли.
denisima - 19.06.2014 г.
  662 
ЛИПАТА
Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно б ...
  1122 
"Надежда"
Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.
Светът земен пее с глас вълшебен.
Слънчогледи заспиват под залезни лъчи,
детски глас кънти из полята. ...
  593 
Здравей, Нина!
Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.
Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо ка ...
  1009 
- Тази вечер се отървах само със счупен зъб. Това дори развесели старшината на ротата, с когото бяхме в антагонистични отношения. На следващата вечер отново бях призован в стаята на началник-щаба. Този път ме повали с два пестника, свали колана и ми съдра кожата. Едвам се прибрах в помещението и явн ...
  934 
Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдн ...
  1280 
ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукъ ...
  566 
Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...
  812 
Стаята се въртеше, танцуваше свой собствен нереален танц около главата ù. Тя се опитваше да се включи, но всеки път щом направеше опит да се изправи и тялото й се пречупваше недоволно, принуждавайки момичето отново да се отпусне върху студения под. Мислите ù звучаха някак далечни, някак чужди. Ту за ...
  741 
Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...
  908 
Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...
  966 
В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние?
Аз съм тяло. Тяло с душа. Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота.
Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...
Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея тъй както умея, ...
  582 
Цитати от коментари на мачовете:
„... Таралежите влизат много остро за всяка топка!”
„... Мечките проспаха всички положения в мача!”
„... След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”
„... Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.” ...
  534 
И все пак борбата с вятърни мелници не е съвсем безсмислено начинание.
Падаш, изправяш се, нанасяш не много точен или прекалено слаб удар, но си твърде луд, за да се откажеш. Хмм... не, думата не е лудост, а необходимост. Да се доказваш, да знаеш, че вярваш в нещо, в себе си, в инстинктите си, да се ...
  739 
Мисля за теб. Във всички нюанси на черното. Мисля за теб до края на всяка песен. Мисля за теб сякаш си до мен. Сякаш винаги си бил. Мисля за теб, когато ми е много тежко и когато съм безкрайно щастлива. След това се ядосвам, че го правя отново и отново, но не спирам. И те виждам – полусънно и съвсем ...
  898 
Израснах на село. Израснах е някак грубо казано, по-скоро - борих се с живота на село. Виждате ли, повечето хора се раждат и си имат мама и татко. Аз имах баба и дядо. Много ги обичах. Те бяха стари. После станаха възстари. Пред очите ми остаряваха. Ставаха все по-бавни и бавни. Моята мила баба готв ...
  1106  14 
- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.
- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.
- Аз така си казвам.
- Ами значи имаш аутизъм.
- Не е вярно! ...
  469 
Понякога се чувствам сама...
… и в самотата търся твоята ръка.
В някои моменти я намирам,
а в други – плахо си отивам
… и чакам... ...
  578 
- Имаш ли го? – този въпрос винаги вбесяваше Лиъм. Толкова много случаи, свършени заедно и сякаш Дан все още не вярваше, че той се справя със задачата си.
- Имам го, естествено! – Лиъм отговори троснато и сложи камерата в скута на Дан, като се обърна да си сложи колана. Дан се ухили до уши и потупа ...
  640 
Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...
  1320  10 
Дойде поредна пролетна вечер, в която Ехо отново потъна в своята тиха пурпурна печал докато прибираше съдовете след вечерята на дома, който я приютяваше като зла мащеха след ранното ѝ осиротяване.
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...
  741 
И
пак е понеделник, и пак се стягам за селото. Задачата за тази седмица е да налея колоните, затова прогнозата за дъжд до средата на периода никак не ме ободри. На бетона не му вредеше, но терена щеше да се размекне, а газенето на кал, ако не е с лечебна цел, не причислявах към удоволствията. С тези ...
  1089 
Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...
  2008 
Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! ...
  837 
***
- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...
  631 
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 25-та част
Всяка моя надежда, колкото и слаба да беше тя, вече се изпари като капка вода на горещ котлон. Нямаше причина да не вярвам на Вичонти. Напротив! Откакто го познавах, той никога не се беше лъгал в предположенията си. Може да имаше някакво незн ...
  780 
Кръвта има цветa на живота, когато не я виждаме, и става цветът на смъртта, когато я видим!
  546 
Навън отново вали и е мрачно, но за разлика от безмозъчните внушения за някакво глобално затопляне, от което усещането за студ допълнително се натрапва не само на мен, но и на останалите обитатели на третата планета от Слънчевата система, то аз отдавам капризите на времето на съвсем различна причина ...
  889 
Дойде си царят. И си замина. Стоя повечко от 800 дни. Оправи каквото и когото можа. Пооправи и себе си. Поне за едно поколение напред. Някои имоти си взе, други - не, а за трети се проточиха дела. Но всичко друго си остана същото, най-вече простотията човешка, дето не знае граници и ходи по хората.
...
  1076 
Вярвате или не... 6
От теб, Родино, вече
няма какво да се краде!
Краденото изнесено е надалече,
честността в теб е демоде. ...
  762 
- Ау, виж го, виж го! Много ме кефят с тия дългите шии и петната! - Каза Цвети в захлас, докато гледаха жирафите.
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...
  14281  11 
Болен, който не може да се изправи срещу болестта си - се изправя срещу лечителя си!
  612 
Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, ...
  933 
Тя и Той
По средата на алеята като антична статуя изправяше снагата си хубава жена.
Беше се облякла в цветовете на тъгата. На вратлето ѝ късче небе безоблачно
потрепваше от топлия полъх на вятъра. Тя напрегнато очакваше него.
"Любовта ни пресъхна и потъна в пясъците на ежедневието... Как и защо?" - ...
  1153 
Раздялата с гаджето не ми се отрази добре. Тя не беше лоша, просто двамата бяхме твърде различни и нямаше смисъл да продължаваме. Въпреки това след като останах сам вместо облекчение, чувствах странна празнина. Не мога да кажа, че съм от онези мелодраматични личности, които изживяват всичко крайно е ...
  671 
СЛИВОВ МАРМАЛАД
(драматургичен текст, новела)
Горно Малинково е едно от многото села, в които населението застарява и постепенно се стопява. Гюро (ерген на 48 години) се прибира от кожарската фабрика. Носи в ръката си заповед за уволнение. Той се преоблича и отива в градината на къщата, полива домат ...
  1366 
Вярвате или не... 5
Спира се строежа на ,,Южен поток"!
Договорът бил подписан от ,,Голям паток"
За доброто на цялата нация,
заедно с дошлата ,,демокрация", ...
  676 
За щастието и нещастието
(псевдоразсъждения)
Има една мисъл на Чехов, която изключително ми допада.
Мислещият човек - казва той - очаква доброто и лошото от самия себе си, а обикновеният ги очаква отвън. Шамфор също твърди подобно нещо: "Щастието не е лесно постижимо. Трудно е да го откриеш в себе с ...
  1267 
Предложения
: ??:??