40 913 резултата
Живееше си някога една добра овчица, която обичаше всичко и всички! Тя беше толкова добра, че и на мравката път сторваше. И така трябва да бъде! Но въпреки, че беше добра и обичлива, тя не беше щастлива. Но вярваше! Не в Господ.. Вярваше, че всички като нея са добри.. Дори когато касапинът идваше пр ...
1017
Често чета най-различни мнения на хора, особено родители, които са разбрали, че техните синове или дъщери са им казали, че са хомосексуалисти. И през повечето време ми става тъжно и гадно от подлите им реакции. Гонят ги от къщи, отказват се от тях или пък реагират прекалено преувеличено. Аз лично не ...
500
поръси лицето ми
с цветен прашец.
каза, че така
пчелите ще ме обичат вечно.
вплете маргаритки в косите ми. ...
с цветен прашец.
каза, че така
пчелите ще ме обичат вечно.
вплете маргаритки в косите ми. ...
441
Купих си ново чадърче. То имаше сини ивици и жълти дантели.
Беше огромно. Отидох в парка на разходка, но много напичаше и си го взех.
Изведнъж заваля много силен дъжд придружен от вятър, който разпиляваше всичко по пътя си. Те вдигнаха моя чадър заедно с мен в небето.
Чадърчето се преобърна и аз сед ...
Беше огромно. Отидох в парка на разходка, но много напичаше и си го взех.
Изведнъж заваля много силен дъжд придружен от вятър, който разпиляваше всичко по пътя си. Те вдигнаха моя чадър заедно с мен в небето.
Чадърчето се преобърна и аз сед ...
1124
3
Не ми подарявайте умрели цветя!
1-ва част
Мразя умрели цветя. Не обичам да ми подаряват цветя. Колко е тъжно когато наблюдавам как умират... и после в боклука. Не, не ми подарявайте цветя, дори и най-прекрасните. Предпочитам да са в саксия или като семена които да засадя след това.
Когато бях студен ...
1-ва част
Мразя умрели цветя. Не обичам да ми подаряват цветя. Колко е тъжно когато наблюдавам как умират... и после в боклука. Не, не ми подарявайте цветя, дори и най-прекрасните. Предпочитам да са в саксия или като семена които да засадя след това.
Когато бях студен ...
1594
1
3
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 26 - та част
Станах от леглото, въздъхнах тежко и с бавни стъпки се отправих към кухнята. Когато влезнах, детектива точно разпределяше салатата по чиниите. Седнах на единия от столовете, който беше най-близко до прозореца и придърпах чашата с водка пред ...
вулгарен роман - 26 - та част
Станах от леглото, въздъхнах тежко и с бавни стъпки се отправих към кухнята. Когато влезнах, детектива точно разпределяше салатата по чиниите. Седнах на единия от столовете, който беше най-близко до прозореца и придърпах чашата с водка пред ...
750
4
Да беше жена, да я оправят, а то - държава...
Проблемът на новата олигархо-мутренска история на България е, че за събитията в нея трудно се събират доказателства и в този мъчителен процес вземат участие не историци и археолози, а прокуратура и патолози...
Мисленето е упорита болест, затова хората са ...
Проблемът на новата олигархо-мутренска история на България е, че за събитията в нея трудно се събират доказателства и в този мъчителен процес вземат участие не историци и археолози, а прокуратура и патолози...
Мисленето е упорита болест, затова хората са ...
1275
4
Той преглътна трудно. Погледна надолу към златните рибки в аквариума. Взе две глътки цигарен въздух. В черните му очи се отразяваше слабата светлина от отворения прозорец. Бяха разбили всичко, но рибките си стояха непокътнати. Една от тях проговори:
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен с ...
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен с ...
813
Жадувам да съм дете на природата, на майката Земя – в нейната прегръдка да се отпусна и да се преродя. Жадувам да изляза от мътните води и да заживея просто, да ходя боса из зелените треви. Жадувам да изследвам жълтурче, паяк или мравка, да наблюдавам техния тих, съвършен живот. Жадувам към корените ...
727
2
Той беше влюбен в друга. Разбрах го още преди да стигна до края на писмото, и светът сякаш спря да се върти за мен. Той ме предаде. Разруши всичко, което имаше някакво значение за мен. Намразих го, намразих и онази жена без име и лице, която ми го бе откраднала. Представих си какво ще ù се случи, ак ...
472
Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...
909
14
Когато отвори очи, тя си мислеше, че е сънувала или че все още сънува. За първи път в живота си изпитваше толкова неописуемо щастие и радост. Всичко в нея, всяка клетка и мисъл се къпеше в любов и блаженство. Усещаше една приятна лепкавост и топлина по тялото и бедрата си. Беше сложила главата си на ...
889
Макар и от лампата, светлината падаше по перфектния начин върху лицето на Мартин. От черните му очи не бе останала и следа – сега Леа зяпаше в този интересен шоколадов цвят, който се беше получил.
- Ехо? –той е погледна въпросително и размаха ръка пред погледа й.
- Да! Да, аз съм Леа- отвърна тя, се ...
- Ехо? –той е погледна въпросително и размаха ръка пред погледа й.
- Да! Да, аз съм Леа- отвърна тя, се ...
747
Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...
836
Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече ...
744
1
Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...
802
1
Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...
1033
Целуни ме силно преди да тръгнеш, нека усетя по мене дъха ти.
И в безсилна пред теб да ме превърнеш и да слушаш как тихо шептя ти.
Да! доближи се, отнеми дъха ми. Нарани ме силно преди да тръгнеш.
Усещам ръцете ти по мен, устни до устни, жива страст в целувка.
И сякаш сияйно проблясват очите, и все ...
И в безсилна пред теб да ме превърнеш и да слушаш как тихо шептя ти.
Да! доближи се, отнеми дъха ми. Нарани ме силно преди да тръгнеш.
Усещам ръцете ти по мен, устни до устни, жива страст в целувка.
И сякаш сияйно проблясват очите, и все ...
1218
1
Посивелият калпак на бай Кольо идеше откъм прашната селска улица. Цървулите му пристъпваха в коловозите, издълбани в земята. Безброй каруци бяха минавали по този път и още безброй щяха да преминат. Това беше пътят, водещ до съседното село- Драчево.
Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да ...
Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да ...
561
1
ПРОЩЪПАЛНИК
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...
637
3
Тежко е да паднеш от там, горе градейки толкова дълго, но накрая свален от собствената си небрежност заради предателство от доверие.
Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от ...
Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от ...
399
Филтърът на цигарата бавно омекваше между пръстите, оставил натрапчив сладникав вкус по побелелите ѝ устни. Димът нежно я обгръщаше като пелерина, галеше дробовете ѝ и изпълваше всяка жива клетка с щастие. Аромат се впиваше в кожата ѝ, навлизаше във вените и неусетно достигаше до бавно туптящото ѝ с ...
790
1
Ех, какви времена бяха! Нямаше алкохол-менте, нямаше толкова полицаи по пътищата. И коли нямаше… Предприятието ни имаше служебен автобус. С него ходехме на работа и на банкети. Коледа не беше кой знае какъв празник тогава. Бях млад и натоварен с тежката задача да отговарям за шофьорите. Всеизвестно ...
1572
1
6
Компютърът даде указания Миана да бъде поставена в резервоар със защитена среда. Хъдсън не знаеше какво е това нещо, но го намери в инвентарния файл. Оказа се, че въпросният резервоар се намира в един кашон на два метра от него.
Хъдсън сглоби резервоара и го монтира под напътствията на приложената к ...
Хъдсън сглоби резервоара и го монтира под напътствията на приложената к ...
729
2
Толкова много обичам, а не искам. Ходя, мисля и мечтая а може би сънувам. И копнея, плача да усетя щипещите снежинки, да попия цветовете, да усетя лъчите, да вдишам от дъха на вятъра, да докосвам чувам, помирисвам, вкусвам всичко което си ти. Но вместо това просто псувам, блъскам, пия и понякога сън ...
971
…
- А твоето име какво е?
- Безсмъртен.
- Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.
- То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той. ...
- А твоето име какво е?
- Безсмъртен.
- Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.
- То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той. ...
591
2
искам вечер с него.
тиха. топла. без вятър.
да се прибираме пеша.
да крачим бавно.
да се опитваме да удължим часовете. ...
тиха. топла. без вятър.
да се прибираме пеша.
да крачим бавно.
да се опитваме да удължим часовете. ...
616
3
МИТКО ПАЛАУЗОВ
Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.
- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, ле ...
Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.
- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, ле ...
879
4
Капка дъжд или сълза, не разбирам,
виждам просто тишина.
Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.
Разтапям се от нежност на фона на гърма...
И чувам просто тижина. ...
виждам просто тишина.
Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.
Разтапям се от нежност на фона на гърма...
И чувам просто тижина. ...
945
3
Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...
1170
10
- Не, не, не! В никакъв случай! Няма да стане! Няма да се разделя с Карълайн и да се оженя за Бетси! – Роджър се опита да изглежда уверен и решителен, но гласът му се беше разтреперил и звучеше като пред заплакване, и само дето не беше тропнал с крак по земята като малко момченце, което не иска да с ...
656
8
А както си и мислех, тюркоазеното наистина беше твоят цвят. Това си мислех, докато те гледах как спиш кротко настрани, чертите ти отпуснати и спокойствието беше завладяло цялото ти тяло. Можех да те гледам с часове задрямала, блажено отпуснала ръката си на една страна, докато си в един друг свят на ...
481
Онези малки тъжни курви с тънки талии и огромни задници, които ще изчукаш… ще пият соковете ти с наслада и ще те оставят зависим от мъглата в очите им, да се въргаляш в леглата им, загубил собствената си идентичност и всеки опит да се измъкнеш от тях ще приключва плахо между гърдите им, които ще обл ...
2505
2
Тя стоеше привечер на терасата вкъщи. Точно когато всичко е най-красиво. И да ти призная честно… за нея беше отвратително. Дишаше въздуха и сякаш я задушаваше, разбираш нали? Не беше вкусен… Как може въздухът да не е вкусен? Питай нея… Но няма да ти отговори, никога не отговаря… Глупав въздух. Децат ...
757
3
Виктория стоеше на бара, пушеше цигара и пиеше коктейл с ром. Тялото й беше обвито в тясна ярко червена рокля с голи рамена и не по-дълга от една педя под кръста й, а краката й, обути в сандали с висок ток, бяха кръстосани един върху друг и горния нервно се поклащаше. В ръцете и беше айфона, със слу ...
832
2
Посвещам тази глава на suleimo и donkooooo, чийто топли коментари ме накараха да обърна отново глава към този леко позабравен проект.
К. Иванов, 02.07.2014 г. 08:07 часа сутринта.
Глава четвърта
Оцелелите
В началото се паникьосах. Не знаех какво да правя. Помислих, че ще се натъкна на група ловци на ...
К. Иванов, 02.07.2014 г. 08:07 часа сутринта.
Глава четвърта
Оцелелите
В началото се паникьосах. Не знаех какво да правя. Помислих, че ще се натъкна на група ловци на ...
1243
4
Знам, че няма да ми повярваш, момче. И на мен не ми се ще да вярвам, че това ми се е случило, но нямам друг избор.
Ей така се появява нещо в живота на човек понякога, тайнствено и изневиделица, и го променя из основи. И то не само живота, синко, ами и човека се променя, дотолкова, че забравя какъв е ...
Ей така се появява нещо в живота на човек понякога, тайнствено и изневиделица, и го променя из основи. И то не само живота, синко, ами и човека се променя, дотолкова, че забравя какъв е ...
708
3
Тя го гледаше така, сякаш виждаше последния си дъх.
Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.
Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.
Затова просто го гледаше.
И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваш ...
Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.
Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.
Затова просто го гледаше.
И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваш ...
694
1
СТРАННА ПТИЦА
- Странна птица е този, или пък голям карък – промърмори пак Заместника по режима, дръпна от цигарата и продължи – за четвърти път се връща, а даже сега и година не се задържа навън.
Загледах го: млад мъж, а косата му по-бяла и от моята. „Не ще да е леко и за началниците на затвора”, п ...
- Странна птица е този, или пък голям карък – промърмори пак Заместника по режима, дръпна от цигарата и продължи – за четвърти път се връща, а даже сега и година не се задържа навън.
Загледах го: млад мъж, а косата му по-бяла и от моята. „Не ще да е леко и за началниците на затвора”, п ...
654
7
Ако не си луд днес, не си нормален. Нормалните са малцинство.
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...
587
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
