40 913 резултата
Събудих се от липсата му. Болезнено, задушаващо събуждане. Пред очите ми - неговият образ, а в главата ми името му кънти и разпилява всичките ми мисли, като ураган и не ми позволява да мисля за нищо друго, освен за него...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...
516
1
Попитаха ме кого бих желала да бъда: огън, земя, вятър или вода.
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съси ...
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съси ...
872
1
2
Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...
490
1
Пак ми се предаде, Ейнджъл.
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...
784
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...
807
7
Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...
655
1
Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...
931
3
Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...
437
Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...
511
1
Някога вятърът довя едно семе на едно пропукано, огряно от вечен мрак поле. Това беше мястото, където в края на деня, преди настъпването на нощта, Слънцето се скриваше и не се показваше до началото на новия ден. Там единствено Слънцето бе уязвимо.
Семето бе упорито и упоритостта му се превърна в нуж ...
Семето бе упорито и упоритостта му се превърна в нуж ...
1312
4
Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...
572
Отново се събудих от съня си. Тия дни, неизвестно защо, някак не успявам да прекарам цяла нощ в омайността на затворените очи. Все се будя от едно и също – виждам езерото, после луната, нейния отблясък във водите и…
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...
688
Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...
1327
7
Много се разбираме с нея, много се обичаме, само веднъж сме се карали - когато казах "НЕ" в гражданското.
За нуждите на алкохолиците в руската армия, започва производство на прибори за двойно нощно виждане.
Не е ли парадокс, че когато нещата натежат в твоя полза, веднага Ти олеква?
Животът е филм с ...
За нуждите на алкохолиците в руската армия, започва производство на прибори за двойно нощно виждане.
Не е ли парадокс, че когато нещата натежат в твоя полза, веднага Ти олеква?
Животът е филм с ...
1144
8
- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...
531
1
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
1006
Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...
511
Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...
863
Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...
543
1
-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
938
3
На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
955
3
Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
1002
2
Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...
804
4
В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
686
- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
1039
14
Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
1309
8
Тя е до мен всяка нощ и ден!
Тихо ù шепна колко много е за мен.
И през слънце, дъжд и сняг
няма нищо по-добро
от прегръдката ù в уютното кафе. ...
Тихо ù шепна колко много е за мен.
И през слънце, дъжд и сняг
няма нищо по-добро
от прегръдката ù в уютното кафе. ...
594
Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
955
3
- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
1761
13
Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
575
1
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
1550
1
4
ИРОНИЯ НА СЪДБАТА (ВЕЛИКДЕНСКА)
Навръх Великден олигархът Исус Кочов се събуди в отлично настроение. Беше спал само няколко часа поради среднощното посещение на черква, но мисълта за договорените там с корумпирани политици крупни далавери го изпълваше с бодрост. Иначе нямаше никакво отношение към он ...
Навръх Великден олигархът Исус Кочов се събуди в отлично настроение. Беше спал само няколко часа поради среднощното посещение на черква, но мисълта за договорените там с корумпирани политици крупни далавери го изпълваше с бодрост. Иначе нямаше никакво отношение към он ...
923
7
Търговец
Пипнал кантара,
лапнал пазара.
Карък
След ловджийска среща, ...
Пипнал кантара,
лапнал пазара.
Карък
След ловджийска среща, ...
1238
3
Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, ч ...
845
ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
1489
1
22
Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
1259
3
(Пиеса по едноименния разказ „Гостенката“)
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...
1006
1
Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...
789
Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...
1304
13
Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
542
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
