40 913 резултата
Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...
1732
4
В онези моменти на бездушие, когато чувам само глухи вопли. И затварянето на вратата ми е като хлипане. Когато мисля за всичко и мислите ми хукват по хиляди пътеки, а пътеките излизат от мен, плъзгат се по тъжни спомени, спъват се в собствените ми лутания и когато вече ги губя от поглед разбирам, че ...
1070
3
,,Едно пътуване към природата"
Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от п ...
Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от п ...
704
Едно от хубавите неща в този живот, на които повечето от нас така и не успяват да се насладят, е новото начало. Има нещо примамливо в това да загърбиш всичко, да забравиш всичко и да си тръгнеш, точно когато нещата станат непоносими. Някъде там има хора, които ще се радват на присъствието ти. Някъде ...
806
Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...
1161
3
Отивам на работа, обикновен сив ден, като всички други, чакам рейса, седнал на едно желязо на спирката. Върху желязото трябва да има пейка, но няма и сигурно никога не е имало. До мен седи възрастна женица, сгушена в едни дрешки. "На колко си години?", я питам, а тя "На 83.", и така си поговорихме.
...
...
1300
2
Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините п ...
Фините п ...
719
1
- Позволете ми да почистя тази планета – чу се вибрацията на управителя на Галактиката.
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици.
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества ...
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици.
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества ...
1164
Втора глава
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Глава ...
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Глава ...
804
1
Тъжното момиче
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...
690
Предисловие:
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...
1031
1
Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето ù радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките ù приятелки... Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си
- Кое време е, малка улич ...
- Кое време е, малка улич ...
531
4
Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше ...
Той беше засаден доста по-рано, беше ...
972
1
Реших да напиша историята ни.
Взех най-дебелата тетрадка, която намерих, и започнах да пиша с най-любимата си химикалка… Бързо и нетърпеливо изписвах всяка една буква, всяка една дума, всяко едно изречение. Редовете ставаха страници, страниците ставаха листи, а аз не спирах, и не спирах да пиша. Но ...
Взех най-дебелата тетрадка, която намерих, и започнах да пиша с най-любимата си химикалка… Бързо и нетърпеливо изписвах всяка една буква, всяка една дума, всяко едно изречение. Редовете ставаха страници, страниците ставаха листи, а аз не спирах, и не спирах да пиша. Но ...
1192
2
Жените обичат, когато сложиш на масата всички карти. Дебитни.
Следващият ни военен парад ще е парад на хвърчилата.
В Света на овцете овчарят е бог...
Дори разумът е безсилен пред журито на ЕвроРЕвизия.
Взаимоотношенията между хората по нещо ми напомнят на изкуството на готвенето - може да имаш прекр ...
Следващият ни военен парад ще е парад на хвърчилата.
В Света на овцете овчарят е бог...
Дори разумът е безсилен пред журито на ЕвроРЕвизия.
Взаимоотношенията между хората по нещо ми напомнят на изкуството на готвенето - може да имаш прекр ...
1456
8
Защо? Защо ти? Посветих целия си живот на мечтата да те открия. Ти беше във всяка глътка въздух, която си поемах. В този безмилостен живот ти беше единственото нещо, което ме държеше на крака. Мечтата ми беше да те намеря. Най-накрая те открих. Точно когато си мислех, че никога няма да се разделим и ...
568
Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...
922
Самота
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени. ...
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени. ...
661
Преди на хиляда места по хиляда години имало на земята една необикновена страна, населена само с джуджета. Наричали я Джуджеландия. Животът в нея с нищо не се отличавал от живота в другите страни. Жителите й не били по-високи от метър, затова къщите и дърветата в тая страна също били много малки.Джу ...
827
3
Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените погледи на онези, които си дадоха ...
1240
1
1
1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...
1298
1
2
Обедното слънце вече напичаше, ставаше мор. Оливър и Леа отдавна се бяха отказали от идеята за тичане към вкъщи. Този пек, тази жега – нямаха шанс. Не бяха спортисти, даже мразеха спорта. Прибирането им протече мълчаливо, всеки погълнат от мислите си. Леа погледна към Оли, който гледаше в някаква то ...
716
Всичко това стана в Уисконсин. Чували ли сте за Уисконсин? Това е щат в Щатите. На север, почти до Канада. Там има град който бил най-големият производител на мляко. Има и град, най-голям производител на сирене. Та нашият герой - Оу Клер, се чудеше в кой точно от двата да се засели. Но понеже е мишл ...
618
3
Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден ...
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден ...
956
1
6
24 май ден на бг гордост
Този ден е свещен. Той предава паметта на предците. 24 май е ден на словото, което е по- мъдро от оловото.
Денят на българската писменост и култура буди гордост в сърцата ни. Аз се гордея, че Кирил и Методий са патрон на моята гимназия. Ние - българите като нация до голяма с ...
Този ден е свещен. Той предава паметта на предците. 24 май е ден на словото, което е по- мъдро от оловото.
Денят на българската писменост и култура буди гордост в сърцата ни. Аз се гордея, че Кирил и Методий са патрон на моята гимназия. Ние - българите като нация до голяма с ...
835
2
Държах го в ръцете си. Навсякъде имаше кръв. Той лежеше кротко и се взираше в мен. И аз се взирах в него. Усещах как дишането му ставаше все по-забавено и по-забавено. Гръдният му кош все по-малко се повдигаше. Видях как с всички сили пое последния си дъх. Видях как зениците му започнаха да се разши ...
724
САМОТАТА УБИВА
Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го закачихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата на хола към терасата беше отворена денонощно. От улицата се чуваше шум, ние сме в хола, телевизор работи, ние си приказваме, а Пейчо пее ли, пее, не сп ...
Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го закачихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата на хола към терасата беше отворена денонощно. От улицата се чуваше шум, ние сме в хола, телевизор работи, ние си приказваме, а Пейчо пее ли, пее, не сп ...
989
3
Тя седеше и си мислеше, не като Мечо Пух, който понякога само си седи. И освен че мислеше, и мечтаеше. Искаше ù се да полети, да стигне до слънцето. Не, в никакъв случай нямаше да тръгне натам само с пера, залепени с восък. Знаеше, че пътят е много по-труден. И въпреки това ù се струваше толкова лес ...
622
Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...
792
4
Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...
1053
Небето беше перфектно синьо, с малки пухести мързеливи облачета. Беше толкова... естествено. Краткият миг, през който погледът му обходи небосклона, му се видя като цяла вечност. Блажено спокойствие. И свърши. Притокът на адреналин изтласка всяко чувство за сигурност и го замени със страх – паническ ...
1260
1
Морска нощ
Луната, смирена и очарователна тъкмо изгряваше.
Морското крайбрежие копнееше за нейните ласки.
Вълните, развълнувани, се разбиваха яростно в ронливите скали.
Луната със своята безгранична, но скромна мощ, бе превърнала всичко в сребро. ...
Луната, смирена и очарователна тъкмо изгряваше.
Морското крайбрежие копнееше за нейните ласки.
Вълните, развълнувани, се разбиваха яростно в ронливите скали.
Луната със своята безгранична, но скромна мощ, бе превърнала всичко в сребро. ...
658
ЛЮБОВЕН ФИЛМ
Бях на гости на приятелката си и тя реши да дойде и ме изпрати. Разговорът, който бяхме повели, беше много интересен и ние, без да се уговаряме, тръгнахме по по-обиколния път за дома, който минаваше през главната улица на града. Прожекцията на филма беше завършила и зрителите излизаха о ...
Бях на гости на приятелката си и тя реши да дойде и ме изпрати. Разговорът, който бяхме повели, беше много интересен и ние, без да се уговаряме, тръгнахме по по-обиколния път за дома, който минаваше през главната улица на града. Прожекцията на филма беше завършила и зрителите излизаха о ...
714
2
КОЙ Е ТОЙ
Ще ви подскажа от самото начало: туй не е въпрос, а еднозначен отговор. Но пък защо не се включите в моята игра: опитайте се да познаете кой е той?
Добре, ето ви слушалките и чуйте нощните му мисли. Не прелиствайте страницата, получавате невероятния шанс да подслушате чужди мисли на ваш съ ...
Ще ви подскажа от самото начало: туй не е въпрос, а еднозначен отговор. Но пък защо не се включите в моята игра: опитайте се да познаете кой е той?
Добре, ето ви слушалките и чуйте нощните му мисли. Не прелиствайте страницата, получавате невероятния шанс да подслушате чужди мисли на ваш съ ...
531
1
Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме неприлично, а това ме мъчи повече от всичко останало. Което сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най–големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече когато не е ...
4476
4
10
"ЛЕБЕД"
Всеки град си има определено кътче, което е белязано с особено енергийно поле и където се раждат приказки. В нашия това беше градският парк. А от парка – езерото. Езерото с белите лебеди. Да. Бели, дългошиести, грациозни лебеди, които се носеха по бистроизворната вода и излъчваха игриви вълн ...
Всеки град си има определено кътче, което е белязано с особено енергийно поле и където се раждат приказки. В нашия това беше градският парк. А от парка – езерото. Езерото с белите лебеди. Да. Бели, дългошиести, грациозни лебеди, които се носеха по бистроизворната вода и излъчваха игриви вълн ...
1223
13
Дъще моя, чедо мое
Дъще, ти си ми най-щастливото.
Скъпа моя, Бог ли те изпрати, мило мое дете архангел те донесе от небето.
Ангел те донесе за да претопиш сърцето ми, и Той посочи ангелите да те пазят.
Твоите малки очи все към мене гледат, гледат ме и знаят- това е мама. ...
Дъще, ти си ми най-щастливото.
Скъпа моя, Бог ли те изпрати, мило мое дете архангел те донесе от небето.
Ангел те донесе за да претопиш сърцето ми, и Той посочи ангелите да те пазят.
Твоите малки очи все към мене гледат, гледат ме и знаят- това е мама. ...
967
Преди много, много години, повече отколкото са песъчинките по морския бряг, ако щете вярвайте, но човешките същества се раждали със сбръчкана кожа, с бели коси, със сълзящи, почти невиждащи очи, прегърбени и треперещи.Те изглеждали като сегашните стари хора, само че в по-умален вид, но колкото повеч ...
735
1
Кралицата отдавна настояваше да посетим Париж и предвид зверското убийство, което извърши, се наложи бързо да напуснем България.
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, п ...
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, п ...
514
- За да умреш като благородник, трябва да си живял, като благородник - каза дядото и се покашля. Беше дребно старче с каскет. Седеше на пейката пред къщата и пасеше две кози.
В селото нямаше хора. Нямаше магазин, нямаше нищо. Ние имахме семейна къща там и ходех да я наглеждам понякога. Спирах колата ...
В селото нямаше хора. Нямаше магазин, нямаше нищо. Ние имахме семейна къща там и ходех да я наглеждам понякога. Спирах колата ...
672
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
