40 929 резултата
1 ЕДИН ВЪПРОС, ГОСПОДА ИМЕЮЩИ
Изпитвате ли някакви наслади
при толкова самонагради?!
2 СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
(а може би и капиталистически) ...
  535 
Беше само на пет, когато стана ясно, че е различен от останалите. Можеше да мълчи часове наред и дълго да седи неподвижен, а после дословно да възпроизведе всичко, което е чул, с точност до запетая.
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...
  890 
Обичахме със Заро да ходим по манастирите български. Много неща ни харесваха в тях. Първо заради природата, знае се, че манастирските местa са най красивите, толкова красиви, че освен клишето „спира ти дъха от красота “, друго не ти идва на ум. Пък и ние не сме писатели. Заро е художник, а аз съм ин ...
  1505 
Улуру се роди бързо. Изплака и сякаш погледна с кръглите си очички слънцето, което печеше безмилостно над скалата, в която всъщност беше жилището им.
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното р ...
  977  17 
Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.
Във въпросното куфарче се съдържаха р ...
  564 
Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориц ...
  1143 
Момченцето и лошата майка
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...
  1919 
Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кин ...
  1089  10 
"Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (с тебе) угасва..."
Минава полунощ, а аз седя и си мисля за теб, за мен, за нас. Мисля за това какво беше и какво можеше да бъде. Чудя се дали понякога и ти си мислиш за мен така, както аз за т ...
  1315 
Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от св ...
  593 
Посвещавам на един продаден, общински, зелен парцел...
Вглеждането назад във времето крие различни изненади, но в последователността има нещо интимно, мило, някаква позабравена делчничност и епичност, жизненост и застиналост, противоречивост, но и радост от повторното докосване...
Една разходка по б ...
  923 
Филип влезе в кафенето до летището и бавно плъзна погледа си към седящите на масите хора. Първоначално не забеляза нищо интересно, но тъкмо когато си помисли, че късметът този път ще му изневери, мерна един интересен обект. Твърде интересен, от гледната точка на печен сваляч, който си търси мадама.
...
  1545 
Отдавна съм се отказал да търся вяра у хората за своята наистина необичайна история. След като докторите ме разнасяха по всевъзможни научни конференции, направиха ми безброй тестове и изследвания и ми зададоха всички въпроси, за които някой някога може да се сети, те са така объркани относно моето с ...
  987 
ГлаваI
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя ...
  888 
Писмо до Отвъдното
Мила, мамо, как си?
След повече от двайсет години мълчание реших да ти пиша…
Аз съм добре…
Когато бях дете, все ме мислеше, че съм гладен и не ми стигат парите… ...
  1051 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...
  679 
"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Валь ...
  826 
— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...
  963 
Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...
  1177 
Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музи ...
  1006 
СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...
  1512 
Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...
  1087 
- Добре дошли, зайци! Аз съм Джоана Рийвс и ще ви разведа из корпусите, така че, моля, последвайте ме.
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...
  873 
Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оц ...
  781 
БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
  833 
Може би единственият човек на планетата, който изпитва голяма обич, е майката. Майката е нещо невероятно, няма да има момент, в който да не те мисли. Децата се разкриват пред майките си, защото намират в тях една топлина и защото нямат друг човек, който е способен да ги разбере по-добре от нея. Ала ...
  708 
РОДЪТ (седма част )
Девети септември 1944 година безспорно е една значима дата в българската история през 20 век. Спорни са само избраният път за развитие и постигнатите по него успехи.
Промени се животът в българското село. Ралото на времето преобърна народните пластове, нови ветрове освежиха възду ...
  793 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...
  665 
Щастлива ли си?
Винаги съм се питал, дали е щастлива,
след като не беше вече с мен.
Така и не се осмелих да питам за това,
но въпреки всичко, като че ли знаех отговора. ...
  1305 
Вървя по пътя или скитам...
Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?
Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...
Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам ...
  675 
Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...
  630 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...
  659 
Алармата звънна точно в 08.30. Том стана и погледна навън. Беше един от най-хубавите летни дни. Земята се къпеше в слънчеви лъчи, а всичко навън беше весело и оживено. Тази събота беше много специална за него. Днес той отиваше на кратка почивка с момичето на неговите мечти. Тя се казваше Ани. Беше и ...
  624 
Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпада ...
  1087  12 
Трудно е да се изправиш отново на крака, когато си бил повален на земята от близък за теб човек, от човек, когото обичаш и комуто вярваш, от приятел...
Трудно е да загърбиш миналото, когато то е единственото място, време и пространството, в което вие двамата все още сте другари...
Трудно е да продъл ...
  805 
Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
  728 
Стар съм. Главата ми е побеляла като посипана с първия сняг, забравена на двора тиква. Лицето се е сбръчкало. Ако се махне и разпъне кожата, две лица ще покрие. Очите са отслабнали. С тях все едно през опушено стъкло гледам. Слухът отчайващо ме излага пред другите, щото постоянно им подвиквам да ми ...
  1000 
- Отче, защо мислиш, че Бог съществува? - попита тихо белязаният непознат. - Имам предвид... виждал ли си го?
Отчето погледна непознатия с почуда, ала бе подготвен за подобни въпроси:
- Най-красивите неща, синко, само се усещат, със сърцата ни.
Двамата събеседници стояха на два стола, обърнати един ...
  679 
Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...
  2238 
Здравей, моя любима приятелко. Искам да ти кажа, че този миг, прекаран в листа, е твой и само твой! Пиша аз писмо до тебе, душата си изреждам тук, където мога, чувствата си да излея, без да знаеш ти. Всичко, което искам да ти кажа, но нямам смелост в твоите очи да го направя. Първом - Благодаря ти! ...
  1212 
Предложения
: ??:??