40 933 резултата
Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...
823
2
Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...
849
1
- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...
977
5
Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...
1232
2
Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...
604
I am only a man in the white sheet
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...
611
-Такси!
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...
2238
6
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част втора
***
Михал(Марчо), син на Костадин от някакво малко селце около град Мустафа паша (днес Свиленград), е по прашните пътища на Румелия с кърджалийска дружина. Робът е разкършил плещи и потърсил простор. Но къде има простор в тази робска земя? Са ...
***
Михал(Марчо), син на Костадин от някакво малко селце около град Мустафа паша (днес Свиленград), е по прашните пътища на Румелия с кърджалийска дружина. Робът е разкършил плещи и потърсил простор. Но къде има простор в тази робска земя? Са ...
939
2
Усети кожата гладка и стегната... гърдите се повдигаха с всяко вдишване и издишване. Те също бяха стегнати въпреки... годините и издишванията между тях. Той я огледа, стоейки наблизо, несмеейки да я доближи. Струваше му се твърде далечна, твърде силна, твърде голяма, твърде страшна... въпреки желани ...
1308
4
Власт, пари и огън
Момчето спеше дълбоко. Умря в съня си, бързо и безболезнено, Дек все пак не беше чудовище. Парите бяха добри, което напоследък си беше рядкост. Бързо и безболезнено. Така умря момчето, така умря последният наследник на трона на Ардорн. Кралят лежеше в гроба, а щяха да минат седмиц ...
Момчето спеше дълбоко. Умря в съня си, бързо и безболезнено, Дек все пак не беше чудовище. Парите бяха добри, което напоследък си беше рядкост. Бързо и безболезнено. Така умря момчето, така умря последният наследник на трона на Ардорн. Кралят лежеше в гроба, а щяха да минат седмиц ...
666
1
Сама си, а навън вали...Чуваш как, подобно на мечтите ти в суровата реалност, капките небесни сълзи се разбиват в прозореца на мрачната ти стая, без да достигнат до теб. И пак си сама. Пак те боли и пак си се вкопчила с последни сили в онзи далечен и мъгляв спомен от "щастливото време", но и той ням ...
502
Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...
937
3
Всичките се хилеха просташки. Естествените хора с поведение май че се давят в басейна на съседите, но като гледам и на тях не им пука за развинтената фантазия на всичките претръпнали и уморени мозъци, загубили всичките си качества, но не и умението да чувстват дебелите си портфейли в задните си джоб ...
803
Нарисувах ти картина с мисъл за двамина
Оцветих я в спомени сърдечни
Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното
Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице
От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни ...
Оцветих я в спомени сърдечни
Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното
Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице
От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни ...
797
1
Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...
687
Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те бол ...
629
3
- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...
1051
1
6
Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...
1369
1
Не-принцът си мислеше, че е невъзможно да съжаляваш за нещо, което не съществува и винаги се смееше на другите по този повод. Смееше се на другите, които страдаха и изливаха чувствата си върху хартия, докато един ден тяхната съдба не го застигна. Принцесата, за разлика от него, беше аристократка и н ...
766
2
Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...
Преди го ...
1450
19
Мразя очите ти, защото не гледат мен,
мразя ръцете ти, защото не прегръщат мен,
мразя начина, по който се подстригваш,
мразя смеха ти, защото не разсмиваш мен,
мразя говора ти, защото не говориш с мен, ...
мразя ръцете ти, защото не прегръщат мен,
мразя начина, по който се подстригваш,
мразя смеха ти, защото не разсмиваш мен,
мразя говора ти, защото не говориш с мен, ...
1241
Елица гълташе последните осем аналгина, мъчейки се да не повръща още. Беше рано, твърде рано. Седемдесет и осем. Осем опаковки, от които липсваха само две хапчета. Винаги бяха две. Традиция още от юношеството. Традиция, зародена в училищната тоалетна след онази двойка по химия. Традиция... Обичаше п ...
772
Бог ББ шеташе изнервено из своите райски селения. Търсеше нещо много важно. Постепенно започваше да се изнервя, нещо недопустимо за неговия, макар и не много висок, божествен ранг. Съветът на божествата го изискваше и той трябваше да ги намери.
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, пока ...
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, пока ...
630
1
От известно време изобщо не съм на себе си, направо съм бясна. Просто не мога да повярвам, че ми се случи подобно нещо наистина.
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И ...
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И ...
928
6
- Нели!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая ...
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая ...
1267
7
Бъди ми опора бъди ми щит
Бъди ми вяра бъди ми вечност
Бъди ми студ бъди ми огън
Бъди ми целувки бъди ми преглъдки
Бъди ми сълзи бъди ми смях ...
Бъди ми вяра бъди ми вечност
Бъди ми студ бъди ми огън
Бъди ми целувки бъди ми преглъдки
Бъди ми сълзи бъди ми смях ...
619
Звън на чанове
и песен недопята...
Пак съм дете.
С къси панталони. Преправени от стар дочен панталон на тате. С презрамка през лявото рамо и копче от балтон. Нямам представа къде сме. Знам само, че скоро сме се преместили. И ние, както всички останали, живеем в барака на някакво място, което наричат ...
и песен недопята...
Пак съм дете.
С къси панталони. Преправени от стар дочен панталон на тате. С презрамка през лявото рамо и копче от балтон. Нямам представа къде сме. Знам само, че скоро сме се преместили. И ние, както всички останали, живеем в барака на някакво място, което наричат ...
1692
16
Изповед на една бивша комсомолка
Войната беше свършила отдавна. Гладът, мизерията и смъртта бяха останали далеч в миналото. Ленинград беше почти възстановен от разрушенията. Само на „Невски проспект“ беше останал надписът-предупреждение „При артстрелба тази страна на улицата е опасна“. Млади и стари ...
Войната беше свършила отдавна. Гладът, мизерията и смъртта бяха останали далеч в миналото. Ленинград беше почти възстановен от разрушенията. Само на „Невски проспект“ беше останал надписът-предупреждение „При артстрелба тази страна на улицата е опасна“. Млади и стари ...
1235
8
Питаш ме какво е любовта... Ами, ако ти кажа, че няма да разбереш, докато не я изпиташ? Ами ако ти кажа, че изпиташ ли я, никога няма да можеш да я обясниш? Мога да те накарам да я усетиш, но ти се страхуваш... Би прочел за нея в учебник, но не би рискувал да я изживееш. Как така ще и се оставиш?! Т ...
518
Плаши ме Божията обич и проницание.
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
770
Тонката беше ядосан. Беше си пропуснал тренировката, което в неговия случай означаваше, че беше изпуснал кулминацията на деня. Нямаше да хвърля щанги по пода в залата, нямаше да грухти и пръхти, мъчейки се да се пребори с тежестите, но може би най-голямата загуба беше, че нямаше да проведе дежурния ...
1305
3
Ще стана рано, липите навън ще ме събудят, слънцето ще прилича на яйчен жълтък. Ще изляза около осем, ще прекося пътния възел и ще се наредя на касата. Гарата ще бъде чиста и красива. Билетът ще бъде в две посоки, до село и на другия ден обратно. В купето ще се правя, че чета вестник, а ще гледам вт ...
1269
14
Някога дядо Найдо беше кротко момче, което раснеше смирено в пасторалната атмосфера на своето семейство. Играеше на воля по поляните на родното си село Шума, помагаше в отглеждането на домашните животни и в градината. Семейството му беше бедно, но задружно и силно православно. Майка му - баба Нуша, ...
919
753
4
Не съм суеверна. Не ходя по врачки и екстрасенси, не търся контакти с отвъдното.
Но има нещо, в чиято достоверност съм се убедила от съвсем млада възраст, и това са зодиакалните знаци. Интересът ми бе провокиран от моя приятелка, голям спец в тази област, откакто я помня. Естествено, не приех веднаг ...
Но има нещо, в чиято достоверност съм се убедила от съвсем млада възраст, и това са зодиакалните знаци. Интересът ми бе провокиран от моя приятелка, голям спец в тази област, откакто я помня. Естествено, не приех веднаг ...
1112
5
Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо, винаги се чува брумът - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност. Ала този гръм, дето прекъсна най-сладкия ми сън, изтръгна ума ми и ме остави сам с клетото тяло.
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
1041
Високата печка, боядисана със бронзова боя, трещеше в ъгъла на класната стая от сложените сухи дърва. Кюнците се бяха зачервили от топлината. Учителката, седнала на дървения стол с кафява тапицерия, бе мушнала студените си длани в ръкавите на плетената меланжирана фанела. Косите, също като цвета на ...
1054
7
1
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
637
Все едно нещо се счупи и нищо между нас вече не е както по-рано. Случи се изведнъж. Поне за мен. Рязко и неочаквано. Но не като удар, а смачкващо и страшно, колкото предателството. Как ми липсва твоето: "Обичам те!". Не посмя да ми обясниш каква е причината, но сме разделени. Разстоянието от твоето ...
1241
11
Софийска сага 18
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“ ...
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“ ...
970
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
